През годините някои стават по-заможни, други обедняват, но според статистиката като цяло през последното десетилетие населението на България е забогатяло. Между 2011 и 2013 г. финансовото богатство на домакинствата у нас се увеличава с около 5 млрд. лева годишно, през 2014 г. – с 4 млрд. лева, а през 2015 г. – с 5.8 млрд. лева, и в края на миналата година вече надхвърля 65 млрд. лева. С други думи, от 2005 г. насам финансовото богатство на българите се е утроило – поне като абсолютна сума. Мнозина сигурно са готови да спорят, но това са фактите.
Тенденцията от последните 10 години продължава и през 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте. Причините са няколко. На първо място доходите на работещите се увеличават и семействата успяват да спестяват от фамилните бюджети. На второ място, въпреки че лихвите се топят, те все пак са донесли 566 млн. лева на домакинствата с банкови депозити. На трето място притокът на пари, които емигрантите изпращат на своите роднини в България, расте. Емигрантските пари са особено важни за населението в райони с ниска икономическа активност и висока безработица.
Финансовият портфейл преди и сега
Финансовото богатство на домакинствата приемаше различни форми през последните десетина години. Влияние върху микса от активи, с които домакинствата разполагат, оказват различни фактори – международната инвестиционна среда, растежът на доходите и заетостта, променливият апетит към поемане на риск, преследването на висока доходност, ликвидните предпочитания на спестителите, регулаторните промени.
Между 2005 и 2008 г. немалко хора предпочитаха рискови и високодоходни активи като преките инвестиции в акции и взаимни фондове, които се радваха на нарастваща популярност – до настъпването на световната икономическа криза. Но през 2009 г. българската икономика навлезе в рецесия, а лихвите по банковите депозити рязко се повишиха и това привлече нова вълна от депозанти. В годините след кризата политиката на нулеви или отрицателни лихви, която големите централни банки следват, доведе до стопяване на лихвите до пренебрежимо ниски равнища, което донякъде охлади ентусиазма на вложителите.
Като цяло през последните 10 години се наблюдават няколко очевидни трайни тенденции. Въпреки спада на лихвите българите продължават да залагат на банковите депозити като основен начин за съхраняване на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно.
Делът на парите в брой намалява и това е лесно обяснимо – при развитието на картовите разплащания, дистанционната (интернет) търговия, разширяването на клоновата и банкоматна мрежа на банките и свиването на сивата (неформалната) икономика. Доверието на българите в стабилността на банковата система остава високо, което също допринася за заместването на парите в брой с банкови вложения.
Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионалните и доброволните фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. – при едва 6% десет години по-рано.
Около 3% от финансовото богатство на българите е вложено в акции, взаимни или животозастрахователни фондове. Заради поевтиняването на акциите на българските публични компании спрямо върховите стойности от 2007 г. вложенията в други форми на спестяване намаляват.
Предпочитанията на хората постепенно се промениха през последното десетилетие – както заради фактори, специфични за България, така и под влиянието на глобални икономически процеси.
Левът пак е на мода
Българският лев отново стана най-популярната валута за спестяване в страната. За 10 години най-бързо нарастват влоговете в български левове, които са 4.6 пъти повече през 2015 спрямо 2005 г. Левът е предпочитан за спестяване, защото вложенията в местна валута носят по-високи лихви. Нарастването на левовите спестявания е доказателство, че доверието на българските граждани в стабилността на банките и във валутния борд остава високо.
Малко по-слаб е интересът на спестителите към депозитите в евро, които са четири пъти повече през 2015 г. спрямо десетилетие по-рано. Най-малко са натрупаните средства във валута, различна от евро, изложени на значителен валутен риск поради резките колебания на валутните пазари. Депозитите в щатски долари, британски лири, швейцарски франкове, японски йени и други валути възлизат на 3.6 млрд. лева през 2015 г.
Хоризонтът на спестяване се удължава
През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно, насочвайки се към вложенията за срок над 6 месеца за сметка на по-краткосрочните опции. Интересът към краткосрочните влогове за период под 1 месец намалява най-видимо. Влоговете за по-малко от месец са 8% от всички срочни депозити през 2015 г., а са били 38% десетилетие по-рано.
Близо половината срочни спестявания на населението са за 6 до 12 месеца през 2015 г. при една четвърт преди десетилетие. Още по-голямо е увеличението на дела на влоговете за срок над 1 година. През 2015 г. всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година.
Ръстът на дългосрочните депозити показва, че домакинствата са склонни да планират по-дългосрочно своето потребление, включително големите потребителски разходи – покупка на автомобил, мебели, битова техника, потребителска техника и др. И инвестиционният хоризонт на българските домакинства се удължава. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще.
Българите планират дългосрочно не само когато спестяват, но и когато вземат заеми. През последната декада делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г., при положение че е бил 54% през 2005 г. В рамките на същия период тежестта на жилищния дълг на домакинствата почти се удвоява. През 2015 г. близо половината задлъжнялост на българските семейства е съставена от ипотеки. По този начин нашите домакинства все повече се доближават до западноевропейските и американските. В САЩ и Западна Европа ипотеките са основното перо в задълженията на населението.
Прави впечатление, че финансовото богатство на домакинствата у нас
нараства с два пъти по-висока скорост от икономиката
– то се увеличава средно с 14.6% годишно, докато икономическият растеж достига 7.2% годишно в номинално изражение. Тази разлика в темпото се обяснява със склонността на българите да заделят “бели пари за черни дни” и с високите лихви, които банките даваха до 2013 г. През последните три години глобалната инвестиционна среда се промени драматично, а лихвите по банковите вложения вече доближават нулата. И въпреки това спестяванията продължават да растат.
