Вкарвам гол на “Берое”, започвам да продавам автографи и селфита и събирам 100 лева. Вкарвам два гола на “Лудогорец”, продавам автографи и селфита за 200 лева.
Вкарвам гол на “Берое”, започвам да продавам автографи и селфита и събирам 100 лева. Вкарвам два гола на “Лудогорец”, продавам автографи и селфита за 200 лева. Вкарвам хеттрик на “Левски” и раздавам автографи и селфита за 500 лева. Стига глупости! Ако притежавате закъсал финансово футболен клуб с някакви по-перспективни футболисти и ви трябват спешно пари, се обърнете към Doyen Sports. Така вероятно би звучала перифразирана една телевизионна реклама за бързи кредити, ако се обърне към футбола. Защото там винаги ще има клубове, на които спешно им трябват пари, без да имат лесен и бърз достъп до свободен финансов ресурс. Или пък ще искат да купят играчи, за които нямат средства. Съвсем доскоро имаше няколко големи играчи в раздаването на бързи кредити срещу част от собствеността на трансферните права на футболисти. Тази практика, наричана “трета страна в собствеността на състезателни права” (TPO) беше забранена миналата година от ФИФА. Смята се, че тя изкривява пазара на футболисти, чиято глобална стойност е 4 милиарда долара на година. Тя навлезе във футбола някъде около 2008 г. и намери отлична почва първо в Южна Америка, където съчетанието между зле управлявани финансови клубове и наличие на огромен футболен талант е най-добро. Постепенно е завзела и европейските страни, особено в силни и средно силни първенства, като Испания, Португалия, Франция, Турция и Холандия. Изтеклите наскоро документи от една от най-големите фирми, които инвестират милиони в бъдещето на футболисти, дават частично яснота за тези тайни и вече забранени схеми за финансирането на световния спорт.
Невидимо дори за най-запалените футболни запалянковци, Doyen Sports Investments и други компании като нея се оказват критичният източник на финансиране на клубове, които страдат от липсата на свежи средства. Тези инвеститори плащат на отборите срещу правата на избрани играчи, като рискуват с надеждата, че тяхната стойност ще се повиши. Образно казано, те се занимават в инвестицията във футболни фючърси. Ако футболистът наистина повиши цената си, компанията печели от преминаването от един клуб в друг. Но документите показват и друго нещо – цената умишлено се надува, за да може компанията да реализира планираната печалба. Донякъде ФИФА правилно е сметнала, че наличието на ТРО създава нереални за пазара стойности на играчи, за да се увеличи процентът на печалба на компаниите. Отчетите за втората половина на 2011 г., публикувани в сайта Football_Leaks, показват, че компанията е участвала в някои от най-големите сделки във футбола и е реализирала нелоша печалба. Doyen Sports е инвестирала 25.6 милиона евро за правата на седем футболисти, сред които са и някои от най-перспективните. Похарчила е 10 милиона евро като кредитна линия за “Атлетико” (Мадрид) срещу 33% от правата на колумбиеца Радамел Фалкао. Когато две години по-късно беше продаден в “Монако” за 43 милиона евро, компанията е спечелила 4 милиона евро. Тя е плащала за части от правата на Душан Тадич (сега “Саутхемптън”), Елиаким Мангала (“Манчестър сити”), Джофри Кондогбия (“Интер”), Леандро Дамиао (“Сантос”), Ясин Брахими (“Порто”) и други.
През 2012 г. компанията е платила 6 милиона евро за глобалните спонсорски права на Неймар, който сега е в “Барселона”. Кредитирала е испанския “Спортинг” (Хихон) и е поддържала тесни връзки с клубове като “Монако” и “Порто”. Най-добре се е чувствала на португалския пазар. Един от емблематичните казуси е този с португалския клуб “Спортинг” (Лисабон), който отказва да плати дела от продажбата на аржентинския защитник Маркос Рохо в “Манчестър юнайтед”. През 2012 г. Doyen финансира 75% от покупката на Рохо от “Спартак” (Москва) в замяна на същия процент от трансферните му права. Като резултат на следващата година компанията се намесва с вето и клубът отказва няколко оферти, защото им се струват прекалено ниски. Рохо беше оценяван на 15 милиона евро, но компанията е искала най-малко 20 милиона, за да си осигури минимум 5 милиона евро печалба. Когато Рохо започна да бойкотира тренировки и обяви, че иска да напусне Лисабон, “Спортинг” обвини Doyen, че подстрекава играча. След това скъса договора и обяви, че не отговаря на правилата във футбола. В момента компанията очаква резултата от делото в Арбитражния спортен съд в Лозана. При друг португалски казус малтийската по регистрация компания купува половината от правата на Ола Джон за “Бенфика”. Португалският клуб обаче се задължава да го продаде до три години за 9 милиона евро. В противен случай трябвало да плати 6 милиона на Doyen. Джон не успя да намери нищо по-добро от наем в “Рединг”, а “Бенфика” получил още година отсрочка за плащане на дълга. “Някои го наричат нарушение на правилата, но Doyen никога не е криела, че се държи като банка”, коментира френският журналист Никола Вила.
В Италия компанията навлиза относително късно, когато започват преговорите между Fininvest на Силвио Берлускони за продажба на дял от “Милан” на тайландския предприемач Бий Таечаубол. През 2014 г. италианските медии писаха, че Doyen е готова да инвестира в Серия А около 200 милиона евро. Тогава изпълнителният директор – португалецът Нелио Лукаш обявява, че тези средства “правят клубовете по-конкурентни, повишават финансовите им приходи и се подобряват условията в договорите при продажбата и покупка на играчи”. Привлекателно за италианските отбори звучи тезата, че отбори като “Севиля” и “Бенфика”, които работят с Doyen, играят финали на европейските турнири. “В развития свят действията на фондовете и инвеститорите не трябва да се разглеждат като заплаха за футбола, тъй като не касаят отношения между клуб и играч, както и независимостта на клубовете”, казва Лукаш, цитиран от сайта ilsole24ore.com. Това твърдение обаче не се оказва съвсем вярно. В резултат на разкритията президентът на холандския “Твенте” подаде оставка заради тайно споразумение с компанията. Милионерът Алдо ван дер Лаан обяви, че детайлите в изтеклите документи увреждат на първодивизионния клуб, защото компанията е имала последната дума при определянето на трансферната политика. “Интересите на клуба винаги са били основополагащи и сега те са застрашени. Съмненията вредят на “Твенте”, заяви Ван дер Лаан, който пое клуба по-рано през тази година от Йооп Мунстерман. Той пък е сключил договор с Doyen Sports за част от трансферните суми на играчите срещу инвестиция от 5 милиона евро. Според холандските медии става въпрос за между 10 и 50 процента от трансферните права на седем футболисти.
Компанията обяви изтичането на документите като хакерска атака, а забраната на ФИФА увреди голяма част от бизнеса на Doyen, зад която стоят серии от офшорни компании с предполагаем номинален собственик в Казахстан. Според тях това е само вдигане на пушилка, за да се прикрие какво наистина се случило и че са станали обект на атака, след като не са изпълнили техни искания. “Няма какво да крием, ние действаме според принципите за защита на институциите и хората, с които работим, най-вече футболните клубове като наши основни партньори. Случаят е предаден на компетентните органи от самото начало”, обявиха от компанията, цитирани от Bloomberg. Документите показват, че източникът на финансиране са две дружества, които споделят един адрес с Doyen Sports в малкия малтийски град Таксбиекс. Една от тях – Benington Group Assets Limited, е еднолична собственост на турския гражданин Малик Али, малко над 30-годишен. Той заел 54 милиона евро на Doyen, но и притежава всички привилегировани акции. Останалите акции без право на глас са собственост на друга малтийска фирма – Wood, Gibbins & Partners Limited. Смята се, че крайният собственик е Рефик Ариф, който е заел 100 милиона евро на Али за седем години при лихва 4.5 процента. По същия начин турчинът отпуска заема на Doyen. Иначе по документи Doyen Sports се води собственост на Doyen Group Ltd. – лондонска компания, която инвестира в недвижима собственост, строителство и в енергийния сектор. Освен това притежава хотелската верига от луксозни хотели Rixos. “Групата е финансирана от частни фамилии. Ние инвестираме в толкова много области. Оборотът ни е милиарди. Така че 100 милиона са капка в океана. А 200 милиона са две капки в океана”, коментира Нелио Лукаш през 2014 г.
