Концентрация на земя и капитал, създаване на огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци – това е картината на селското стопанство в България днес. Секторът генерира износ за 4.9 млрд. лв.основно заради зърнените и маслодайни култури, но и исторически ниска брутна добавена стойност за икономиката.
Причините да се стигне дотук се крият не само в модела на плащане на европейските субсидии в първите седем години от членството на България в ЕС. Те имат своите дълбоки корени още в 90-те години на миналия век. Тогава земеделието трябва да премине през трудна реформа, започваща с връщането на национализираните земи в реалните им граници на техните собственици и ориентиране на производителите към преминаване в пазарен режим.
Новото изкривено лице на българския аграрен сектор е проблем, който държавата сега се опитва да реши през конкретни политики- европейските субсидии ще се раздават приоритетно на секторите в упадък или на тези с неразвит потенциал. През седмицата темата отново повдигна обществения интерес. Повод станаха съкрушителни констатации в годишния доклад на Института за икономически изследвания към БАН, който този път е с фокус върху селското стопанство. Според учените като следствие от хегемонията на зърнопроизводството от 2007 г. насам България е загубила 10 млрд. лв. и половин милион работни места. Концентрацията в аграрния е сектор е достигнала такива размери, че 1.5% от земеделските стопанства обработват 82% от земята, а 75% от директните субсидии се разпределят между 100 свързани физически и юридически лица. Друг извод е, че спадът в производството на традиционни продукти е така драстичен, че в периода 2007 – 2013 г. са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото. Причината – развитието на едно свръхедро монокултурно земеделие. Учените от БАН обаче хвърлят числа и изводи, без да правят сравнения и да посочват източниците си на информация. Няма и анализ колко точно е вреден подобен модел на земеделие, както и доколко е резултат само от наливане на европейски субсидии в сектора.
С фокус и неясни ползи от зърнопроизводството
Доминацията на зърнения сектор в България може да се види най-ясно през данните за използването на земята. Относителният дял на основните зърнени и маслодайни култури спрямо обработваемата земя в България в годините между 2001 и 2015 г. е средно 80%.
Инфографика
Увеличаване
Фокусът към отглеждането на зърно е исторически. Според данните на НСИ засетите със зърнени (без маслодайни) култури земи през 60-те, 70-те и 80-те години са дори повече и възлизат на над 2 млн. хка. Проф. Огнян Боюклиев, който е сред авторите на доклада на БАН, обяснява, че това действително е така и през 80-те години България е произвеждала над 10 млн. тона зърно (или почти колкото сега – 11 млн. тона през 2014 г. – числото е променено на 12 юни), което я нарежда сред водещите аграрни страни в света. Основната разлика е, че тогава това зърно се е използвало за производство на фуражи, тъй като в страната е имало и силно животновъдство, а износът на суровината е бил под 5% от производството за разлика от сегашните близо 45%. Или накратко, в миналото България е била износител на преработените животински продукти, плодове и зеленчуци, а не на земеделски суровини.
“Сега изнасяме зърно, защото само това произвеждаме в достатъчно голямо количество, и то без особено качество. Не е лошо, че нещо се е развило, а че не сме успели да развием и други направления, които носят повече стойност”, обяснява Николай Вълканов, анализатор и управител на “ИнтелиАгро”. По думите му обаче посоката трябва да се промени. “За мащабите на страна като България, която не може никога да бъде сериозен играч на пазара на масови земеделски суровини, е от изключителна важност производството да се профилира в по-нишови продукти с висока добавена стойност”, казва той.
Окрупняване на зърнените стопанства
Ако за големия обем на зърнопроизводството в България причините са по-скоро исторически, зад окрупняването на стопанствата личат стимулите на субсидирането. В България то се осъществява на единица площ и не е обвързано с производство. Освен това страната е една от малкото в ЕС, в която не се прилага прогресивно намаление на размера на плащанията спрямо нарастването на стопанствата. В Германия например 100% от плащането на декар се дава само на фермите с до 500 дка обработваема земя, на тези с между 1000 и 3000 дка се плащат 60% от ставката, а фермите с над 3000 дка не получават дотации.
Тоест за разлика от колегите си в Европа българските производители в продължение на 7 години получаваха средства за всеки обработван декар (през 2015 г. 164 лв./ха), а с нарастването на площите им се увеличаваше и гарантираното им плащане. То покрива около 30% от производствените разходи. За сравнение – в зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството това покритие е не повече от 1-2%, посочват от БАН. По-добрият доход от единица площ при зърното позволява на фермерите да инвестират в покупката или наема на все повече земя. Фактор в тяхна полза е и незаинтересоваността на много хора към върнатите им земи в ранните години на демокрацията. Така големите стават още по-големи (толкова, че и управляващите да се съобразяват с тях), а бариерата за навлизане на нови играчи в този бизнес – почти непреодолима. Не случайно в сектора няма нито един чужд инвеститор.
От друга страна обаче, е логично производителите да са заинтересовани да уедряват стопанствата, защото при обработката на по-големи площи производствените разходи за единица площ намаляват и бизнесът става по-рентабилен. А и окрупняването на стопанствата е характерно за целия аграрен сектор и се развива с изключително бързи темпове. Между 2005 г. и 2013 г., откогато са данните от последното преброяване на фермите, броят им е намалял наполовина.
Инфографика
Увеличаване
Само за период от три години между 2010 г. и 2013 г. пък са изчезнали 34% от малките стопанства, които обработват до 100 дка. За сметка на това през същата година едва 8600 производители (или 4% от всички) обработват 85% от използваемата земеделска площ. От изнесените данни от БАН се вижда, че тази концентрация на ресурс продължава. Учените посочват, че средните стопанства у нас стигат до 24 300 декара, докато в ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства със средни размери като българските въобще няма. Така или иначе картите в клуба на големите – тези с над 100 хил. дка, в България (виж в карето в края на текста) са вече раздадени.
Инфографика
Увеличаване
Инфографика
Увеличаване
“Това за мен е един корпоративен модел. Това не са стопанства, а корпорации. В цял свят стопанство над 10 хил. дка е голям, свръхголям размер за едно стопанство. Такива размери са типични са големите държави като САЩ и Канада, а ние като малко държава вече стигнахме дотам да се конкурираме с тях по този показател”, казва Мъгърдич Хулиян, председател на Национално сдружението на малките семейни ферми и преработватели. Според източник от сектора едно стопанство от над 30 хил. дка няма как да е рентабилно, защото, ако годината е лоша, загубите за производителя са толкова големи, че той лесно може да фалира.
Според Николай Вълканов, принципно погледнато, окрупняването на стопанствата е естествен процес. “За да си сериозен играч, трябва да произвеждаш количества – тогава си интересен навън и за големите търговци, тогава договаряш цена. Този процес протича във всички направления на селското стопанство. Той протича и в света като цяло. Що се отнася до зърнопроизводството, то едва ли ще завзема повече земя. Него вече не го движат нито субсидии, нито цени и трябва да се мисли в друга посока – увеличаване на добивите, повишаване на качеството, диверсифициране на производството, така че да повишим добавената стойност от единица площ”, допълва анализаторът.
А какво земеделие искаме
Според доклада на БАН негативните ефекти от сегашния земеделски модел се изразяват най-вече в свиване и на добавената стойност в селското стопанство, като делът на отрасъла в общата брутна добавена стойност е под 5% за пръв път откакто има такава статистика за страната. Вълканов обяснява, че този показател, изчислен по постоянни цени от 2010 г., спада постепенно от 2006 г. насам и през последните две години е на ниво от около 3 млрд. лева. Това е с около една четвърт по-нисък резултат спрямо средното за периода 1998 – 2006 г. и се дължи на променената структура на производство – все по-малко животинска, зеленчукова и друга продукция. Причините са в начина на субсидиране, но и в повишените изисквания към някои сектори, влизането в общия пазар и др.
Политиката на държавата за туширане на тази негативна тенденция отново е обвързана с европарите. В периода 2014 – 2020 г. България избира да насочва субсидиите по Програмата за развитие на селските райони към уязвимите сектори – животновъдство, плодове и зеленчуци, етерични култури, биопроизводство. Освен това с цел по-балансирано разпределение на средствата за плащане на декар е въведен таван от 300 хил. евро, които един производител може да получи. Отгоре над тази сума ще бъдат покривани и направените от него разходи за заплати и осигуровки. Плащанията за между 150 и 300 хил. евро на едно физическо или юридическо лице пък ще бъдат редуцирани с 5%. Спестените от тези тавани средства фактически ще бъдат насочени в другите сектори. Отделно се очаква да заработи и специална подпрограма за малките стопанства.
Наливането на дотации в производства, които и сега нямат висока възвращаемост и изграденпреработвателен потенциал обаче, може да влоши допълнително картината в селското стопанство и приноса му към икономиката. “Ако тези ниши наистина бяха интересни и печеливши, зърнопроизводителите, които вече натрупаха ресурс от земя и капитал, щяха да насочат част от бизнеса си към тях. Фактът, че не атакуват тези възможности, означава, че приоритетизирането в производството на плодове, зеленчуци и животинска продукция не стъпва на никакъв анализ и на този етап няма заявка за категоричен успех в бъдеще. Без създаване на преработвателен капацитет тези направления няма да бъдат печеливши, защото продуктите им са нетрайни за разлика от зърното, което е дълго съхранима, но и конвертируема стока. Цените на зърното също така са по-стабилни, защото зависят от борсовите котировки, а не от настроенията на прекупвачи”, казва източник от сектора.
Насърчаването на развитието на модел, в който земеделието се опира на по-малките ферми от ключовите и традиционни за България производства обаче, крие и други проблеми. Те няма как да са конкурентоспособни спрямо европейските стопанства, защото не могат да предложат обеми, ако не се обединят в сдружения на производителите. Масовото коопериране, уви, не само не се случва, но и интересът към него е толкова вял, че дори средствата от подпомагането за създаване на сдружения между 2007 и 2014 г. останаха неусвоени. Според анализатори това се дължи на особености, които са в полето на социалните феномени.
“Малките имат шанс тогава, когато имат достъп до пазара. За съжаление в България това не е така и проблемите идват и от самите производители. От липсата им на визия, от отказа да се сдружават. В Холандия например има почти същия обем в производството на ябълки като България, само че там 98% от ябълките са само от два сорта. Тук най-масовите два-три сорта едва ли правят повече от 10-15% от производството. Няма как да говорим за предлагане и конкурентни предимства”, казва Мъгърдич Хуляин. Според него новият курс, по който поема секторът, не трябва да се сменя рязко, а плавно и с целенасочени усилия да се подкрепят тези, които са най-конкурентни, но без субсидиите. “Трябва да има и райониране, защото в отделните райони има различни условия, които са подходящи за различните култури. Не можеш да гледаш кайсии във Видин или да садиш орехи на място, където един орех не е поникнал. Сега се изсипват по 100, 200, 500 хил. евро в подобни проекти, тези средства просто потъват”, обяснява той. Първият белег за някакъв резултат от промяната, която ще даде и голям стимул на икономиката, по думите му ще е задоволяването на вътрешния пазар с българска продукция.
Що се отнася за дългосрочното развитие на аграрния отрасъл, прогнозите засега не са оптимистични. “Не вярвам, че ще направим качествен скок в селскостопанското производство. Не очаквам съществено повишение на добавената стойност в сектора до 2020 г., подобряване на продуктивността или на конкурентоспособността. Създаден е един много порочен кръг между политици, администрация, браншови и развъдни организации и частния сектор, който се е фокусирал изцяло върху разпределянето на едни пари помежду си. За каква добавена стойност да говорим”, казва в заключение Николай Вълканов.
Клубът на големите
Концентрацията на големи по размер обработваеми площи в няколко на брой лица и компании е факт от няколко години насам. В доклада на БАН се посочва, че 75% от субсидията, която производителите получават за декар, е раздадена на 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват 100 свързани лица. През последните няколко години “Капитал” публикува списъка на най-големите получатели на субсидии за декар, откъдето може да се съди и за размера на площите, които те обработват. В челната петица на тези дружества през 2013 г. и 2014 г. са компаниите от орбитата на бизнесмена Светозар Дичевски – “Троя авто”, ЕТ “Деси-Светла Симеонова”, “Ресен”, “Сортови семена Вардим” и ЕТ “Агро-Светлозар Дичевски”. Дичевски е и едноличен собственик на “Октопод инвест холдинг” и се счита, че контролира около 500 хил. дка собствена и още толкова наета земя в различни райони на България. Най-големият зърнопроизводител обаче избягва медийното внимание. Пред “Капитал” той също отказа да прави какъвто и да е коментар за бизнеса си и финансовите резултати на свързаните с него и семейството му компании.
При големите обработватели попадат и компании, които са част от холдингови групи. Такава например е “Кристера Агро” на “Агрия груп холдинг”. Групата развива земеделие на 180 хил. дка, от които 71 хил. дка собствена земя. Публичната “БГ Агро” на братята Даниел и Ненко Ненчеви пък обработва над 120 хил. дка земя. Сред другите немалки собственици и арендатори са монтанската “Златия Агро”, собственост на Кирил Иванов и едноличният търговец Светослав Илчовски, който обработва 100 хил. дка. Свързаните компании “Агро сантия” и “Агро сантино’, които бяха част от земеделския инвестиционен фонд “Серес”, обработват близо 140 хил. дка земя.
