Преди няколко дни бях жури на ученически спектакъл.
Учениците от 6 А клас на училище “Петко Славейков” в Добрич бяха решили да направят представление по случай Денят на народните будители, което бяха нарекли “Като две капки вода”.
Всеки един от тях беше влязъл в ролята на известен български будител, възрожденец или революционер, като учителите се бяха постарали да издокарат учениците не само с дрехи от епохата, но дори ги бяха и гримирали, за да наподобяват и визуално на своите герои.
Представлението беше блестящо, учениците и техните учители се бяха постарали много, родителите в залата бяха изключително доволни. Всичко беше прекрасно, децата представиха героите си въодушевено и патриотично, но най-хубаво от всичко не беше това, а мотивът, с който учителите бяха решили да го направят. Когато ми се обадиха да се включа в журито, ми казаха, че идеята им е да накарат децата да направят собствен празник, който да бъде по-хубав от все по-мощно налагания през последните години у нас т. нар. Хелоуин.
Учителите ми разказаха как въпреки всички опити да обяснят на своите възпитаници безсмислието на новия “празник”, все повече от тях се увличали в неговото отбелязване. Отделно от това, че цялата суматоха около тиквите и скелетите отвличала децата от Деня на народните будители. Вместо да се тюхкат от увлеченията им обаче, те решили да ги накарат сами да се преборят с чуждопоклонничеството, като хем им дали възможността да проявят своите артистични и театрални заложби, хем по този начин децата сами започнали да възпитават патриотичния дух в себе си. Като завършек накрая всички деца изпяха заедно “Хубава си моя горо”.
Цялата зала, изпълнена с родители, баби и дядовци, започна да пее заедно с тях. Да си призная, това беше най-вдъхновяващото нещо, което ми се е случвало през последните години. Всичко това изключително добре показва как трябва да се противодейства на модните чужди влияния, уронващи и обезличаващи самосъзнанието на българските деца.
Покрай цялата шумотевица около Хелоуин и “гръмовните” спорове във Фейсбук за и против него не трябва да се забравя едно много просто нещо.
Ако нещо не ни харесва, трябва да направим така, че да измислим нещо по-хубаво от него. Нещо, което да накара децата ни със същата страст, с която търчат по моловете да се гримират като привидения, да правят същото като се уподобяват на националните ни герои.
Денят на народните будители е точно на следващия ден след американската измишльотина и добричките учители добре са разбрали как с помощта на българските възрожденци да се преборят с чуждопоклонническата мания сред децата ни. Макар че няма да ни е лесно.
Само с ентусиазъм и дарителската воля на няколко родителя, без които тържеството в училището не би било възможно, няма да стане. Не застане ли Министерството на образованието зад тази и други подобни инициативи, не срещне ли подкрепа от страна на местните власти, ще си останем до тук.
Ще знаем какво да направим, за да съхраним българското в децата си, но няма да го направим. И резултатът ще бъде повече от ясен.
