Твърде вероятно е да не сте го усетили (и слава богу), но през изминалата седмица българското небе беше пазено и от американски самолети. На практика това е първата съвместна мисия по еър полисинг в рамките на НАТО. И не, тя не означава приземяване на българската изтребителна авиация, каквито гласове се чуват напоследък от левия политически спектър. Всъщност това е едноседмично учение, в рамките на което се отработват процедурите за спешно подсилване на противовъздушната ни отбрана със съюзнически сили и средства, в случай че това се наложи.
Наотвският еър полисинг не е закриване на нашите ВВС
Съвместният еър полисинг над България не е искане на страната ни поради невъзможност да се справим сами. Инициативата е изпълнение на решение на НАТО от срещата на високо равнище в Уелс за засилване на предното присъствие на алианса по източния фланг. То бе препотвърдено и на тазгодишната срещна на върха на алианса във Варшава.
“В момента България не е в ситуацията на прибалтийските държави, които нямат собствени способности за защита на въздушното им пространство и затова дежурството там се носи на 100% от съюзнически сили. Страната ни изпълнява решенията от Уелс по подобие на други държави по източния фланг като Румъния и Полша, които също имат свои ВВС, но приемат съвместния еър полисинг като форма на засилване на отбранителните им способности”, коментира за “Капитал” зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов.
Всяка държава има национален суверенитет на въздушното си пространство. Отбраната на небето над всички натовски страни обаче е обединена в интегрирана система за Противо-въздушна охрана (ПВО). Управлението й е изпълнение на задача по чл. 5 в мирно време, което се осъществява от съюзнически центрове. За България този център се намира в Торехон, Испания (на 20 км. източно от Мадрид).
Защо мисията със САЩ е само седмица
Това е първият съвместен еър полисинг в България. Става дума за нещо като тренировъчна мисия, в която реално се тестват голяма част от процедурите при подобни операции. Според министерството на отбраната това е добър повод да видим оперативната съвместимост на изтребителната ни авиация и процедурите по опознаването.
Важното уточнение в случая е, че съвместната мисия е временна, а не постоянна. Съюзници периодично ще идват и ще си отиват. За българските ВВС обаче охраната на небето ни ще си остане постоянна денонощна задача 365 дни в годината. Поддръжката на МиГ-29 ще е ключов приоритет на военното министерство до придобиването на нов тип многоцелеви боен самолет, което се очаква да стане най-рано в края на 2018 г.
В момента българските ВВС разполагат с 9 оперативни самолета МиГ-29, твърдят пред “Капитал” от българското военно министерство. До края на годината се очакват още два ремонтирани в Полша двигателя, които трябва да осигурят летателната годност на още един изтребител. Отбранителното ведомство се надява да сключи договор за още 10 двигателя и още резервни части, които би трябвало да осигурят ресурс за още 5 броя МиГ-29.
Чужди изтребители не могат да стрелят самоволно
Българските ВВС имат суверенно право да използват оръжие във въздушното ни пространство. Същевременно обаче сме делегирали по силата на Вашингтонския договор права на натовската система за управление и командване да оперира в българското небе. Дори в момента дежурните български МиГ-29 се вдигат и изпълняват задачи по заповеди от Торехон.
В мирно време българските ВВС над България имат национална командна линия и са подчинени на министъра на отбраната, на началника на отбраната и на командира на бойната авиация. Същевременно имат оперативна линия на подчинение на Торехон по изпълнение на задачите. Това по никакъв начин не елиминира прякото военно командване на нашите самолети от българските политици и генерали.
В решението на МС са изписани изчерпателно мисиите, които американските самолети имаха право да изпълняват над България през изминалата седмица. Т.е. те нямат право да изпълняват някакви други операции по директна заповед от Пентагона. Най-важното в случая е, че за мисията “Ренегат” се запазва националната командна линия. Преведено на достъпен език, това означава ситуация от типа на атентатите от 11 септември 2001 г., когато цивилни самолети бяха използвани от терористи като камикадзе. При мисия “Ренегат” изтребителите получават право да свалят въпросните отвлечени пътнически въздухоплавателни средства. В случая на съвместния еър полисинг подобно решение за стрелба ще все взема изрично от българските власти.
Как работи еър полисингът със САЩ
Още от 2006 г. България има двустранно споразумение със САЩ за отбранително сътрудничество. На неговата основа българското правителство разреши 4 самолета F-15 да участват по съвместен еър полисинг, като 2 от тях дежурят, а другите се използват за тренировъчни нужди. В случая американската страна покрива всички свои разходи.
Първият времеви параметър на мисията беше от 9 до 16 септември, когато щатските самолети реално носиха бойно дежурство заедно с българските си колеги. От 16 до 23 септември изтребителите ще бъдат снети от дежурство и ще бъдат преместени в Румъния за аналогична мисия.
Засега не са предвидени съвместни патрули между F-15 и МиГ-29. Причината е, че има технически особености на различните самолети и системата за командването, управление, опознаването и т.н. Един от проблемите е, че нашите изтребители имат система за опознаване, която е адаптирана само към българската противовъздушна отбрана. Бойните ни летища в Граф Игнатиево и Безмер обаче имат и натовска система, която е съвместима и с американските машини. Това минимализира възможността за инциденти поради несъвместимост на комуникацията между F-15 и МиГ-29.
Как ще сътрудничим и с други държави
В момента върви подготовката на меморандум за разбирателство по въпроса с Полша, която е изявила желание да се включи в подобна операция. В документа ще трябва да се разпишат всички детайли по изпълнението на мисията и той ще бъде ратифициран от българския парламент. По всяка вероятност става дума за съвместно патрулиране за срок от 4 до 6 седмици, като поляците ще изпратят свои МиГ-29. В момента меморандумът върви на междуведомствено съгласуване, като паралелно е изпратен и във Варшава. До края на месеца трябва да бъде внесен в парламента.
По същата процедура ще мине съвместният еър полисинг и с други държави. Желание за подобна инициатива е изявено и от страна на Великобритания, като мисията вероятно ще се случи догодина. Не е изключено догодина САЩ отново да участват в съвместни патрули, и то за по-продължителен период.
Изпращащите държави ще завяват доброволен принос за участие, т.е. никоя страна не може да бъде принудена от щаб-квартирата на НАТО да дойде да ни пази. В решението от Уелс не е посочено кои държави на кои държави ще помагат, тъй като това е елемент от т.нар. военно планиране.
Как ще се избягват инциденти с руските ВВС
Мисията по еър полисинг се изпълнява във въздушното пространство на България. Това включва и небето над Черно море в дълбочина от 12 морски мили (около 20 км) от брега ни. Когато обаче самолетите получат задача за разпознаване на неидентифициран обект над международни води от центъра в Торехон, те могат да навлязат и по-навътре. При подобна ситуация зоната за отговорност на България се простира на 200 км от брега. Обикновено инциденти могат да възникнат, когато се лети с изключени транспондери (устройство, което автоматично изпраща данни за самолета и неговия курс). Причината е, че НАТО трябва да опознава неизвестните самолети още при подхода към въздушното му пространство. Ако обаче се спазват правилата за управление на въздушния трафик на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), рисковете би трябвало да са минимални. Понякога обаче се стига до провокации като рисковата ситуацията отпреди около седмица, когато руски Су-27 се е приближил само на 3 метра от щатски разузнавателен самолет “Посейдон” над Черно море.
