31-годишен, депресиран по всяка вероятност, социален маргинал или поне с такова усещане за себе си и такива комплекси, от тунизийски произход – Мохамед Бухлел. Името му стана известно по цял свят, след като прегази хората във френския град Ница преди дни. Не само френското общество, светът не може да преживее още това.
Преди два дни пък 17-годишен афганистанец вилня с брадва в германски влак. Профилът му е подобен, разликата е във възрастта. Лесно можем да си представим, че след съответните 14 години той би бил същият, в същото положение, като Бухлел. Искащ всичко от западния стандарт на живот, но нямащ възможност и капацитет да го постигне, не само заради произхода и етноса си, но и заради различната си ценностна система, същата, която го кара на 30 години да е направил три деца.
От тук до камиона или до брадвата – крачката е една. Само една.
Защо говоря изобщо за тях – защото те са сред нас. Днес двама са пътували в трамвая до вас, в магазина един е бил на съседния щанд и докато вие сте пазарували сладолед за децата си, той си е купувал бира, примерно, да – все още не брадва. Той е момчето от съседния вход, което не затваря вратата и се изплюва на плочките.
Разликата е, че „Ислямска държава“ не поема (все още) отговорност за техните действия.
Зададох си и въпроса, дали защото ДАЕШ не е поела отговорност за случаите в „Гео Милев“ и „Сердика“, така някак си ги подминаваме, не им обръщаме внимание.
Иначе профилите са същите.
Два момчета берат душа в „Пирогов“, най-вероятно не знаят точно за какво са изяли як побой, а и да знаят – каквато и реплика да са казали на побойниците, тя не би могла да бъде оправдание за насилието.
Останалите – групи от футболни агитки, но и там на ниско ниво, опитват се да спечелят благаразположението на по-горните заради някакво чувство за общност; обезверени от недостатъчности и комплекси; родителите им не ги знаят, а някои от тях и не искат да ги знаят (както някои са казали, предпочитат да си ги държат в ареста); не ходят на училище или поне МВР няма данни за това; крадат мобилни телефони, чанти и др. подобни, за да мога да ги обърнат после в бира или нещо друго подобно (може ножове и брадви); шляят се по улиците, за да намерят някой, когото да пребият и да бъдат герои днес; за утре нямат перспектива.
Този профил не е мой, макар че може да бъде. Наблюдавам ги.
Този профил беше очертан от директора на СДВР старши комисар Младен Маринов. Ето и един негов цитат за тези момчета – „нямат ценностна система“. По-точно нямат ценностната система, която крепеше до скоро нашето общество. Те имат други ценности. Тях ние явно не знаем. Имената, самоличността на тези десетина, „установени“ вече от МВР, няма да разберем, защото повечето от тях са непълнолетни, законът ги пази, а и са много.
Това са нашите деца, съседи, колеги. Ако не вашите, то тези на баба Дона от село Ръжево Конаре. Двамата рецидивисти бяха осъдени само преди дни за мъченията и побоя, който нанесоха на 93-годишната жена. Побой почти до смърт, за да откраднат 55 лв. от пенсията й. Тяхната ценностна система също не знаем, не познаваме. Единият, този, който вече е лежал в затвора за подобно убийство, получи по-голямата присъда. Неговото име можете да запомните – Андон Митев. Той ще лежи в затвора 6 години. След това ще излезе и ще стане ваш съсед, буквално.
„Ислямска държава“ няма да поеме отговорност за следващите му действия. Някой обаче ще трябва да поеме последствията от тях.
Източник: Нюз.бг
