Без значение какво мислите – България няма намерение да се отказва от ЕС – нито политици, нито нация са готови да мислят за това.
Но ЕС търси за себе си вътрешна промяна.
Със сигурност мантрите и посланията ще бъдат ревизирани – особено идеята за така и недефинираните “европейски ценности”.
Точно сега е моментът за България да ревизира приоритетите си спрямо онова, което беше излишно посято от Брюксел – а именно да потърсим приоритетите, от които се нуждаем, нещата, които са наша нужда, а не задача на европейската централа.
Последните 25 години приоритет станаха не родителите ни, а условията в килиите на рецидивистите.
Приоритет бяха не децата ни, а борбата с хомофобията.
Приоритет бяха не правата на жертвата, а правото на престъпника.
Националните приоритети като родолюбие в образованието бяха заменени с нов интернационализъм, подозрително лъхащ на Ориент и баклава.
Предимство имаха не българските проблеми, а едни наложени отвън неясни нови норми. Това трябва да свърши и моментът за това настъпи.
Трябва да знаем и да признаем, че нито един от приоритетите на ЕС не беше за изхвърляне! Но има две малки подробности – първо, приоритетите трябва да са НАШИ. Каквито са и проблемите ни – а те са само НАШИ. И второ – ние сме бедни. Ако нямаме достатъчно пари за нашите деца и за бежанците, трябва да решим кое е НАШ приоритет. Защото ние не можем да решим проблемите на никого, ако не решим собствените си проблеми. Това е неоспоримо.
Приоритет трябва да бъдат изоставените региони на България, а не 200 километра магистрали, построени за милиард и за десет години.
Всяко обезлюдено село и всеки бъдещ емигрант трябва да е приоритет на овластените.
Въпреки че строителството на магистрали и мегдани ни се представя за прогрес, истината е, че никой у нас не създава икономика и за европроекти се предпочитат задания, от които има бърза печалба или още по-бърза кражба.
Нуждаем се от икономист-визионер, който да възроди промишлеността и регионите. Защото в момента държавата не се управлява, тя е просто на дотации, които се разпределят на хайдушки принцип и за чието усвояване е нужно не да си част от икономиката, а да си част от политическата върхушка.
В момента вие се вълнувате от BREXIT, но истината е, че по-големият наш проблем ще е след година – защото парите по европрограми ще секнат.
Приоритет трябва да е политиката на равенство на етносите – икономически и политически днес етносите у нас са недоволни от уж-фаворизирането на другия етнос.
Някой трябва да предложи драконовски мерки срещу опитите на едни етноси и отделни хора да се ползват от преимуществото на племето си.
Досега етносите у нас не се третираха равностойно като права и задължения.
И досега държавните институции са снизходителни към начина на живот и обичаите на циганите, например – и с това не им правят услуга.
Това е причина циганите да не цивилизоват начина си на живот, но е и причина останалите етноси да смятат, че циганите се фаворизират заради европейските ценности. Този скрит конфликт е приоритет за решаване от всеки на власт.
Приоритет трябва да е принципът и законът в реформата на съдебната система.
Дори не става дума за кадрова реформа. Трябва ни правосъдие долу, при най-бедните. Няма логика у нас някои типове дребни кражби да бъдат узаконявани заради ниската себестойност на откраднатото.
Много хора не знаят, но у нас не се наказват кражби до определена стойност, което третира библейската идея за кражба в някаква финансова амплитуда “от-до”.
Реално у нас има една скрита истина – може да се краде до 200 лв. Което на фона на всеобщото обедняване дава страшни резултати – определени хора, най-вече стари хора, живеят с 200 лева, и ако бъдат ограбени – това е ненаказуемо.
Тази несправедливост е икономиката на необразованите и неработещите – вече трето поколение у нас българи се издържат от дребни кражби, хранени от мъката на други бедни българи. Този конфликт е и демографски, и възрастов. Някой трябва да се заеме с него.
Приоритет трябва да са консервативните ценности.
Трябва да си върнем държавата от влиянието на чуждестранно платени НПО-та.
В образованието, религията, културата, налагането на обществено мнение има изключително много чужди елементи и влияния, които се представят за “европейски”. А ние като една евро-провинция някак приемаме тяхното присъствие за даденост.
Жесток пример в това отношение е БХК, който някак се вплете в структурите на държавната бюрокрация и неговите действия често заменят държавата и съда – това се случи при кризата с бежанците, случва се в обикновени криминални прояви.
Случва се така, че БХК се опитват да криминализират уж някакво “неевропейско” говорене, да криминализират личното мнение и да приемат за обида всяка реплика, която не съответства на някаква тяхна морална норма.
Има много такива неправителствени организации, платени от чужбина, които налагат мнения и работят успоредно с държавните органи и сфери в името на някаква дискриминация и някакви нарушени права.
И там е истинската загуба на суверенитет.
България има ясни закони и наличието на организации като БХК ни третира като туземно население без администрация.
Същата упражнява тормоз върху инакомислещите и се опитва да ги превъзпитава чрез серии от съдебни дела, които са излишен ресурс и отново не са приоритет.
Приоритет трябва да е семейството и демографията.
Някой категорично трябва да заяви смело – че у нас няма 32 пола и българите нямат намерение да възприемат под натиск идеята за еднополови бракове и осиновени в тях деца.
Последните идеи (горните) просто не могат да бъдат приоритет пред това българките да раждат. Няма да се учудвате, ако това е бъдещето – но сега тези проблеми са неактуални, редки и са димна завеса за катастрофите на цели групи и личности.
Приоритет трябва да бъдат границите и отбраната.
ЕС направи много за България през последните години, но реално ние разменихме суверенитет срещу сигурност. Така ни бе казано.
Днес това вече не е актуално.
Днес, независимо дали има заплаха, ние трябва да се въоръжаваме след като ни разоръжиха с мантри за вечен мир.
Приоритет трябва да бъде НАТО без идеите на ястребите и с ясна позиция – ако някой иска силен фланг на НАТО на Балканите – защо разчита само на Турция?
Това е само началото на списъка с приоритетите, които днес могат и трябва да се променят.
Ние не бива да се развиваме от съюз на съюз и да сме по католици от папата пред идеологически центрове като Москва или Брюксел.
Европа днес ще отчете различностите и шока от либерализацията, на който бяха подложени нейните граждани.
Днес е време за смяна на приоритетите.
Всичко друго е предателство на националния интерес. И нови загуби.
Източник: Лентата
