Още от първия ден на декември Левски и ЦСКА имат сериозен казус пред себе си – какво да правят до края на един сезон, който вече е провален.
Ситуацията в двата клуба е доста сходна. С все още нови собственици, нови ръководства, скоро назначени и още по-скоро напуснали треньори, двата нелепо наричани „гранда“ продължават да съществуват в някакво безвремие. Проблемите им са много по-дълбоки от скорошните негативни резултати в Първа лига, от двете поредни загуби на Левски, от равенството на ЦСКА-София с Верея, от отпадането им за Купата на България.
По-дълбоки са и от факта, че и двата отбора загубиха шансове за трофей през този сезон. Просто перспектива пред тях не се очертава, а феновете им на трибуните се топят и няма как да е различно.
Вече расте цяло едно поколение, което не е виждало Левски да постигне каквото и да е, да вдигне каквато и да е титла. Всичко в клуба се сменя периодично – собственици, ръководство, треньори, футболисти, само резултатите остават същите.
На „Герена“ безвремието продължава и след идването на новия собственик, чака се нещо да се случи, но не е ясно какво.
Обещаната от Спас Русев козирка засега няма да се строи, мащабна селекция също няма да има.
Някои фенове имаха надежди, че може да се купят по-стойностни футболисти още през зимата, но спортният директор Станислав Ангелов ги попари след мача с Лудогорец – „Само ако излезе нещо, което си заслужава“. И то ако се вмести в „това, което имаме като възможности“.
Хората вече се настройват срещу треньора Елин Топузаков – той няма нужното реноме, за да бъде търпян дълго при подобни резултати. Ще се търси нов треньор, но вариантите за „българския Фъргюсън“ намаляха значително.
Който и да бъде назначен, чудеса няма да се случат. Футболистите ще продължават да са същите, свободни агенти или на промоционални цени. Или хронично контузени. Или български футболисти в края на кариерата си, провалили се зад граница.
Треньор ще търсят и в ЦСКА-София. Докато феновете скандират „Любо Пенев“, на „Армията“ тепърва ще се чудят какво да правят с този събран от Литекс състав, който ще се бори за третото място до края на сезона.
И никак не е ясно дали ще играе в евротурнирите. Обновеният ЦСКА продължава да търпи подигравки заради нечистия си произход, а експериментът с Йорданеску-младши очаквано не доведе до нищо. Сега ще се търсят назначения, които да закрепят положението за следващите няколко месеца – но не и в по-дългосрочен план.
Има ли как да оползотворят остатъка от сезона червени и сини? Има ли как да започнат да градят отсега, за да не изглеждат по същия начин и в следващата кампания?
Например, да си намерят треньори, които стават за повече от три месеца. И да се отърват от евтините чуждестранни футболисти и да заложат или на българи с акцент върху собствените школи, или собствениците да извадят пари за чужденци, които реално ще променят класата на състава – все пак моделът на Лудогорец е пред очите им.
Лесно да се теоретизира и да се посочат още подобни варианти за действие, но до момента в Левски и ЦСКА липсват хора, които да ги осъществят. А феновете се питат на какво изобщо да се надяват. И да се надяват ли въобще…
