Извинявам се! Моля, простете ми, че още съм жива! Сложете ми данък. И без това се чудя какво да си правя парите. Все пак ще дам част от тях за лечение. На автоимунни заболявания. Знаете ли какво е това? Ами главата ти работи срещу тялото, а то се скапва. Защо ли? От стрес. От вас, бе.
Или пък ще се отдам на духовни практики. Така ще се откажа от всичко, върху което може да ми сложите данък. И няма да се налага държавата да плаща за лечението ми. То и без това се оказва, че щом пуша цигари, пия ракия и ям сланина, нямам право на здравеопазване.
От утре започвам да пия уиски, да пуша пури и да ям омари. И спирам да си плащам осигуровките. Простата ми сметка показва, че за 25 години стаж съм платила над 50 000 лева на здравната ни система. Даже повече, защото си плащам на три места. Защото работя на три места. Защото се налага.
Никога не съм взимала детски надбавки. За 40 години съм лежала само веднъж в болница – за операция на апандисит. Като дете. Та сметката показва, че ако бях си спестила тези пари, можех да се пенсионирам. И да плаша децата в някое село с островърхата си шапка, летейки на метлата си над покривите. Но това е друга тема.
Сега правителството взема нов кредит. И дава право на общините да увеличават местните данъци. И те ще възползват. Значи имаме данък сгради, такса смет, пътен данък, винетка, данък общ доход, ДДС на всички пордукти и стоки и услуги, които купуваме, данък за здраве, чака ни тол такса и отделна винетка за посещение на столицата. Може и да забравих нещо. Плащаме такса в пощата, такса в болницата, на личния лекар, на управителя на входа, в банката. Даже в полицията, когато подаваме жалба, че са ни обрали. Само дишането ни остана безплатно, но не за дълго. Предлагам на правителството нова социална политика – да обложи само вдишването поне. Та да си издишаме колкото ни е воля.
Възмутена ли изглеждам? Ами възмутена съм. Наглостта така ми действа. Този, дето се хвали, че толкова бил беден, че израснал с филия, намазана с мас, сега ми обяснява, че е вредно да се яде сланина. Как да е вредно – виж се ти докъде стигна – три папи те галят по главичката / спазвам оригиналния изказ /. Обаче вече се дразни от тия простаци, дето не могат да си позволят друго. Някои даже и това не могат. Моя близка, пенсионерка, веднъж си купи 20 кофички кисело мляко, защото бяха на промоция – по 13 стотинки. Чак ме е страх да си помисля какво е имало в него. Но за толкова й стигаше пенсията. Сега я увеличиха – с 2 лева. Но тя пък пости. За леща й стигат. Остава й едната утеха, че й се полага здравеопазване. Понеже и не пуши.
Така че – извинявам се! На нея, на майка ми, на сина ми. Защото нищо не мога да направя, за да им осигуря круиз като на германските баби, които виждам на Морска гара, слизайки от скъп лайнер. Не мога да осигуря нормално образование на сина ми в България, затова ще го пратя в чужбина. Там държавата ще му плаща да учи, а после той ще си връща дълговете на нея. Ще работи там, където ще знае за какво отиват данъците му и защо ги плаща.
А аз ще продължа да се извинявам тук и да си плащам, защото така съм възпитана. Въпреки че ми идва да ви кажа: Майната ви! Няма да ви дам и една стотинка повече, за да си купувате пури и уиски! И ще ми сложите данък на островърхата шапка!
Екатерина Капрова
