Може би си мислите, че това не ви засяга. Нищо по-погрешно. Все по-брутално и перфидно порнографията унищожава детството и оставя трайни следи върху целия живот.
Родителите, които са немерили децата си пред порно-телевизорите или мониторите, са хиляди. Милиони са безпомощните майки и бащи спрямо вездесъщото присъствие на империята на порнобизнеса.
Повечето от нас се надяват, че този огромен проблем не засяга техните деца. Порнографията обаче никога досега не е била толкова достъпна, колкото днес. Това е истинска опустошителна чума.
От направените анкети се вижда, че контакт с порнографията през 2012 г. са имали 78 на сто от децата в средните училища. Поне веднъж месечно са гледали порно 69 процента от момчетата и 10 процента от момичетата. Правят това предимно в интернет.
Цялата тази гадост постепенно залива и Източна Европа, защото за новите ни западни партньори вие сте “твърде традиционни”. Започна налагането на евростандартите. Нахлува порно и сексуално мракобесие. Въпросът е полово възпитание или полово извращение.
За какво става дума.
До ХХ век образованието беше предимно църковно и въпросите на половото възпитание са разглеждаха от гледна точка на религиозните догми. Главното беше да се дадат на децата и морални норми и традиционните семейни ценности, като в половия живот се постулираше съблюдаване на целомъдрието.
В съвременното светско образование на територията на България половото възпитание се внедряваше от педагогическата наука. Главният принцип беше да не се “вреди”. Това възпитание беше съставна част от общия контекст на учебно-възпитателните дейности, семейството, предучилищните учреждения, училищата, младежките организации и т.н. на основата на единен подход от страна на родителите, педагозите, възпитателите, медицинските работници. Имаше и диференциране според пола, възрастта и степента на подготвеността на детето /родителите/ с поетапен приемствен характер, съчетавани с благоприятна нравствена атмосфера, т.е. половото възпитание не се отнасяше само за физиологическите особености, а половото просвещение се въвеждаше като продължение на вече усвоените нравствени основи от децата.
Разбира се, по тези деликатни въпроси не всичко вървеше гладко. Педагогическата наука се усъвършенстваше, но главните идеи на нравствеността – здравето и семейните отношения винаги бяха в нейната основа. Учебните материали носеха в себе си чувство на любов и уважение към противоположния пол. Цялото училищно образование беше построено с морални норми, колективизъм и приятелство.
Но днешните извратени времена донесоха и извращението по цялата ни образователна система и на половото възпитание с нови “стандарти”.
Новите стандарти на Западна Европа с приетите конвенции и договорености определиха какво е нужно на детето и какво не.
Половото възпитание се превърна в сексуална технология. На Запад още от 60-те години вървеше стремително отдалечаване от нравствеността към възпитание в тясно физиологичен полов профил. И, когато Източна Европа се присъедини към Запада попадна в капана на сексуалната свобода не само на възрастните, но и за децата, които са лесно манипулирани от страни на сексуално освободените възрастни.
Новите стандарти на сексуално обучение вземат за основа разработката от 50-те години на Алфред Кинси. Той по пътя на опитите определи, че децата на всяка възраст реагират на сексуални дразнители и достигат до оргазъм. Самият Кинси считаше, че педофилите са “неправилно разбирани” и тяхното наказание е несправедливо, тъй като всяко дете има еротичен потенциал, което при ранно сексуализиране може да бъде разкрито, давайки на детето възможност да се опознае само, т.е. сексуална свобода колкото по-рано, толкова по-добре и легитимиране на педофилията.
Антинаучните изводи на Кинси бяха подложени на жестока критика от специалистите, но именно те легнаха в основата на стандартите на сексуалното образование в европейските и американски училища.
Програмите за сексуализиране се водят от международните организации, последователи на Кинси. Американският съвет за сексуална информация и образование SIECUS създава секс-програми за UNICEF, детският фонд при ООН, който отдавна не е световен борд за правата на детето. От неотдавна този международен институт се превърна в спора на международния контрол на раждаемостта и съкращаване на населението. Съвместно със Световната здравна организация и фондът на ООН по народонаселението UNFRA, UNICEF налага програми за сексуално образование, защита на децата от насилието, на родителите създава мрежа от социални служби, тероризиращи семействата и взимащи децата им под измислени предлози. UNICEF се контролира и финансово зависи от частни фондове.
Правозащитниците и католическата църква отдавна обвиняват UNICEF в компания за стерилизиране на населението под вида на различни ваксини в Латинска Америка, Филипините, Тайланд, а напоследък и в Източна Европа.
Един от нашите “регулатори” например е Конвенцията на Съвета за Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, приета през 2007 г. Конвенцията дава на децата правото на сексуална ориентация, задължава въвеждането на сексуално образование в началното и средно училище. Конвенцията урежда създаването на неправителствени организации с финансиране от различни фондове, които със своите специалисти ще решават сексуалните проблеми на децата и при необходимост ще ги защищават заедно със социалните служби.
В нашия случай тези социални служби са структурите за сираци или бездомни деца.
Конвенцията предлага всички възможности за оперативна намеса в отношенията родители – дете, стигайки и до химическо кастриране. Същевременно доброволното сексуално използване не се пресича. Децата могат помежду си да се занимават с дейности със сексуален характер, а възрастните, със съгласие, могат да използват децата например в театъра или киното в сцени със сексуален характер.
На децата е гарантирано правото да имат и използват порнография, започвайки от възрастта на “съгласието”, което в различни страни се снижава постоянно: Испания – 13 години, Германия, Австрия, Италия, Португалия, Сърбия, Македония, Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания, Унгария, Естония – 14 години, в останалата Европа – 15-16 години. Това са прагове, които според последователите на споменатия Кинси, могат още да се снижават, а и напълно да се отменят.
Смисълът на редица членове от конвенцията е за сваляне на забраната на порно и секс-информация. При съгласие на детето възможностите за неговото сексуално използване са почти неограничени.
В конвенцията правата на родителите никой не интересуват и в контекста на сексуалните забрани въобще не се споменават.
Нас ни успокояват, че сексуалното просвещение е същото като половото възпитание. Но това не е истина. Не става дума за нравствено възпитание, а обратното – за безнравствено сексуализиране.
От неотдавна “пол” се обозначава със синонимите “gender” и “sex”.
Педофилските опити на Кинси помогнаха на неговите привърженици да разделят пола на биологически /gender/ и придобит /социален/. Това беше направено с цел да се манипулира общественото мнение за създаване на социална полова принадлежност, която може да се определи по желание. Това помага да се признае за социален пол, т.е. норма, и хомосексуализмът, бисексуалността, травестизмът. Сега американската асоциация на психиатрите предлага толерантно да се отнасяме и към педофилията, като сексуална нормална ориентация.
Тенденцията към снижаване на възрастта на детското съгласие на секс на законодателно равнище се поддържа от експерти от частни фондове, и от наследниците на Кинси, защото децата, според тях, имат право на удоволствие и сексуална свобода, на което ще ги научат в детските градини, училищата с учебници с порнокартинки и смяна на половите роли. За общо название се използва понятието Gender mainstream.
Да минем сега към днешна Европа и онова, което ни очаква.
В Англия учениците обсъждат условни порно-филмчета, учат се да различават обрязан полов член от необрязан, част от момчетата се считат за гейове, част от момичетата за лесбийки. Задълбочава се проблемът с ранната бременност и аборти. След легализиране на еднополовите бракове хомосексуалистите получават всички права за осиновяване на деца. В британското списание за медицинска етика се дават аргументи за това, че родителите имат право да убиват своите малки деца до 2 години, т.е. за “аборт след раждане”.
В САЩ две лесбийки направиха от приемния си син с хормони момиче. На 14 години то ще има право да определи половата си принадлежност.
В Германия в началното училище разсъждават за мастурбацията, оргазма, хомоотношенията. Децата могат да си избират сексуалната ориентация. Въвежда се и “трети пол” – неопределен, с възможност да се избира пола преди 18 години. По същество се предлага детето да реши какво е по-добре да стане – мъж или жена.
В Белгия в училищните правилници са указани местата, в които е забранено да се прави секс. Детската свобода от родителите става безпределна, всичко решават някакви специалисти, манипулирайки децата.
Във Франция, Корсика беше избрана за пилотен регионален проект за внедряване програмата “АБВГД – равенство”, която се бори с “дискриминационните стереотипи на момчетата и момичетата”. Програмата ще бъде въведена в старшите групи в детските градини и в първите класове на началните училища. Целта е да се извади ученикът от всички предопределености, от социалните и религиозни детерминизми и да стане свободен гражданин.
В швейцарските детски градини има плюшени имитации на полови органи.
В Холандия “обществото Мартейн” налага идеята за обществено одобрение на педофилията и легализиране на сексуалните отношения между възрастните и децата. Значи, педофилията, като такава, вече не е забранена.
“Чепек”, педофилското общество в Чехия и Словакия, помага на своите членове да се адаптират и приемат своите сексуални наклонности.
И всичко това пълзи в нова Европа.
Започва и съпротивата.
В Хърватия през май 2013 г. съдът забрани “секс просвещението в училищата”, заради протестите на родителите и подкрепата на католическата и православната църква. Конституционният съд закрепи правото на родителите да възпитават своите деца в тази важна област. Съпротивата започва.
