В Москва съществуват множество градски легенди за построени от държавата убежища и тайно метро затова е необходимо да се направи обобщение на достоверни факти за военните комуникации, разположени дълбоко под руската столица.Подземни убежища, които могат да издържат на ядрен удар, автомобилни тунели, водещи от Кремъл до крайградската дача на Сталин, подземни летища и тунели-цистерни под Москва – това да не е някаква лудост? Да, но само до известна степен. Подземните бомбоубежища и транспортните комуникации за съветското правителство действително съществуват.
Нескритите доказателства
След Втората световна война в Москва започва изграждането на подземни бомбоубежища, чиято цел е да осигурят защита на цивилното население от последствията на атомна бомбардировка. Но най-висшите представители на правителството и военните се нуждаели от специална защита – по време на война само те можели да вземат решения и да прилагат мерки за спасяване на страната.
Специално укрепени убежища са били построени в строга тайна в различни части на града. За да избягат от града, в случай на бомбардировка, отговорните лица също така се нуждаели от средства за сигурно транспортиране. Градското метро било неподходящо за целта, защото било с ниско ниво на защита, така че било построено „второ метро“ – то свързва големите убежища за властта и подземните командни центрове, а освен това има дълъг радиус, който води извън границите на града, до големи крайградски убежища. Тази система е наречена от московчани „Метро-2“.
С това не разкриваме никакви държавни тайни, тъй като всички свидетелства, които доказват съществуването на тези системи, са публично известни. На първо място, има капаци на минни шахти и вентилационни павилиони, разположени в различни части на града. Линиите на московското метро са били построени по „дълбокопробивния“ метод, при който се изкопава подземна шахта с диаметър около 6 метра и дълбочина от 60-70 метра, докато се достигне котата, където започват реалните строителни работи. По-късно, шахтата се използва както за транспортиране на пробивни машини до котата на пробиване, така и за извозване на земните маси.
След завършването на строежа шахтата се затваря, а когато е отворена, това означава, че се извършват строителни работи. През 70-те години на миналия век една от тези шахти изниква в близост до Червения площад, в сградата на „Гостиний двор“, и може да бъде видяна на панорамни снимки на Кремъл. Днес друга такава шахта може да се види в близост до метростанция „Китай-город“ и от нея е видно, че строителството на метрото тук е спряло преди десетилетия. Има и няколко активни шахти в предградията и извънградските части, където метрото не стига. Занемареният, почти изоставен вид на шахтите и вентилационните павилиони допринасят за тяхната мистерия; в същото време те са строго охранявани и в тях е невъзможно да се проникне.
Доказателство може да се види във вътрешността на московското метро – там има блокирани стълбища и врати, водещи към „нищото“ в някои от метростанциите, както и известната задънена линия, която може да се види вляво от линията, свързваща метростанции „Спортивная“ и „Университет“. Линията, по данни на любителски изследователи, свършва в близост до масивна врата, която се смята за един от входовете към Метро-2. Вътрешен източник разкри пред „Руски дневник“, че всеки един от служителите с достъп до Метро-2 има разрешение за достъп само до една част от системата. Никой от тях не знае колко са общо нивата на достъп, така че никой не може да види цялата картина и да притежава целия план – което прави на практика невъзможно разсекретяването на цялата инсталация.
Бункерите на Сталин: истина и бутафория
В Москва има два „бункера на Сталин“, в които лесно можете да влезете, като си резервирате обиколка с екскурзовод. Първият от тях се намира близо до хотел „Измайловская“ и за него се твърди, че е построен през 30-те години на миналия век – в действителност това място е бивш склад, който през 90-те години е бил украсен, за да се превърне в туристическа атракция. Вторият бункер се намира в близост до метростанция „Таганская“, и този вече е истински; той обаче няма никаква връзка със Сталин – изграждането му завършва след смъртта на Сталин.
Този обект е построен като убежище за централата на ВВС за дълги полети. Намира се на 200 м под земята и се простира на площ от около 22 500 кв.м. През 60-те години на миналия век, бункерът е оборудван с животоподдържащи системи, доставка на вода и храна, достатъчни за задоволяване на служителите за дълго време, но след като през 80-те години състоянието им се влошило, обектът бил разсекретен през 1995 г. По това време стоманеното покритие на стените и херметичните врати са единствените останали оригинални предмети в целия бункер. Въпреки това, обектът е много интересен. Неговата основна входна шахта, която разполага с асансьор, отвеждащ надолу до същинския бункер, е защитена с бетонна шапка с дебелина 6 м, скрита в бутафорна къща от 19-ти век с празни прозорци.
Тази шапка предпазва шахтата от вълна на ядрена експлозия и може да издържи пряко попадение на въздушна бомба. Сега бункерът е собственост на частно предприятие, което организира в него „Музей на Студената война“, предлагайки екскурзии, организирането на партита, банкети и презентации – например в бункера се състоя световната премиера на популярната компютърна игра Red Alert 3.
Сред най-големите туристически атракции е инсценирането на предупреждение за въздушно нападение, което звучи по време на всяка обиколка с екскурзовод, и фалшива атака с ядрена ракета срещу чужда държава, която може да се „стартира“ от вътрешността на бункера от неговите посетители. „Руски дневник“ се свърза с Виктор Б., бивш ръководител на бункера, който ни разказа за реакцията на посетителите на инсценираното предупреждение за въздушно нападение: „Най-вече става дума за страх, особено сред жените и децата – но това преминава бързо, когато водачът информира групата, че алармата е фалшива. Случваха се обаче и някои неловки ситуации – веднъж една весела дама от Латинска Америка припадна при звука на алармата; друг път възрастен мъж се подмокри, когато я чу“. Но Виктор продължава:
– Всеки реагира весело на „изстрелването на ракета“, особено американците! Те веднага започват да „бомбардират“ собствената си родина – „Нека да ударим Ню Йорк! Хич не ни пука, ние сме от Флорида“.
Такива вицове, разбира се, са били немислили по времето на Студената война – и слава Богу, тези времена са отдавна отминали, но тук остават истинските стратегически убежища, за които се говори, че все още са в перфектно работно състояние.
Източник: “Руски дневник”
