Гъсти облаци захлупиха българското Черноморие през изминалото лято. Слънцето, в лицето на руските туристи, което топлеше няколко поредни години българските хотелиери, залезе. А в мрака по-ясно от всякога се открои истината – българският туристически продукт е крехък, колкото резервациите от един-единствен пазар.
Отсъствието на масивната група руснаци се прояви като разбъркващо явление за българските курорти. То предизвика най-слабата година от 2007 г. насам, разби удобното съществуване на хотелиерите и промени правилата на играта. Изведнъж всички бяха осенени от идеята, че родният туризъм има спешна нужда от поне още една масивна група чужди туристи, които да заместят руските и така да се намали зависимостта от една националност. Най-накрая започна да се задава полезен въпрос като къде, кога и как изгубихме немските туристи. Друг, също доста важен въпрос е къде са митичните платежоспособни туристи. Защо българите провеждат морската си почивка в Гърция или Турция, вместо да се борят за два квадратни метра на плажа, тишина в хотела и добро обслужване и вкусна храна някъде по българското Черноморие. Какви рекламни послания излъчваме? И най-вече какъв продукт всъщност можем да дадем на света? Погледите стигнаха дори до Далечния изток и надеждата, че няколко реклами с боливудски актьори могат да донесат нов подем.
Този водопад от въпроси не донесе много бодрост в бранша, който все така предлага един масов продукт с не особено високо качество и на всичкото отгоре за кратко време в годината. И надежда отникъде взорът не видеше, докато изведнъж съдбата не се намеси под формата на друг, доста по-мрачен disruption – тероризма. Две самолетни трагедии изведнъж отвориха нова, неочаквана врата пред българския туризъм. След влизането на Русия във войната в Сирия изведнъж Египет и Турция се оказаха опасни или затворени дестинации за руските туристи. Това доведе до доста абсурдното обобщение на министъра на туризма Николина Ангелкова, че “това, което се случва на геополитическата сцена в момента, дава положителен тласък на българския туризъм”.
Да търсиш под билборда турист
Тази поза – на лице на “надеждата”, всъщност е роля, в която Ангелкова влиза цяла година. Тя прекара годината, очаквайки внезапен ръст от редица пазари, включително и от традиционно непосещаващата България Франция, “особено след изложбата на тракийските ни съкровища в Лувъра”. После боливудската звезда Аджай Девган пристигна в България, за да снима промо клип за страната ни, предназначен за индийския пазар. “А това е пазар с население от 1.250 млрд. души. Всеки индиец, като види, че неговият идол рекламира нашата страна, със сигурност ще полюбопитства защо го прави”, окуражи ни Ангелкова в интервю и доразви темата: “Аз лично вярвам, че далечните перспективни пазари са в бъдещето. Хубаво е ние сега да поставим основите за развитието на тези пазари – Китай, Япония, Индонезия.”
Погледите се изместиха от полупразните хотели към рекламите. Изработеният безвъзмездно от Nu Boyana Film Studios рекламен клип на страната, в който Силвестър Сталоун, Антонио Бандерас, Салма Хайек, Ейдриън Броуди и Джейсън Стейтъм разказват своите преживявания в България и приканват феновете си да я посетят, обаче не успя обаче да предизвика масово успокояване, че нещата ще се получат като на филм. После министерството съобщи, че рекламната кампания за 50-те малко познати обекта в България по проект за насърчаване на вътрешния туризъм е достигнала до 2 млн. души. Тълпи от български туристи също не се материализираха, като по-детайлният анализ показа, че въпросните места са били посетени от 350 хил. души, като половината от тях са направили това вследствие на рекламната кампания, а останалите – на собствен ход.
Накрая Министерството на туризма пусна и бомбата. Българските туристически реклами – една имиджова и една с акцент върху културно-историческия туризъм, са реализирали близо 442 млн. гледания от европейски зрители, т.е. три пъти населението на Русия. Посочените от Министерството на туризма почти половин милиард гледания са резултат на общо 2074 излъчвания в четири паневропейски телевизии – Eurosport, Discovery Channel, Euronews и National Geographic Channel за периода март-октомври 2015 г. Радостта обаче пак беше прибързана. Почти половин милиард гледания не е равно на половин милиард уникални зрители, т.е. едни и също хора са гледали рекламите по няколко пъти. Най-честата аудитория, която пийпълметричните данни отчитат, е 4+, което включва немалка част от твърде млади и неплатежоспособни люде, които не взимат сами решенията за своите пътувания (дори до тоалетната). Освен това данните за телевизионната аудитория се измерват чрез представителна извадка за съответните пазари. Тоест измервателни устройства се поставят в домовете на предварително подбрани домакинства. С две думи, не е половин милиард.
Два самолета по-късно
Ако ви трябва доказателство в каква отчайваща ситуация се намира българският туризъм в момента, ще кажем само, че единственото нещо, което според неговия министър му вдъхна надежда, бяха трагедиите в други държави.
През юни на плаж в Тунис беше открита стрелба по туристи, която доведе до десетки жертви, а наскоро два паднали руски самолета – сваленият от “Ислямска държава” пътнически в Египет и сваленият от турската армия изтребител – окончателно затвърдиха надеждите сред бранша, че руснаците ще се завърнат в България като “остров на стабилността”.
“Очакваме, че руските туристи, които обичайно почиват в Турция, сега могат да дойдат на красивото Черноморие, защото българските и турските курорти са преки конкуренти”, заяви Улрих Хеппе, главен изпълнителен директор на летищата във Варна и Бургас. “По данни на водещи руски туроператори за следващото лято можем да очакваме ръст около 30 процента на руски туристи”, не закъсня и Ангелкова, като накрая дори дори премиерът Бойко Борисов се изказа като последна инстанция, осланяйки се не на друго, а на шестото си чувство: “Руските туристи догодина ще се върнат. Така го усещам.”
Интуиция сезон не храни, ще ви кажат обаче туроператорите. Засега няма еуфория по България от страна на немските туристи, а от несигурността в райони като Северна Африка са спечелили основно Испания, Португалия и околните им острови. За ефекта от самолетите все още е рано да се говори, тъй като при румънците и руснаците записванията тепърва предстоят. Руският вакуум в Турция промени играта, но играчите останаха същите, блокирани в крепостните стени на бетона и без ясна концепция какъв продукт и на кого се предлага. България остава и все така сезонна дестинация, нестабилна и на сняг и на слънце. И не много по-защитена от тероризъм, както припомни атаката в Сарафово. Но затова по-добре да мълчим.
*Нека винаги има слънце – рус.
Надежда Чипева
