28 август 1943 г. е денят, в който умира цар Борис III, владетелят, който въпреки противоречията на историята, прави всичко възможно да не изпрати нито един български войник на фронта на Втората световна война.
Смъртта му остава загадка и днес, 73 години по-късно. 49-годишен, царят умира при неизяснени досега обстоятелства.
Всичко започва с внезапното посещение при Хитлер във „Волфшанце” (Вълчата бърлога), щабът за командване на Източния фронт. Цар Борис III заминава на 14 август, повикан от фюрера, който е изпратил личния си самолет да го вземе.
Обстановката е много сложна, Втората световна война е в разгара си. България официално е на страната на Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония), но продължава да поддържа контакти с Великобритания и САЩ, както и със СССР. Стремежът на цар Борис III е да не изпрати нито един български войник на фронта.
Само месец по-рано италианският крал Виктор Емануил III (тъст на цар Борис) помага за отстраняването на Мусолини и го арестува. Това е краят на фашизма в Италия и Хитлер с право е доста обезпокоен.
Какво се случва във Вълчата бърлога?
Срещата между Борис III и Хитлер е описана в книгата „Корона от тръни” на Стефан Груев – син на Павел Груев, началник на канцеларията на царя. Според неговия разказ Хитлер настоява България да се присъедини открито във войната срещу Русия. Борис не е съгласен, той иска страната да остане неутрална и знае, че война срещу Съветския съюз само ще обостри сложната вътрешнополитическа обстановка и партизанската война.
Следват ожесточените спорове. Хитлер остава много ядосан. След срещата и двамата държавни ръководители си тръгват изнервени.
Когато на 15 август Борис III се връща в София, изглежда необичайно блед и уморен. Още в колата започва да се оплаква от болки в сърцето, което е странно за него.
На 17 август царят заминава за ловната си хижа „Царска Бистрица” в Боровец. На следващия ден изкачва Мусала заедно с брат си княз Кирил. Борис е запален планинар, неведнъж е покорявал върха.Там среща и това група младежи, които също ще атакуват върха. Това е последната му снимка приживе.
Според някои негови приближени, той започва да се чувства зле още на слизане от върха.
Един от секретарите на царя – Станислав Балан – разказва, че Борис се е обезпокоил, когато видял дива коза на един от хълмовете в Рила. На следващия ден в пет часа той отишъл сам да търси козела, за да го убие. Борис III e бил много суеверен, увличал се е и по дъновизма.
На 23 август Борис III тръгва за София, където го очаква съветникът му Йордан Севов. Пред него той споделя, че страда от болки в гърдите и рамото.
Царят подозира, че страда от ангина пекторис (стенокардия или гръдна жаба). Дворцовите лекари го преглеждат, но не откриват нищо обезпокоително.
Тези болки биха могли да бъдат считани като предвестници на инфаркт.
Вечерта на Борис му става лошо и има силно повръщане. На другия ден състоянието му се влошава. От двореца спешно викат от Германия д-р Рудолф Зайц и виенския специалист по вътрешни болести д-р Ханс Епингер.
Първоначалната диагноза на българските лекари е проблем с жлъчката, но германските лекари първи поставят диагноза инфаркт.
Още тогава сестрата на царя, княгиня Евдокия, подозира, че може да става дума за отравяне. Тя споделя съмненията си с княз Кирил и с лекарите, но никой не подкрепя нейната хипотеза.
Царят издъхва на 28 август 1943 година в 16 ч. и 22 минути.
Отровен ли е Борис III?
В официалния смъртен акт се посочва, че смъртта е настъпила след запушване на лявата артерия, двустранна пневмония и оток на белите дробове и на мозъка. Немските лекари обаче не слагат подписа си под документа.
Царица Йоанна първоначално се съгласява за аутопсия, но впоследствие отказва.
В момента, в който цар Борис III се опитва да извади България от войната, главните заподозрени са нацистите. Но тяхното поведение след смъртта му е повече от странно.
В таен доклад германският посланик в София Адолф-Хайнц Бекерле пише, че пред него германските лекари са потвърдили, че смъртта би могла да се дължи и на външна причина. Д-р Епингер говори за „типичната ориенталска смърт”. Той смята, че цар Борис има същите симптоми като на отровения гръцки министър-председател Метаксас.
В немските архиви, в документите за Третия райх дори има данни за произхода на отровата, с която е ликвидиран премиерът на Гърция.
Проф. Щефан Апелиус, интервюиран за филма на Николай Чадаров „Загадъчната смърт на Борис III”, също счита, че цар Борис е станал жертва на отравяне. Според него става въпрос за бавнодействаща отрова от азиатски произход, която поразява сърцето.
Цар Симеон II също има съмнения относно кончината на баща си: “Може да е имало някакъв заговор или интерес да се елиминира цар Борис като опитен политик, който явно се е опитвал да спаси България от последиците на Втората световна война”.
Той допуска, че в Берлин сигурно са търсили смъртта на царя, но няма доказателства.
Има и още една любопитна хипотеза. Твърди се, че кризата на Борис се изостря на 23 август след вечеря в италианското посолство. Версията предполага, че е възможно там монархът да е бил почерпен с питие, в което да се е съдържала отрова.
Въпреки сериозните ни усилия обаче никъде не открихме достоверна информация за посещение на царя в италианското посолство. Отрече я и доц. Ивайло Шалафов, автор на редица книги за царското семейство.
Отровен газ в самолета?
Друга хипотеза, свързана с отравяне от нацистите е Борис да е вдишал бавнореагиращ отровен газ с кислородната си маска в самолета (по това време самолетите не са херметизирани).
Тази версия се отхвърля категорично от д-р Рудолф Зайц, защото е невъзможно вдишаната отрова да се задейства чак две седмици по-късно.
Според друга версия отровата е поднесена на царя в ястие по време на обяда с Хитлер. Достатъчно е било да се намаже отровата на чашата или на чинията на Борис, а лекарят на Хитлер е имал опит с подобни субстанции.
Още със съобщението за смъртта на монарха Радио Лондон заявява, че Борис III е отровен от нацистите. Версията се повтаря и от Москва. Но ако Хитлер наистина е искал да обезвреди Борис, защо просто не го е задържал при себе си?
Версията за натравянето може да се докаже само с аутопсия. През 1943 г. германските лекари се опитват да получат разрешение да направят поне аутопсия на мозъка. Дават им, но само след балсамирането на трупа – процедура, която би направила безпредметна съдебно-медицинската експертиза.
Старанието на лекарите да установят причината за смъртта на Борис също говори против версията, че нацистите са отровили царя. Aко това беше така, германските власти биха се опитали да повлияят на медицинските лица.
А ако не са нацистите, тогава кой?
Убийствата на антикомунисти са често явление през 1943 г. в България. „Беше ли цар Борис също станал жертва на местен комунистически заговор?” – се пита Стефан Груев в книгата „Корона от тръни”.
„Съветският съюз би имал полза от премахването на баща ми” – казва княгиня Мария-Луиза. „Само година по-късно те вече бяха в България, разбира се, с помощта на нашите комунисти, които веднага пристигнаха от Москва. Кой друг? Да не забравяме, че съветското посолство беше стена до стена с двореца”.
Навигаторът-бомбардировач Дянко Марков, племенник на българския посланик в Италия по онова време, също счита, че зад смъртта на Борис стои намесата на съветското разузнаване – НКВД.
Руските исторически архиви от Втората световна война обаче остават недостъпни за изследователите. Не е изключено яснотата в енигмите относно смъртта на Борис да се съхранява именно в Москва.
73 години по-късно истината за смъртта на цар Борис III остава скрита, а хипотезите продължават да се роят.
