Богата на антиоксиданти Балканска диета препоръчват български диетолози, за да се справим със затлъстяването. Всяка година Световната здравна организация насочва вниманието към проблема на 11 октомври, когато е световният ден за борба със затлъстяването.
Тази година вниманието е насочено към децата. В есенния сезон българската лютеница е една антиоксиданта бомба, увери доц. Светослав Ханджиев.
Оказва се, че българската, турската, гръцката, сръбската кухня, освен че са сродни, се ползват и с продукти, които са изключително богати на антиоксиданти. Така например доматите в лютеницата имали дори антиканцерогенно действие. Имаме много положителни примери, освен киселото мляко и различните сирена, лукът и чесънът”, посочи доц. Ханджиев.
Сред напитките той коментира българския мавруд, също изключително богат на антиоксиданти.
Доц. Ханджиев препоръча всеки личен лекар да разполага с обикновен метър, с който да премерва обиколката на талията на своите пациенти. За жените тя не трябвало да бъде повече от 80-88 см., а за мъжете повече от 94-104 см. Тъй като над всички тези мерки се увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания.
По думите му основен проблем за затлъстяването при подрастващите българчета е времето, което прекарват пред монитора – 25,7 часа – седмично или повече от три часа дневно.
Освен традиционните проблеми, свързани с обездвижването, проблем се оказва, че още от първи клас родителите оставяли децата сами да си купуват хранителни продукти, като им предоставят джобни пари. По този начин нямало никакъв контрол на това каква храна избира детето.
България е на пето място в Европа по детско затлъстяване от 32 държави в 53-членния регион на Световната здравна организация в Европа.
Национално проучване за храненето на населението отчита значително нарастване на затлъстяването сред момчетата до 5-годишна възраст 7,1% през 2014 г. в сравнение с 3,3% през 2004 г.
При момичетата в същата възрастова категория се забелязва положителна тенденция за леко намаление на честотата на разпространение на затлъстяването на 2,7 през 2014 г. в сравнение с 5,4% през 2004 г.
Експертите установяват следните негативни тенденции при храненето на децата в България – увеличена консумация на захарни изделия и напитки – сокове, газирани и енергийни напитки, висока консумация на мазнини, висока консумация на готварска сол, ранна консумация на алкохол, честа висока консумация на алкохолни напитки сред учениците над 14-годишна възраст, ниска консумация на кисело мляко, на риба, плодове и зеленчуци.
Според диетолозите т.нар. „балканска диета” или спазването на хранителните традиции – консумация на сирене, кисело мляко, плодове, зеленчуци, е изключително важно, за да се предпазваме от заболяванията на нашия век – диабет, високо кръвно.
Експертите все пак отчитат и някои положителни тенденции, свързани с консумацията на зеленчуци и плодове сред подрастващите, която през последната 2015 г. у нас се подобрява и страната ни е на второ място след Гърция. След нас са страни като Холандия, Белгия, Франция, Румъния.
Някои от лекарствата също са сред факторите за затлъстяване, наред с липсата на всекидневна физическа активност, недостатъчният сън. Това е една от основните причини за наднорменото тегло и свързаните с него различни заболявания.
Доц. Ханджиев предупреди, че у нас все още битува митът, че една бременна жена трябва да се храни за двама. Това обаче съвсем не било здравословно както за майката, така и за плода. По време на бременността жената не бива да покачва повече от 15-16 кг. телесното си тегло, ако не иска нейното дете да боледува от диабет и артериално налягане.
„По отношение на двигателната активност ние сме много зле”, призна доц. Ханджиев. Оказва се, че само три четвърти от българчетата спортуват, а сред възрастното население само една пета имала необходимите 10 хиляди крачки физическа активност за здравословен живот.
