Тези стари мои разсъждения за ПОХИТЕНИЯ ПАТРИОТИЗЪМ са валидни и две години, след като са написани, като почти не съм редактирал нищо.
За това как всеки, който заявява твърда позиция против Русия, ксенофобските изказвания, расистките позиции и ЗА българските интереси като член на ЕС, е обявен за НЕбългарин, независимо дали носи българско самосъзнание и говори чист български език.
Всеки, който изрази несъгласие с крайнолевите или крайнодесните възгледи на някоя от т.нар. патриотични партии, мигом е обявен за “чужд агент”, “турско мекере” и “безродник”.
В последните няколко години любовта към България се оказа отвлечена от политически партии и техните представители, които си присвоиха правото да говорят вместо “НАРОДА” и да формират неговата представа за това какво означава да обичаш своята Родина.
Патриотизмът беше отвлечен и е държан за заложник от прости политически сметки, които редовно “бият сервис” на ДПС, когато е необходимо втърдяване на електората на последните, а след това Движението за права и свободи връща жеста с безпардонни изказвания тогава, когато псевдопатриотичните партии се нуждаят на свой ред от консолидиране на техните потенциални избиратели.
СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ИДЕНТИЧНОСТ идентичност е именно онази идентичност, която възрожденските даскали и борци за независима българска църква ще трябва реално да създадат отново в хода на борбата за новобългарска просвета и независима българска църква.
Едва след като вече се развива активно движението за независима цъкрва, Г.С. Раковски стига до извода, че е необходимо възстановяване на българската държавност чрез отхвърляне на османската власт, макар сам да вярва до един момент във възможността да съществува дуалистична османо-българска монархия.
Българските революционери от епохата на Възраждането не веднъж подчертават, че всички, които се подчиняват на законите на Свободна България, биха имали право да се нарекат българи. През първите 30 години след Освобождението България влиза във война само със Сърбия, и то едва след като е нападната.
Това са именно годините на най-голям икономически възход на новоосвободената българска държава. След това знаем добре, че при Балканските войни, а след това и при Първата световна война българската държава търпи т.нар. Първа и Втора национална катастрофа.
През тези първи три десетилетия на Третата българска държава опитите за постигане на ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА успяват да произведат очаквания ефект и лишават от смисъл значително етническите и религиозните различия. Това е една от причините в България да намерят убежище хиляди арменци, бягащи от геноцида в Османската империя през 1915 г. – българското общество е гостоприемно и отворено към всеки, който спазва законите на Царство България.
Вероятно тази особеност на обществото ни довежда до спасяването на българските евреи през Втората световна война, макар да не успява да спаси тези в новоприсъединените територии.
В момента привържениците на партийно-похитения патриотизъм разчитат само и единствено на славното минало, тъй като очевидно за тях сблъсъкът между славното минало и настоящия факт, че България е най-бедната страна в ЕС, вероятно и най-корумпираната, е равностоен на сблъсъка между засилил се влак и бетонна стена, който произвежда гняв и напълно ирацоинален страх.
Имаме нужда от патриотизъм, който умее да интегрира в представата за общност всички етнически, религиозни и политическки групи в нашата страна. А този патриотизъм, освен на безспорното славно минало, може да се основава и на икономическа сигурност, и на доверие в правораздавателните институции.
