Проектът „Софийско море” е един от най-мащабните в историята на социалистическа България. Несъмнено в полето на екзотиката, тази идея се превръща в неизменна част от разговорите на софиянци за дълги години. Каква е причината за осъществяването ѝ и какво точно цели тя ще научите в този материал.
България на три морета – една от емблематичните мечти, останали от средновековната история. За последно страната ни имала такъв излаз по времето на цар Иван Асен II, а преди това и през Златния век на цар Симеон Велики. Този спомен се е запечатал в историята ни като символ на зенита на българската държава и мощ, често се връщаме към тези моменти, за да напомним най-вече на самите себе си, че някога нашата държава се простирала от Черно до Бяло и чак Адриатическо море.
Но нека прескочим столетията и се пренесем в началото на 50-те години на ХХ век, откъдето започва разказът ни. Държавата е Народна Република България, първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател е Вълко Червенков. Само за няколко години, от 1950 до 1956-а, е извършено невиждано по мащаби строителство – над 30 тежки промишлени комбината заработват, копаят се проходи през Балкана, българският и румънският бряг са свързани от „Дунав мост”, изкопани са десетки язовири, енергийната мрежа на страната ни е подсилена с 9 ТЕЦ-а и 17 ВЕЦ-а.
Сигурно се чудите как малка страна като България е съумяла да намери не просто строители и инженери, но и финанси за реализирането на тези проекти? Отговорът се крие в създаването на организации като бригадирското движение, трудови войски, а дори и участието на редовната армия в строежите. Трудовата повинност е засягала всеки – например хирурзи и часовникари изграждали пътища, пианисти и зъболекари копаели канали. В този контекст държавните ни ръководители разпореждат началото на проекта „Софийско море” или „София на три морета”. Идея, която днес мнозина оценяват като нелепа.
Първоначалната цел на мащабния проект била течението на река Дунав да бъде пренасочено към София – Искър да потече наобратно чрез система от шлюзове. Достигнала до София, водата трябвало да запълни т.нар. Софийско море, което от своя страна да бъде свързано с река Струма. Предвиждала се и връзка с река Марица, която по друг прокопан канал да стигне до Черно море. Чрез тези канали корабите трябвало да да плават от Балтийско море, с което Дунав е свързан в Германия, да минават през Софийското море и по Струма да достигат Бяло море, а по Марица – до Черно море. Резултатът – София на три морета!
Абсурдността на тази идея, многократните протести на учени и експерти, не спират разпореждането за старта на този план. В началото на 50-те години първоначално възприеманата с насмешка идея е приведен в действие. Първи етап била изграждането на канал „Павлово – Панчарево“ с пристанища Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост и Панчарево.
Властите наредили всеки гражданин на София да участва в изкопаването на канала с определен брой работни дни – от 3 до 20 месечно. И тъй като повечето софиянци имали постоянна работа, изпълнението на този норматив се случвало често през почивните дни и отпуските им. Всяка сутрин 2000 софиянци били събирани от предварително уговорени пунктове, извозвани до „обекта”, получавали кирки, лопати и кофи и започвали да копаят. Ден след ден, кофа след кофа, постепенно изкопаването на „Софийското море” започнало да се превръща в нещо съвсем нормално и рутинно в живота на софиянци.
Проектът обаче започнал постепенно да създава трудности за властта. Завършването дори на първия етап – канала от Павлово до Панчарево, вървяло меко казано мудно. Напълно разбираемо, предвид факта, че „Софийското море” се прокопавало от хора, на които лопатата и кирката били чужди. Въведени били морални награди (хвалби) за изпълнилите норматива си и обратното – порицания, за тези, които не съумявали. Въпреки кратковременните резултати, строежът не се ускорил значително. Сериозна причина била и липсата на техника (били осигурени 2 багера и 2 булдозера за 17 километра канал, широк 20 м и дълбок 5 м), а също и тоталната липса на организация. Според писателя Георги Марков, определящ проекта „Софийско море” не само като безумие, а и като тероризиране на населението, този строеж продължил 7 години.
Стигаме до началото на 60-те. Постепенно ентусиазмът спадал, темповете на работа се забавяли значително, а медийната пропаганда споменавала все по-рядко грандиозния проект „София на три морета”. Докато един ден станало ясно, че реализирането му е напълно невъзможно поради простата причина, че напълни ли се прокопаният канал, градската част на София ще бъде залята с вода – нещо, за което експерти и учени алармирали отдавна.
Историята със „Софийското море” обаче не завършва дотук. След десетина години на тежко копаене и стотици дни… новата заповед била да се зарови всичко, изкопано до този момент. Софиянци нямали право да негодуват, нито да откажат и започнали чинно да връщат пръстта в огромната дупка, зейнала в полите на Витоша. Следвали години непрестанен труд. Със зариването на канала „Павлово – Панчарево“ била зарита и идеята за „София на три морета”…
