Протокът на Магелан е разположен между най-южната континентална точка на Южна Америка (нос Фроуърд) и остров Огнена земя. Той е естествен проток, който свързва Атлантическия с Тихия океан. За пръв път през него преминава португалският мореплавател Фернандо Магелан със своите моряци, по време на първото околосветско пътешествие в историята, състояло се през 1520 г. Пътят заобикаля много на юг – почти до края на Южна Америка, а времето често е ветровито и неблагоприятно за корабите. Преди да бъде завършено строителството на Панамския канал обаче (едва през 1914 г.), Магелановият проток е един от малкото сравнително сигурни начини да се премине през Атлантическия в Тихия океан и в обратна посока.
Протокът е дълъг около 600 км. и е с формата на сърп, като дъгата му е изтеглена на юг. На места ширината му достига до 60 км, но на места е едва 4-5 км. Самият Магелан нарича протокът Estrecho de Todos los Santos (Проток на Вси светии), тъй като корабите навлизат във водите му на 1 ноември. Едва по-късно той е наречен на името на своя европейски откривател – Магеланов проток.
Историята на това откритие започва през 1514 г., когато Магелан изпада в немилост пред португалския крал и бива изгонен от службата си. Разочарован, мореплавателят сменя поданичеството си и предлага услугите си на конкурентна Испания. Тук той се среща с младия крал Карлос I, по-късно император на Свещената Римска империя под името Карл V, който се съгласява да финансира пътуването му до Островите на подправките, в търсене на нов стратегически път по вода. Пътешествието е планирано заради откритата от Магелан карта, базираща се на предишни пътувания, според която широкият естуар на река Ла Плата в Южна Америка е проток през континента към Тихия океан. Целта на пътешествието на мореплавателя, по време на което той открива нов път към Тихия и Индийския океан, е да достигне богатите на подправки Молукски острови. По това време няколко европейски държави се борят за власт над търговията с подправки и екзотични стоки, затова този път е много важен от стратегическа гледна точка.
Магелан тръгва от Испания през 1519 г., с 5 кораба под негово командване. След повече от 18 месеца плаване сред бури, ожесточени бунтове, разочарования и корабокрушения, четири от петте кораба достигат до целта си. Силната морска буря, продължила 3 дена почти накарала Магелан да тръгне обратно към Африка, но точно тогава моряците откриват протока и навлизат в него. На 28 ноември само три кораба навлизат в Тихия океан (четвъртият дезертира) – Магелан го нарича така заради привидното спокойните му води в този ден.
При преминаването през протока, Магелан открива и Огнена земя (Tierra del Fuego) – една от по-малко познатите и известни островни групи в света, синоним на суров климат и отдалеченост. Името й е дадено от легендарния мореплавател, след като при преминаването на корабите през непрогледния нощен мрак, те забелязват в далечината индианските лагерни огньове. Огнена земя е разположена в далечните и негостоприемни южни ширини на Южното полукълбо, в най-южната част на Патагония. Тук се намира и нос Хорн – най-южната точка на южноамериканския континент. Точно оттук преминава и меридианът, който разделя двата най-големи световни океана – Атлантическият и Тихият. Климатът в този край е под влияние на западните океански ветрове и е много влажен. Студените морски течения пък го правят постоянно хладен, Патагонските Анди и крайбрежните планински склонове спират западните океански въздушни маси, охлаждат ги и хвърлят валежна сянка към равнината на Огнена земя.
През 1881 г. правителствата на Чили и Аржентина си поделят Огнена земя, като Чили взима западната част, включително целия Магеланов проток, а Аржентина поема източната част. Основният източник на доходи в чилийската част са екотуризмът и животновъдството, докато в аржентинската част се развива добивът на петрол и природен газ. Според жителите на дългата 4500 км, техните аржентински конкуренти са използвали хитрост при разделението – в края на 19 век те тайно правят проучване и разбират за ценните залежи, но не споделят това с чилийските представители. Дали това е истина или не – това не е напълно ясно. Факт е обаче, че по онова време чилийските представители са смятали Огнена земя за безполезно тресавище, като техният интерес е бил свързан повече с контрола върху протока.
Протокът се е оформил през ледниковата епоха, когато ледниците оформят тектонските долини, а сушата постепенно потъва под тежестта на ледената маса. При затопляне на климата ледът започва се да се стопява, а пропадналите долини биват заляти от океанските води. Така се образуват малки протоци и фиорди, които дават начало на Магелановия проток.
При Атлантическия вход към протока растителността е много оскъдна, полупустинна – основно треви и храсти. По-навътре могат да се видят степи с редки храсти, но когато се достигне пристанището на Пунта Аренас (най-големият град на Магелановия проток, разположен на континента), брегът на Огнена земя неочаквано се променя, създавайки удивителен природен контраст. Ниските, голи брегове се сменят с гъсто обрасли вечнозелени гори, а над тях се виждат планински хребети с вечна снежна шапка, огромни ледници, малки живописни заливи и възхитителни фиорди. На юг пък са създадени красиви природни паркове, които могат да бъдат посетени от туристите, дръзнали да се впуснат в това екстремно пътешествие на края на Земята. По крайбрежните скалисти брегове на протока могат да се видят ята от пингвини (включително Магеланов пингвин), чайки и буревестници. Преди по тези места да се заселят европейците, тук са живеели три индиански племена – ана, ягани и алакафури. От тях обаче днес са останали едва около 200 души, които продължават да водят традиционния си първобитен начин на живот. На чилийския остров Наварино пък се намира най-южното населено място на планетата – рибарското селце Пуерто Торо, с население едва около 50 души.
