В последните години стана модерно да се твърди, че моловете убиха дребния и средния бизнес. Кварталните магазинчета станаха жертва на инвазията на големите обекти и на така наречената глобализация. Действително много павилиони, бакалии, дори и кафенета фалираха или просто затвориха, защото моловете ги нулираха като оборот. Това в най-голяма сила важи и за хранителните магазини, които пък станаха жертва повече на големите вериги, които нахлуха в Бургас в поледните десет години и съсредоточиха при себе си голяма част от клиентите. Това беше логично. Същото стана в Западна Европа още преди 30-40 години. Ако отидете примерно в град като Мюнхен или Виена, почти със сигурност няма да видите магазини за хранителни стоки в малките крайни квартали, или ако има такива, те са много малко. Всъщност там оцеляват малки обекти, които се намират в кварталите на малцинствените общности. Примерно, там, където има преобладаващо турски или руско говоряща диаспора. В Бургас обаче подобно общности няма, като се излючат ромите, и в интерес на истината, колкото и парадоксално да звучи, ако отидете в един квартал като “Победа” ще видите, че има малки чагазини и павилиони, които са се обособили като част от обслужването на района. Става въпрос обаче за места, които са с особени поведенчески и търговски навици и, които са по-скоро едни затворени структури, със собствени правила в много отношения и посоки.
Реалността в другите места обаче е различна. Там глобализацията действително взема своето. И все пак. В последните годиини именно в кварталите се забелязва една нова тенденция, като определени бизнеси успяват да оцелеят от ударите на моловете и големите вериги. Става въпрос за магазините за продажба на плодове и зеленчуци или по-просто казано – зарзаватчийници. Техният брой расте постоянно, а клиентите пазаруват все повече именно от подобни обекти. Напук на промоциите, масото предлагане и дори масовата психоза на купуване, която има голямо влияние върху българския потребител. Това изглежда странно и нелогично, но си има своето пазарно обяснение.
Действително в големите магазини се предлага огромен асортимент от зеленчуци и плодове. Има и куп други разновидности като компоти, буркани с туршия, лютеници и т.н. Някои от промоциите са много изгодни и привлечат потребители. Проблемът обаче е друг. В тези обекти качеството не е на необходимото ниво. По-голяма част от продуктите са далече от вкусовите изисквания на българина, които е свикнал на родната салатка, домати, краставици или дори маруля. Реалността е такава, че ако в момента отидете в един голям магазин, ще видите, че повечето от зарзавата се внася от Турция, Гърция, Македония, Египет, дори има и чесън от Китай, който обаче е с отвтратителен вкус. Асортиментът е в големи обеми, количествата са много сериозни, но всичко това за сметка на качествата. Да не говорим, че българският производител почти няма представителство. Като цяло се чака на големи опашки, а освен всичко друго се харчат и повече пари. Защото като купиш два килограма домати, ще се изкушиш и ще вземеш по-евтино олио, месо на промоция, малко яйца, майонеца, може и нещо сладко. И така сметката набъбнала до 50-60 лева от едното нищо. На касата те чака безличен служител, който те обслужва рутинно и те отпраща почти с досада, бързайки за следващия клиент.
В кварталната зарзаватчийница нещата изглеждат по съвсем друг начин. Там те посреща обикновено собственикът на обекта. Той се държи любезно, пита те за някои лични неща, защото обикновено вече се познавате. За него ти си ценен, клиент, който трябва да се върне отново и да пазарува именно при в този магазин. Клиентът реално е ухажван и коткан, нещо, което е приятно за всеки. Самата продукция е със съвсем друго качество. Доматите и краставиците са свежи, ябълките буквално светят, а освен това повечето са и български. Това в последно време се превърна в магическа дума именно за плодовете и зеленчуци. При тях родното действително означава висококачествено и със съвсем други вкусови усещания.Собствениците на магазинчетата обикновено имат свои контакти със земеделски производители и пазаруват директно от тях. В повечето случаи избягват борсовите стоки, които се предлагат, макар, че купуват и от тях. В самите зарзаватчийници обстановката е приветлива. Освен, че самият собственик се държи приятелки, там обикновено пазаруват и хора от района, които също са познати. Така мястото се превръща в един минисоциален център, който постепенно става желан за хората от квартала.Нещо, което молът или голямата верига няма как да предложи.- Заради това и постоянно увеличаващият се брой на зарзаватчийниците в последните години не е случаен, а по-скоро закономерен. Това един повик, един импулс към нормалното човешко потребление, дори и протест срещу безличната глобализъция, която уби именно този тип бизнес. Магазините за зарзават успяват да се промушат през тоталното сито, което смазва малките в тази игра.
Самата икономическо логика показва, че един подобен обект не може да печели много пари. Маржът е в рамките на 20-30 процента, а оборотите са около 250-300 лева. Това показва дневна печалба между 50 и 80 лева. Като се платят наеми, осигуровки и други разходи чистата печалба остава около 30-35 лева. При 24-25 работни дни сумата на месец става около 800 до 1000 лева. Някои обекти разбира се печелят повече, но като цяло от този бизнес не се става милионер. Ренесансът на зарзаватчийнице обаче е факт.
Източник: Черноморски фар
