След три месеца преговори с банките Българският енергиен холдинг (БЕХ) успя да получи заем от 535 млн. евро, който трябва да покрие голяма част от междуфирмените задължения в енергийната система. Това мостово финансиране на последващ етап ще бъде рефинансирано чрез пласиране на облигационна емисия на международните капиталови пазари. Най-много пари са необходими, за да може Националната електрическа компания (НЕК) да се разплати с двете американските централи ТЕЦ “АЕS Maрица-изток 1” и ТЕЦ “КонтурГлобал Марица-изток 3”, а те от своя страна с държавните “Мини Марица-изток”. Тези пари – лихва и главницаq обаче ще бъдат калкулирани в цените на електроенергията, каза пред „Икономист“ Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Няма как да стане иначе, потвърди пред изданието и Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. Тя допълни, че засега разходите по главницата не се признават, но това вероятно ще стане в бъдеще.
Договорът за мостов заем е бил подписан в четвъртък (21 април) между БЕХ и банков консорциум, воден от J. P. Morgan Securities, заедно с италианската инвестиционна банка IMI (част от групата на Intesa Sanpaolo) и Bank of China. Според обявеното в ценовото заявление на НЕК разходите по заема са 68 млн. лв., но към тези разходи трябва да се прибави и комисионата на J. P. Morgan, която е водеща в консорциума. Затова се приема като вероятно дружеството да се е ангажирало да плати лихва от около 4 – 5%. Включвайки само лихвите в цената на електроенергията, тя ще поскъпне с около 5 лева за мегават, пресметнаха експерти, но ако се включи и годишната вноска по главницата, цените може да стигнат тавана.
Първоначално получаването на заема беше затруднено заради отказа на държавата да предостави държавна гаранция, за което настояваха всички банки. Според управляващите един от основните мотиви за успех сега е подобряващото се финансово състояние на НЕК след август 2015 г. като резултат от предприетите законодателни и регулаторни промени, насочени към намаляването на дефицита в компанията. Въпреки това предварителният отчет на НЕК за миналата година показва, че дружеството продължава да е на загуба от 220 млн. лв. при минус 588 млн. лв. за предходната година. Задълженията на компанията към края на 2015 остават високи – 3,4 млрд. лв., което е намаление с 1,8% спрямо предходната година.
КЕВР ще признае разходите на НЕК по обслужването на заема, който ще й бъде предоставен от БЕХ, за да се разплати с двата американски ТЕЦ-а в енергийния комплекс “Марица-изток”. Това обясни председателят на регулатора Иван Иванов.
Това означава, че лихвите по заема ще влязат в цената на тока. КЕВР определя само цените за регулирания пазар, който е в рамките на 14 млн. МВтч годишно. Лихвите по кредита, който БЕХ ще вземе от банков консорциум, ще бъдат в рамките на 68 млн. лева годишно. Според Калоян Стайков обаче в цената ще влезе както лихвата, така и главницата, като цялата сума набъбва до над 1 млрд. лева. Единственият начин да се намали ценовият удар е тези плащания да се разсрочат за времето на погасяване на облигационната емисия, с чиито пари ще се покрие кредитът. Това може да се направи, като всяка година цените се вдигат с малко и в съответствие с доходността на самата емисия. При падежа обаче ще трябва да се плати цялата сума накуп и тогава няма да има друг избор, освен тези разходи на НЕК отново да се разпределят върху цените за крайните потребители, обясни Стайков.
Как НЕК се мъчи да излезе от колапс
За да намали дисбалансите си, НЕК вече внесе в КЕВР предложение за вдигане на добавката “задължения към обществото” с над 28% до 47,41 лв. за мегаватчас.
В момента тя е 36,83 лева за мегаватчас. Предложението е направено на базата на разчетите за разходите на НЕК за компенсиране на разликите в цените за разполагаемост по договорите с двете американски централи, компенсации за зелената енергия и на разходите, невъзстановени от фонда за въглеродни емисии.
Вероятно тази мярка ще бъде посрещната “на нож” от част от потребителите като работодателските организации, но ще позволи на държавната електрокомпания да продължи положителната тенденция на преодоляване на дисбалансите и намаляване на дефицита. Според Стайков компанията няма друг избор, а позицията на работодателските организации би била оправдана, ако при приемането на преференциалните условия за производство на зелена енергия бяха предупредили за последствията, на които сме свидетели сега. Тогава обаче това им беше изгодно и те мълчаха, посочи Стайков.
НЕК реализира основно загуба на регулирания пазар, но в резултат на промените в енергийното законодателство тя намалява. Ефектът от намаления дял на електроенергия от възобновяеми източници се изчислява в по-ниски разходи за НЕК от порядъка на 103 млн. лв.
Електрическата компания е получила от фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и набрани средства от 183 млн. и 200 хил. лв., които е използвала за разплащане на задължения. Става въпрос за изплащане на натрупаните дългове от НЕК към крайните снабдители за изкупената електроенергия от ВЕИ по преференциални цени.
През следващия регулаторен период фондът “Сигурност на електроенергийната система” ще трябва да покрива разходи на НЕК от 497,893 млн. лв. за компенсации на разликите в цените за разполагаемост по договорите с двете американски централи, компенсации за зелената енергия и на разходите, невъзстановени от фонда за въглеродни емисии.
На база на тези разчети НЕК иска цена от 47,41 лв. за мегаватчас за надбавката “задължение към обществото”.
Освен това НЕК не иска да изкупува през лятото допълнителни количества ток от ТЕЦ „Марица-изток 2“ освен тези за зимния период, става ясно от отчета на компанията. По отношение на изкупуването на тока от двете американски централи от НЕК отбелязват, че то е според подписаното споразумение преди една година.
Цената за производство на електрическата енергия от ВЕЦ, собственост на електрическата компания, е изчислена на стойност 95,90 лв./МВтч.
Решенията сега
На 20 април правителството взе решение 290 млн. лв. да влязат в бюджета на фонд “Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕЕС) за 2016 г. Със средствата от ФСЕЕС се компенсират разликите между пазарните и преференциалните цени на електроенергията. ФСЕЕС ще позволи сключването на т.нар. договори за разлики, с които двата американските ТЕЦ и ВЕИ-та ще продават част от енергията си на свободния пазар без загуба.
НЕК има и още два кредита от Българския енергиен холдинг общо за 1,209 млрд. лв. Общите плащания по двата кредита от БЕХ ще бъдат около 111 млн. лева годишно. Отделно по други кредити, получени от БЕХ, има плащания за 21 млн. лева за разсрочени лихви.
