Да си критичен към Руското по принцип – може и да мине за позиция.
Да си критичен към Руското по принцип – може и да мине за позиция. Да си скептичен към вековните български ползи от Русия – може и да бъде представено като обективна историческа оценка.
Да смяташ, че днес България има друг път, който за нищо на света не трябва да се пресича с руския – може и да се нарече политическо убеждение. Да ненавиждаш Русия и всичко руско без изключения – това не може да се нарече друго освен маниакалност. Но дори и клиничната русофобия може да бъде счетена като допустима освен в един-единствен случай.
Голямото изключение е класическият конфликт „Русия срещу Турция”. Изборът на страна в него се предполага, че е свръхемоционален и ирационален за една част от българските граждани. А за друга се предполага, че е етнически.
Двата избора са коренно различни, но така е нормално и така трябва да бъде – от уважение към паметта на кръвта. Ако се казваш Реджеп, току-що се връщаш от петъчна молитва и имаш български паспорт – твоят избор трябва да е пределно ясен. Може да е различен от моя, но аз ще го уважавам. И не защото съм неизлечимо болен от евротолерастия, а защото всеки друг твой избор би означавал ренегатство. А ренегатството, особено кръвното ренегатство, няма как да заслужи чест и почитания – нито от твоите хора, нито от враговете ти. Така е било и така трябва да си остане за вечни времена. Затова и ти казвам – бъде спокоен и здрав, Реджеп. От теб се очаква да следваш логиката на собствената си кръв и в това няма нищо неестествено, нищо морално укоримо. Също така няма никакво значение на чия страна аджеба е истинската правда около сваления самолет. Правдата не е в детайлите, тя е на друго и по-свещено място, което няма нищо общо с местопроизшествието.
Мога да те разбера, Реджеп, но други не мога да разбера. Те също като теб имат български паспорти, но (предполага се) не се молят по пет пъти на ден. Те се представят като закоравели евроатлантици, но всъщност са от неизчезващия подвид потурнаци.
Те са потурнаците травестити на модерното време, което се гордее с голямото си технологично откритие – да превръща кръвта в лайняна вода, а от нациите да произвежда мулти-култи общества. И докато ти си ми ясен, Реджеп, тяхната НАТО утопия не мога да я разбера. Не мога, защото в нея не тече истинска кръв. Кръвната връзка е заменена с оръжейна – новите ви братя са ви братята по оръжие, а всички останали са ви врагове. И то не какви да е, а кръвни врагове. Това е радикална потурнащина, въпреки че я наричат евроатлантизъм. В нея няма нищо, което може да мине за позиция, убеждение или обикновена органична русофобия. Защото дори и при маниаците все трябва да са останали някакви исторически задръжки, все някакви граници на благоприличие трябва да се спазват. И тези граници свършват там, където започва вечната Руско-турско война. В нейния най-нов епизод да търсиш нова мотивация при избора на морално правата страна, като в същото време тя по подразбиране не може да е ненавижданата Русия – това вече няма нищо общо с тезата за свещените НАТО граници, през които пиле няма право да прехвръкне, какво остава за самолет. Съжалявам, но това повече прилича да е крайната точка на етническото и верското самоуважение.
А на всичкото отгоре да копаеш в историята, за да доказваш предимствата на антируския избор пред протурския – това пък не заслужава друго освен сръбска псувня.
Йебем ти семе и племе – това не са турци, де да бяха турци. Турчин е Реджеп, а тези са потурнаци. Имало ги е и преди в историята и добре можем да ги различим, въпреки че пустите му травестити са се преоблекли като евроатлантици.
