Не знам защо всички се учудват, че Русия има интереси в България, в определени части на Европа, пък и в Брюксел и Вашингтон.
Нормално е да имат и да ги защитават, дори да влизат в противоречие с нашите – ако изобщо сме наясно какви са българските национални интереси. Може би по-важният въпрос е – дали изобщо знаем как да ги защитаваме и разпределяме. Енергетика е типичен пример.
Проектът за АЕЦ „Белене“ се активира винаги, когато има излишък в бюджета на България.
Тогава за Русия, чрез конкретни компании, се оказва важно да вземе тези допълнително събрани приходи от българските данъкоплатци. Така беше по време на правителството на Сакскобурготски, което възобнови проекта „Белене“ след две десетилетия застой. Така е и сега. Може би ще е така и след години.
Толкова ли са много нашите пари, че Русия не може без тях? Не, не са толкова, но колкото по-бавно се развиваме, толкова по лесни сме за манипулация. Чух „специалисти“ да казват – ние първо да си платим, пък после ще видим. Какво точно ще видим? Инвеститори? Някой ще налее 10 млрд. евро за сините ни очи?
Не е важно дали проектът ще се случи, важното е да продължи да тежи като воденичен камък.
Може и да няма „АЕЦ Белене“ – важното е да не се допусне друг вид ядрена енергетика в България, освен руската. Да не би да дойдат истински инвеститори, за да се види разликата с „Руските стратегически инвеститори“, които не са нищо повече от търговци. А и ако може да се приберат и български пари, без да сме получили нищо в замяна – досега все още не знаем какво е произведено за „Белене“, а и май не сме го видяли.
На шега или не – един български политик, който е виждал произведено руско и американско ядрено оборудване, казва, че руското прилича на скрап. Колкото и да е метафорично изказването му, то е достатъчно показателно.
Русия не само е голяма държава, но в много отношения е много умна държава, особено в отношението й спрямо България. Никой няма право да й се сърди, че защитава интересите си, като разузнава, а и моделира българските политически особености.
Както казват в Америка – волно или неволно Доналд Тръмп подкрепя руските интереси. Така е и в България – волно или неволно, млади и напористи депутати и „експерти“ със странно образование, станали специалисти по ядрена енергетика по „финансова“ случайност, работят в същата посока. При това си доставят лично удовоствие в лъжите и незнанието си.
И накрая след техните ругатни срещу новите технологии – „Белене“. И пълен контрол на Русия в енергетиката ни. Иначе всички се обявяват за ЕС и НАТО.
Дали България е добра в защита на своите интереси и дали е разумно всички енергийни яйца да се държат в една газово-ядрена кошница – това е въпрос на национална сигурност. Въпрос, който ще бъде ключов разделител в дебата за президентските избори.
А оттам и за бъдещото управление на България.
В новата ни история имаме четирима президенти. Дали президентската институция е слаба или силна, влиятелна или не, зависи не само от конституцията, но и от човека.
Петър Стоянов и Георги Първанов бяха влиятелни, без съмнение. Пътят към НАТО и Европейския съюз проправи първият. Връщането към Русия бе основната заслуга на втория.
Какъв ще е новият?
Засега единственият известен участник от „голяма“ партия в битката за президентския пост е ген. Румен Радев, издигнат от БСП и АБВ.
Вероятно човекът има качества, след като още в първия ден на кампанията му го цитираха във вестник „Правда“ (в статия, озаглавена „НАТО унищожава армията на България“). И все пак едва ли си мислите, че името на бившия командир на ВВС е случайно хрумване на български партиен лидер.
Отговорете си на въпроса какво трябва да бъде променено или прекратено в българската политика и икономика- оттам ще разберете как се е случил изборът на типажа на кандидата. И от коя голяма държава е дошла идеята – след едно „ляво“ посещение в Москва.
Един от ключовите проблеми през следващите години ще бъде въпросът за изхарчването на излишъка от бюджета: дали да отиде за американски (шведски, френски и др.) бойни самолети, или да се даде за АЕЦ „Белене“ и/или друга руска техника – самолети, хеликоптери, танкове и други. В медиите „летят“ непрекъснато Су-24, очакват се МиГ-35, скоро ще видите и хелокоптери. Все авиаторски неща.
Не се учудвайте, ако на балотажа през ноември генералът-патриот бъде подкрепен не само от ДПС (Доган), но и Патриотичният фронт (не само от приятеля на Йосиф Кобзон – Волен Сидеров). Всяка политическа партия има право на свой избор. Всяка.
Просто влиянието на Русия в България е по-мощно от всички останали външни сили, без съмнение. Умно, отдалече подреждат нещата. Нямаме право да им се сърдим.
Защо обаче си мислим, че само руснаците изобретяват и са най-силни. Защо не гледаме на света по-широко? Той не се доминира от руски иновации, идеи или красоти. Сигурно видяхте новината за висящия планински мост в Китай или философското есе на Стивън Хокинг за благоденствието. Ако мислим, че „нови технологии“ означават компютри и телефони – може да се окаже, че сме примитивно мислещи.
Дали умеем да диверсифицираме влиянията у нас, така че да не са биполярни или псевдо-биполярни – ние решаваме.
Кои са силните в света, защо имат интереси у нас и могат ли те да доведат до повече просперитет и гаранции за националната сигурност? Могат ли да предложат най-добрите технологии в света или предлагат само различни начини да плащаме скъпо за евтини неща (газ, ток от лигнит, слънце, вятър и др.)? Ако можем, нека да действаме с мислене преди, а не след. И преди всичко, с мисъл за българските интереси.
Докато и последната гайка за Белене е в страната, агонията в енергетиката на България, страхът и мъката в отношенията с Русия ще тегнат на нашето мислене и развитие.
