През юни 2016 г. експертите от Международния валутен фонд (МВФ) започват да анализират кои проблеми биха се отразили най-тежко върху Италия. На първо място в списъка с най-вероятните рискове стоят турбуленциите на световните пазари на облигации, евентуално „Не“ на референдума Brexit, нова серия на нестабилност в италианския банков сектор, както и засилване на популизма, който пречи на реформите и на „укрепването на архитектурата на ЕС“.
Какви биха били евентуалните последици: за пореден път Италия може да загуби равновесие, при което бързо растящите лихвени проценти ще подкопаят доверието в платежоспособността на високозадлъжнялата държава. Така пише в годишния доклад на МВФ за Италия.
Няколко месеца по-късно ситуацията изглежда така, сякаш кошмарът е станал реалност.
Великобритания гласува с мнозинство за излизане от Европейския съюз. Лихвите по цял свят се увеличават, откакто Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ – отрова за задлъжнялата италианска икономика. Банковата система има нужда от спешна помощ, тъй като финансовите институции се крепят върху огромна камара от лоши кредити.
Популизмът продължава да се шири из цяла Европа, а италианската му версия заплашва да хвърли страната в правителствена криза, чийто изход е крайно непредсказуем.
Тук става дума за много сериозни проблеми. Италианският държавен дълг е в размер на над 2,2 трилиона евро или 133% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е една от най-силно задлъжнелите държави в света. Външният дълг на странатта е още по-голям. Нетната му стойност (т.е. без чуждестранните активи) се равнява на близо 60% от годишното икономическо производство.
Ако Италия стигне до ръба на неплатежоспособността, ще последва международен финансов трус: поредна криза на държавния дълг, на чийто фон проблемите от 2010 и 2012 г. ще изглеждат като детска игра.
Италианските държавни облигации се търгуват на финансовите пазари по цял свят. Ако премиерът Матео Ренци се провали на предстоящия в неделя референдум за конституционната реформа, не просто Италия ще се окаже на ръба на пропастта, а и цялата Еврозона.
Тук става дума не толкова за икономика, колкото за политика. Досега Италия успяваше да покрие високите си дългове, макар че през последните 3 години икономиката й отбелязва по-нисък ръст от този на всички останали развити страни.
И това е обяснимо: производителността на страната е в застой отдавна, конкурентоспособността намалява, данъците са ужасяващи, съдебната система работи болезнено бавно, образователната система е слаба, разходите за научноизследователска дейност са ниски. И въпреки всичко Италия успяваше да изпълнява задълженията си.
Политическата ситуация обаче се променя. Ако италианците гласуват с „Не“ на референдума, Матео Ренци ще бъде принуден да подаде оставка. Какво ще се случи след това – никой не знае.
Във всеки случай, предсрочните избори са твърде вероятен сценарий. Проучванията на общественото мнение показват, че ляво-популисткото Движение „Пет звезди“ изпреварва Демократическата партия на Матео Ренци.
Партията на Бепе Грило се обявява против политиката на строги икономии и на структурни реформи, като дори кокетира с идеята за напускане на Еврозоната.
Дясната „Северна лига“ също пробива с предложението за отказ от еврото като национална валута.
По всичко личи, че населението вече губи търпение. От години Италия тъпче на едно място. Не се случват никакви реформи. Инвеститорите я отбягват заради високата задлъжнялост, дори в корпоративния сектор. Съответно – благосъстоянието се разпада.
Изследване на McKinsey Global Institute наскоро изчисли, че всички италианци са били принудени да приемат замразяване или намаляване на заплатата между 2005 и 2014 г. Младежката безработица е висока. Нивото на заетост спрямо общото население в работоспособна възраст е едно от най-ниските в цяла Европа. Западащият Юг на Италия е в още по-тежко положение.
Разочарованието на гражданите е напълно разбираемо. Но отказът от еврото би влошило ситуацията драматично.
Новата лира първо ще девалвира сериозно, а инфлацията ще се покачи. Това означава, че като се вземе предвид поскъпването на стоките и услугите, италианците ще разполагат с още по-малко доходи. А при нестабилна валута ще бъде много по-трудно да се обслужват дълговете, които продължават да се разплащат в евро.
Италия ще се плъзне скоростно по пистата на националния банкрут. И никой няма да може да й помогне. Заради високите дългове средствата на МВФ ще бъдат недостатъчни, за да омекотят падането на Италия.
Европейската централна банка няма право да се намеси: когато една държава вземе суверенно решение за напускане на Еврозоната или на ЕС като цяло, ЕЦБ е длъжна да стабилизира оставащите членове при евентуални сътресения на финасовите пазари, а не напускащата страна.
Засега все още сме далеч от подобен сценарий. Дори ако Ренци се провали на референдума, както показват предварителните прогнози, италианците все пак биха могли да се справят и с тази криза, както го правиха в миналото.
Един технократски кабинет би могъл да поеме управлението на страната. Изборите може да бъдат отложени възможно най-дълго, с надеждата, че икономиката ще се стабилизира.
Но както стана ясно: тук проблемът не е икономическата, а политическата динамика. Когато гражданите не желаят повече да чакат, когато са по-слонни да последват дръзките обещания на популистите, които обещават бърз достъп до блага, тогава ситуацията се промяня фундаментално. И почти никога не се променя към по-добро.
