Океански пришълец измества сериозен вредител от водите на Черно море. Битката между двата вида спасява храната на редица видове риба по нашето крайбрежие, съобщиха експерти от Института по океанология (ИО) при БАН при финалния отчет на проекта за проучване на състоянието на морската околна среда и подобряване на програмите за мониторинг, съобщава moreto.net.
Той бе реализиран от ИО и Басейновата дирекция за Черноморския район (БДЧР) с 1,35 млн. лв., осигурени от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Още докато проектът бе в ход, екипът съобщи, че подобната на медуза ктенофора Мнемиопсис лейди изяжда зоопланктона, с който се хранят хамсията, малките сафридчета и трицоната и дори напада рибните личинки. Миналата топла зима бе отчетен бум в популацията на вредния пришълец, докаран с баластни корабни води по нашето крайбрежие преди около 30 г.
Друг подобен вид нашественик обаче е нормализирал баланса в екосистемата, установили учените. Гребенестата хищна Берое овата, която достига до 16 см, опразнила крайбрежието от опасната Мнемиопсис лейди. И тази ктенофора е влязла в Черно море от Атлантика, но за разлика от събрата си е полезна, особено в края на лятото, когато е пикът в размножаването й.
Въпреки това запасите на калкан, барбуня и хамсия намаляват, само рибата на народа – трицоната, е в стабилни количества, сочат проучванията на ИО. Учените не са изследвали какво е състоянието на популацията на другия по-стар вреден нашественик – рапана, който унищожава мидите.
„Фактът, че преработвателните ни фабрики внасят рапани от Румъния, обаче е показателен, че в момента има спад в развитието на рапаните по нашето крайбрежие. За да регулираме процеса, е нужен стриктен екоконтрол, не тралене“, коментира доц. Валентина Тодорова от ИО, която е ръководител на научния екип по проекта. В рамките му специалистите са направили 12 експедиции. Изследвали са биоразнообразието, хидрографските изменения и замърсителите на морската околна среда.
„Оценката ни е, че няма критичен екологичен проблем в нашите води. Състоянието им е умерено добро“, обобщи доц. Тодорова. За първи път с част от техниката за 350 000 лв., закупена от института по проекта, са започнали и замервания на подводния шум, като тепърва ще се установява как той влияе на морските обитатели. Събраните данни са послужили и за подготовката на морския стратегически план на България, който бе приет в края на миналата година, уточни Десислава Консулова, шеф на БДЧР.
