Няма друго решение, освен рестарт на проекта за строеж на АЕЦ “Белене”, заяви премиерът Бойко Борисов в интервю за Нова телевизия в петък. По думите му ще се анализира как да се приватизира проектът с различни варианти за държавния дял – дали да е 50 процента, дали да е миноритарен или да се запази златна акция.
Според него възобновяването и на останалите руски енергийни проекти у нас като реализацията на част от газопровода “Южен поток” за захранване на планирания от правителството на ГЕРБ газов хъб край Варна не било преориентация към Москва, а защита на интересите на дължавата.
“Имаме много променена обстановка заради решението на арбитражния съд в Женева, който каза България да плати около 1.2 млрд. лв.(за поръчаното и произведено ядрено оборудване за спрения през март 2012 г. проект с мотива липсата на пари – б.ред.) като всеки ден лихвите са 167 млн. евро”, обясни Борисов все по-коментираният вариант за възобновяване на ядрения строеж, за което обаче трябва да се вземе решение на Министерския съвет.
“Вече не става въпрос дали искаме или не искаме, дали е изгодно или не, а е казано България да плати колкото се може по-бързо. Вече хипотезата не е дали “Белене” да се строи и дали е добър проект, а че трябва да платим тези пари”, каза още премиерът.
Той отново коментира, че вече близо 3 млрд. лв. са похарчени за ядрения проект, а сега трябва да се направят и отсъдените от арбитража плащания за 553 млн. евро за произведените два реактора, за които се твърдяло, че са рентабилни. Според него вече няма друго решение освен да се провери тезата за частен инвеститорски интерес към проекта.
“Ако това е така, да го направиме частен проект с различни варианти за дял на държавата – 50 процента, миноритарен дял, златна акция. Има експерт, който да каже как е изгодно. И ако има участници, ще дойдат да го купят. Няма друго решение”, каза Бойко Борисов.
Той допълни, че специалистите и проектът гарантират, че няма проблем със земетръсната зона в региона на Белене, каквито са притесненията на екозащитници. “Има десетметрова подложка. От другата страна на Дунав има два реактора на АЕЦ “Черна вода”, аргументира успокоението той.
“Надали това някой го интересува, но цялата ми енергия е насочена към това да се измъкнем от тези капани от 2006 г. и да правим “Белене”, защото иначе двата реактора ще трябва да ги сложим в Музея на социалистическото изкуство, дето Вежди го направи”, каза още Борисов.
Така излиза, че се слага кръст на започнатите в началото на юли разговори с Иран за внедряване на беленското оборудване в разширението на тяхната АЕЦ “Бушер”, което ще се прави от руската “Росатом” по същата технология като планираната у нас. Техеран прояви принципен интерес. Тази сделка пък зависи от руснаците, които преди дни бяха поканени от енергийния министър Теменужка Петкова на преговори у нас за казуса “Белене” в периода между 15 и 30 август. Ощене се знае дали покана е приета и ако да, кога ще се състои посещението Очакванията са тогава да се обсъди широк кръг от теми около решаването на проблема с арбитражното решение и дължимата от “националната електрическа компания” сума на дъщерната на “Росатом” компания “Атомстройекспорт”.
Борисов коментира още, че подновяването на ядрения проект, изграждан по руска технология и от силен интерес за Москва като подсилване на позициите на държавната “Росатом” на европейския пазар, както и участието на Москва в разработвания газов хъб, не е преориентация към Русия, а защита на националните ни интереси.
“Защо нашият газов хъб да няма доставка на руски газ, след като вече сме направили диверсификацията с интерконекторите с Гърция, Румъния (всъщност първият въобще не е започнал да се строи, а вторият се очаква да бъде пуснат в експлоатация през октомври 2016 г. – б.ред.). Защо това да е преориентация, това е наш интерес”, посочи той..
“Руският газ минава през натовските държави Гърция, Турция и Италия и през натовските държави Германия и Холандия. Как Холандия разреши на “Северен поток 2″ да мине през тях. Холандците да не са по-натовци от нас”, коментира още Борисов.
За проекта на газов хъб у нас Варна е насрочена инвеститорска среща на 5 и 6 септември във Варна. На нея ще бъдат поканени широк кръг от световни газови компании, които имат интерес в региона и проучват находища в съседни държави и биха могли да станат доставчици в газоразпределителния център “Балкан, както и финансови институции, които биха могли да участват във финансирането на проекта, оценяван на около 2 млрд. евро.
