През 2016 САЩ искат да приемат до 10 000 сирийски бежанци. Какво ги очаква в Америка? Миодраг Сорич посети едно сирийско семейство в Детройт. Ето как живее то:
Тази улица е като извадена от американска детска книжка: от двете й страни са подредени красиви еднофамилни къщи, всяка от тях е с бяла дървена веранда, а отпред – зелена окосена трева, на която играят смеещи се деца. Тук в Диърборн, предградие на Детройт в щата Мичиган, живее и Тагред Алрвадж – заедно с мъжа си е петте си деца.
Преди два месеца семейството е получило разрешение да се пресели в САЩ. Преди това те са живели в бежански лагер в Йордания – в продължение на три години и половина. Семейство Алрвадж е от Сирия, но когато силите за сигурност подпалват къщата им, те побягват към съседната страна. Там с помощта на ООН се опитват да получат виза за САЩ. След безкрайни интервюта пред американските консулски власти в крайна сметка получават разрешение да се преселят в Щатите.
Трудното ново начало
През тази година САЩ ще приемат до 10 000 сирийски бежанци. А през 2017 контингентът ще бъде увеличен с 30% – това бе съобщено в навечерието на срещата на върха за бежанците в Ню Йорк. Как обаче се взима решението кои сирийци могат да се преселят в Америка и кои не?Защо семейство Алрвадж например е получило визи? И защо много други сирийци получават отказ? Вероятно решаваща роля е изиграл фактът, че две от децата на Тагред са инвалиди.
Сгънатата инвалидна количка за едното ѝ дете е подпряна на парапета на верандата. Тагред се е загледала мълчаливо в далечината и очаква съпруга си, който работи в една кланица в града. Междувременно къщата ѝ е изцяло обзаведена. Тагред е получила сериозна помощ от свои сънародници. Например от Надя Коурди, която работи като преводач. Заедно с други съмишленици, Надя решава да помага на доброволни начала на пристигащите в САЩ сирийски бежанци. “Защото самата аз съм сирийка и искам да спестя неприятностите на моите сънародници. Най-трудно е усвояването на езика. Но без английски тук не можеш да направиш нищо”, казва Коурди.
Джамията в Диърборн
Джамията в Диърборн
Надя съпровожда Тагред до близката джамия, част от Ислямския център в Детройт. Мъжете и жените се молят в отделни помещения. Много от мюсюлманките са напълно забулени. В началото имамът проповядва на арабски и английски, но по-късно молитвата продължава само на арабски. След това помощници от Ислямския център продават пред джамията зеленчукови кюфтенца и сандвичи. “Приходите от продажбите са предназначени за 100-те бежански семейства, които посещават нашата джамия”, казва вицепрезидентът на Ислямския център Мансур Шара. Според него, в Детройт и околностите живеят около 100.000 мюсюлмани, повечето от които в предградието Диърборн. “Най-трудно за бежанците е да се адаптират към новата американска култура. В САЩ жените са равнопоставени на мъжете, а ислямът е само една от многото различни религии. Това е ново за тях. Освен това много от тях са преживели ужасни неща в Сирия и в бежанските лагери, които сега трудно могат да преодолеят”, казва той.
Мадина Тарик споделя това становище. Тя работи като координатор в организацията ACCESS, която помага на бежанците в Детройт. “Ние уговаряме часове при лекаря, помагаме им при уреждането на документите, провеждаме езикови курсове и организираме всичко, което е необходимо”, казва тя. Мадина Тарик е от Пакистан и знае много добре колко е трудна адаптацията в една нова и чужда среда. Според нея, в щата Мичиган живеят 400.000 американци от арабски произход. “Половината от тях са пристиганали като бежанци в САЩ и са останали тук”, казва тя. Мнозина от арабите работят в автомобилната индустрия. Централата на концерна “Форд” се намира в Диърборн. През 2008-2009 година финансовата криза засегна тежко щата Мичиган. Благодарение на щедрата помощ от Вашингтон обаче автомобилният бранш оцеля и икономическото положение в щата се подобри значително.
Страхът от бежанците
Въпреки това много от жителите на Диърборн се страхуват, че могат да загубят работните си места. Из града се ширят и опасения, че новата бежанска вълна от Близкия и Среден Изток, може да изостри конкуренцията на трудовия пазар. Някои не гледат с добро око на новопристигналите сирийски бежанци. Хората тук се опасяват, че новодошлите само ще използват и без това слабата социална и здравна система. Някои пък намекват, че сирийците били терористи и цитират ксенофобските лозунги на Доналд Тръмп.
[В Диърборн отдавна има арабски магазини]
В Диърборн отдавна има арабски магазини
На верандата на Таргет Алрвадж човек веднага усеща колко абсурдни са подобни твърдения. Тя гали нежно малката си дъщеря. Разказва, че изпитва носталгия по родината и роднините си, които все още живеят в бежански лагер в Йордания. На въпроса дали иска някой ден да се завърне в Сирия отговаря: “Сирия е най-красивата страна на света. Никоя страна не може да те посрещне с “добре дошъл” по-хубаво от родината”, казва Таргет и бърше сълзите от очите си.
