Мановият мед е една от най-конвертируемите стоки на родната земеделка продукция в последните години. Въпреки,
че сме сериозен износител и на зърно, този вид продукт е изключително атрактивен за западняците. В момента един килограм натурална суровина струва 8 лева у нас, 25 евро в търговската мрежа на Германия, като в Норвегия достига дори до немислимите за родните стандарти 40 евро. Но все пак нека да уточним, че в скандинавската страна средната заплата е около 4500 евро, като дори и гастарбайтерите получават по 2500-3000 евро. И още едно малко сравнение. Там една кутия цигари е 16 евро, а бутилка водка от магазина струва не по-малко 45 евро. Но да се върнем на мановия мед. Защо той е толкова ценен и веднага бива изкупеван от чужденстранните контрагенти. Как всъщност се добива той.
Пчелите приготвят мановия мед от сладка течност (сок), която събират от някои видове растения, като дъб, клен, върба, бор, смърч, ела, бряст, круша, вишня и др. Тази сладка течност се нарича мана, откъдето и полученият от нея мед се нарича манов. Отделянето става чрез някои видове насекоми, главно листни въшки, които паразитират върху листата и младите леторасли на растенията. Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Установено е, че там, където са направени пробиви за смучене на сок, дълго време след това продължава да изтича сладка течност. Освен това храносмилателната система на тези видове насекоми е специално устроена, поради което не всичкият погълнат от тях сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в анусна тръба, която образува т.нар. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да преминават направо през аналния отвор навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха, където се усвояват.
По химичен състав маната значително се различава от цветния нектар. Съществуват различия и в химичните, физичните и биологичните свойства на мановия и нектарния мед. Прясно отделената мана е бистра и прозрачна течност, която след известно време потъмнява. При по-продължително съхранение цветът й става почти черен. Изменението на цвета зависи от вида на растенията и насекомите-отделители, от развиващата се в нея микрофлора, от времето на събирането и др.
По своя химичен състав маната се отличава от цветния нектар. Тя съдържа средно 60% вода. Съществена част са захарите, от които най-много са захарозата, глюкозата и фруктовата. Маната е по-богата с високомолекулни захари, като трехалоза, рафиноза и особено мелицитоза, която е типична за нея и благоприятства кристализирането. Особено много в нея са декстрините. В мановия мед те са около 4-6 пъти повече, отколкото в нектарния и действат обратно на мелицитозата – предотвратяват кристализирането. С това се обяснява трудното кристализиране на мановия мед въпреки по-голямата му гъстота. Пчелите усвояват декстрините, понеже отделят ензими, които ги разграждат на по-прости захари.
В мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина, аланин, аргинин, цистин, глицин, глутаминова киселина, хистидин, лизин, метионин и др. Най-съществената разлика между мановия и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества. В този мед те са от 5 до 9 пъти повече. В меда са установени някои органични киселини – ябълчна, млечна, оксалова, лимонена, винена и др. Те произхождат от нектара, маната и от жлезите на пчелите, които извършват преработването им. рН на меда е около 3,78. Киселинността може значително да се премени в зависимост от произхода, вида, качеството на меда, начина и продължителността на съхранение и др. Друга особеност на мановия мед е, че той е по-хигроскопичен от нектарния. Поради това лесно поглъща околната влага и по повърхността си бързо се разрежда и прокисва. Ако остане незапечатан в питите, той също лесно може да прокисне. Мановият мед кристализира по-бавно, а ако съдържа полизахарида ерлоза, той не кристализира. Понякога се наблюдава бърза кристализация в килийните на питите преди изваждането му. Това се дължи на по-високото съдържание на мелицитоза.
Мановият мед не бива да се оставя за храна на пчелите по време на зимуването им, поради това че може да причини диария или смърт на пчелите (Манова токсикоза). Смята се, че причина за това са съдържащите се в него по-големи количества минерални вещества. Такъв мед може да се използва за ранно пролетно подхранване на гладни пчелни семейства или за консумация от хората, за които не е вреден. Препоръчва се използването му от страдащи от анемия, за поддържане и повишаване защитните сили на организма. В някои страни той се цени по-високо от нектарния и има по-висока изкупна и продажна цена от него.
В отделни райони може да се получи смесен мед, в който да преобладава нектарът или маната. Това се случва в райони, бедни на медоносна растителност, поради което през отделни периоди пчелите събират едновременно нектар и мана. При прашецов анализ в него има малко прашинкови зърна, а при изследване показва наличие на мана. Такъв мед обикновено има по-тъмен цвят, по-слаб аромат и кристализира в дребни кристали. Може да се използва за храна и лекарство, но за зимуване на пчелите не бива да се използва. В Странджа има най-високи добиви на манов мед. В моментанад 120 пчелари отглеждат пчелни кошери, които са основната клетка за добива на пчелен мед. Смята се, че за един сезон в планината се добиват над 500 тона манов мед. В другите краища на страната общо добивът е около 240 тона. Така Странджа е мястото, където най-много вирее мановия мед. Трудно е да се обясни защо е така, но пчеларите си имат своя версия. “Тук все още няма индустриализация. В планината няма една фабрика, селата са почти безлюдни. Няма и никакви инвестиции. Това, колкото е лошо като икономически показатели, толкова е добре за добивите на манов мед. Пчелите и маната са много чувствителни на екозамърсяванията и на нарушенията на природните баланси. Заради това и реагират веднага. Може да се каже, че Странджа е най-чистата планина в България. Заради това и има голям добив на манов мед. Освен това, тук въздухът е особен. Има много сериозни лечебни свойства, което също и позитивен фактор за мановият мед. Ако започне масово застрояване и изграждане на фабрики и заводи, пчелите ще избягат и този бизнес ще бъде разбит. В момента 120-130 души вадят манов мед в по-големи количества. Има още около 200 човека, които имат по 10-15 кошера и също добиват мед. Този поминък обаче е заплашен от изчезване заради цивилизационните модели на съвремието. Странджа е все още незасегната, но не знам до кога ще е така.”- това коментира един от старите пчелари в региона Велко Велков, който добива мед от повече от 30 години.
Той е и храна и лекарство
Мановият мед е продукт, който се усвоява лесно от организма, като доставя енергия и разнообразни биологично активни вещества. Те са твърде важни за процесите на нервнатасистема, за кожата, за храносмилането. Богатият минерален състав на мановия мед обуславя алкализиращото му действие, поради което той се препоръчва на спортисти, работници и при всички дейности, свързани сфизическо натоварване, за предотвратяване на мускулната треска и умората. Като доставя на организма голямо количество лесно усвоими калории, мановият мед е прекрасна храна за децата, за хората, които се възстановяват след боледуване. Той има противовъзпалително и диуретично действие.
Много е полезен при простудните заболявания на горните дихателни пътища, бъбреците и пикочния мехур. Допринася и за понижаване на кръвното налягане, стимулира кръвообращението и проявява укрепващ ефект върху сърдечния мускул. Мановият мед е особено актуален сега във връзка с профилактиката и лечението на различните вирусни и грипни инфекции. Той има антиоксидантен ефект, действа благоприятно върху обмяната на веществата и нормализирането на почти всички органи и системи на организма. Нашият опит сочи важното му място в предотвратяване на грипа. Преди около 15 години на един клас средношколци от Провадия през есента предоставихме манов мед с пчелен клей (прополис) и орехови ядки. През зимата и през пролетта тези деца боледуваха много по-рядко от простудни заболявания, отколкото техните връстници в другите паралелки. Обикновено се препоръчва 15-20 грама манов мед дневно 1-2 часа преди хранене. Лечебната доза може да бъде и по-голяма.
