Ако едва днес сте чули за пръв път името Мая Добрева – извънредният и пълномощен посланик на Република България в Белгия и Люксембург, няма да сте първите. Но със сигурност няма да сте единствените изненадани от избора й на облекло.
Плъзналият като виц аутфит на Нейно Превъзходителство, с който дипломатката се явила да връчи акредитивните си писма, е идеална метафора за българската политическа реалност като цяло и в частност – на тази в дипломацията. Той е и доказателство за тоталната липса на познания относно кода на дрехите, оценка на ситуацията, нейната важност и съобразяването с утвърдените правила в дипломатическия протокол. И още по-страшно – непознаването на тази материя.
Като в “Криворазбраната цивилизация” сме – видели нашенци, че хората така правят по света, та решили и те да се поевропейчат. Видели, ама не разбрали. Не разбрали, но и не питали, защото ще е голям срам да се допиташ до специалисти – у нас всички всичко си знаят.
Резултатът от това самочувствие е виден. Бодната до херцога на Люксембург, високопоставената българска представителка е като гостуваща от село роднина, от която доста те е срам, но с която заради семейството трябва и да позираш на снимка. Та да увековечиш този извънреден дипломатически срам…
Светлосиньото ансамбълче на Добрева е възможно най-нелепото нещо, с което можеш да се появиш на подобно първо дипломатическо представяне в дадена страна. Връчването на акредитивните писма е първата представителна среща между съответния дипломат и неговите официални домакини. Акредитивните писма са набор от документи, които легализират изпращането на съответния посланик на работа за страната му в държавата домакин и чрез тях той легитимира служебното си присъствие на нейната територия. Това е официална, но работна церемония и се провежда именно в такъв дух. Това не е нито коктейл, нито карнавал, нито бал, нито неформално гостуване.
Адекватното облекло на това първо дипломатическо събитие на изпратения посланик е официалното бизнес облекло. То до известна степен следва традициите в страната, от която идва посланикът – например представителят на някоя африканска държава би могъл да се яви в традиционното официално облекло на страната си, както е прието и дипломатът от Кувейт например да се яви в бяла джалаба и с кожени чехли.
Това е така, защото традициите в тези държави са наложили точно това облекло като официално дори в работна среда.
В европейската традиция обаче от столетия се е наложил друг модел – административни, държавни и бизнес събития от високо значение изискват от участниците в тях да бъдат облечени според дрес код Formal или Business Formal. Казано на обикновен език, това означава тъмен костюм с вратовръзка за мъжете и тъмен дамски костюм в три части или семпла тъмна рокля (за предпочитане със сако) за дамите.
Облеклото е знак за важността на събитието и се отнася пряко към него. Строгостта на официалния, делови стил, който е адекватен на церемонията по връчване на акредитивни писма, има политическо послание, което най-общо може да се изведе така: „ще работя усилено за нашите добри връзки, които оценявам разумно, с отговорност и познания”. За да откроите веднага разликата, просто си представете, че на връчване на акредитивни писма или пък на подписване на междудържавно споразумение едната страна се явява с рошава жълта перука, клоунски нос и палячовски обувки. Посланията са ясни, нали? И дипломатическият скандал е в кърпа вързан.
То направо си е карикатура. От бебешкото синьо, през подвитите маншети и принцеските ръкавички, хванали малка, тумбеста чантичка, та до нещото, побито в косата й и напомнящо на кичозен селски фонтан пред кметството. Може би детската й мечта е била да се появи някъде като потомък на Гулденбургови и да шашне европейското общество с изтънчеността и класата си. Но тя ако няма познания, толкова ли не се намери някой във Външно министерство, който да има? И тези неща някак не се ли учат там? Не се ли говори за правилата на дипломацията например, за значението на дрехите и детайлите по тях, за подходящо и неподходящо в дипломатическия етикет?
Струва ми се, че няма да ставаме за смях пред световната общественост, ако преди да ги разпратят по света, на нашите дипломати им организират курс па етикет или пък им назначат комисия, която да преглежда официалния им гардероб и да отстранява оттам подобни недоразумения. Защото дипломацията не е хоби ине само на дипломата ще се подиграват – смешни ставаме като нация.
По-тъжното е, че единствената информация, която може да се намери за дипломатическата кариера на г-жа Добрева, се свежда до този срамен фотофакт от първата среща с херцога на Люксембург и до статия отпреди три години, в която се казва, че Добрева се връща от дипломатическа служба в Черна гора, за да стане кадровик във Външно министерство. Кариерата й всъщност започва в началото на 90-те, когато от фактуристка на ДАП Пазарджик, по времето на Стоян Ганев като външен министър става главен кадровик на Министерство на външните работи. Да оставим настрана факта, че от писане на фактури изведнъж можеш да се събудиш като важна фигура в дипломацията ни – той сам по себе си е нелеп.
Облеклото на дипломатката наистина е ходеща метафора на българската действителност. То изглежда точно толкова претенциозно нелепо, самодоволно и провинциално, колкото е реално и българската политика. Като онази мелба с обикновени бисквити и хартиено чадърче за украса, което ясно вече защо се нарича… Мелба „Дипломат”.
