2016 година започна в Кьолн с масовите сексуални нападения над жени. Спомняме си, че в новогодишната нощ бяха преброени няколкостотин нападатели, повечето от тях “бежанци” и нелегални имигранти. В действителност те се държаха като завоевателна сила, заграбвайки жените, за да покажат, че са новите господари. Събитието с пълно право потресе хората на Запад. Значи масовата имиграция не е голям прилив на щастие?
Ислямизъм
Разбира се, знаехме го от дълго време. Но този път стана почти невъзможно да го скрием.
2016-а завърши също в Германия, но този път в Берлин, с ужасяващия атентат с камион-ремарке срещу един коледен базар. Той е съвсем пресен в паметта ни.
Берлинчани се готвеха да празнуват Коледа. Усещаме музиката, усещаме радостта, усещаме родителите, усещаме децата.
Един ислямист с камион ги смаза.
За пореден път “Ислямска държава” пое отговорност за атентата.
От Орландо до Брюксел, от Ница до Берлин, до Сент Етиен дьо Рувре, радикалният ислям се самопокани на Запад и удари символични места.
Гей клуб, летище, митинг за националния празник, коледен базар и църква. В действителност днес всеки един е на прицел. От случайния минувач до президента, всеки един носи на челото си мишена и може да умре, чувайки Аллаху Акбар!
Може би ще ни кажат, че 2016-а е започнала през ноември 2015 г. с атентатите в “Батаклан” или през януари 2015 г. с атентата срещу “Шарли Ебдо” и това ще бъде много точно.
Факт е, че през тази година ние почти свикнахме с такива касапници.
Какво е една седмица без атентат? Аномалия. Най-малкото в общественото съзнание.
И след това се сърдят на обикновените хора, че се отнасят с недоверие към радикалния ислям и масовата имиграция.
Сърдят им се, че искат по-добра защита на границите и упрекват своите елити и Ангела Меркел във форма на престъпна небрежност.
Познаваме кухите лозунги на тези благородни души. “Различността е богатство!!” “Да славим нашите различия!” “Ислямът е религия на мира!”
Днес тези лозунги дразнят повече от всякога населението, което има чувството, че живее под задушаваща пропаганда.
От Кьолн до Берлин се разгръща едно и също глобално явление: многообразна агресия срещу западния свят.
Отричане
Обвиняват онези, които предупреждават за тази война, без да я назовават винаги поименно, че създават параноя. Или че подхранват популизма.
Накратко, внушават чувство за вина на средния западен човек заради това, че се чувства нападнат, и го обвиняват във всички възможни фобии. Познаваме двете основни: ксенофобия и ислямофобия.
Често нашите елити се опитват да прикрият събитията, за да “не бъдат заклеймявани малцинствата”. Когато народът открие, че го презират толкова открито, той се обръща към нови лидери.
За това ще говоря в утрешната си колонка.
Авторът Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент в HEC в Монреал, Канада. Изследванията му засягат главно мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и националния въпрос в Квебек. Същевременно той е колумнист в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада.
