На 2 октомври 1996 г. пред дома си е убит Андрей Луканов. Едно убийство, което колкото повече се отдалечава във времето, толкова повече като че ли създава усещане, че е извършено с мълчаливото съгласие на различни сили в държавата и извън нея. Сили от след десетоноемврийския политически елит, икономически групировки, влиятелни кръгове от чужди държави. КОНСЕНСУСНО УБИЙСТВО.
В страната и в чужбина първоначално мнозина са потресени от дъното на душата си от уличния разстрел, но в същото време това бе една смърт, която накара други да въздъхнат с облекчение. Времето и събитията, последвали убийството на бившия министър-председател доказаха, че Съгласните с отстраняването на Андрей Луканов са влезли в неговия последен може би капан. Бащата на българската перестройка отнесе много тайни със себе си, но най-вече тайните за изнесените пари зад граница, както и раздадените тук, в България.
Този, който бе в състояние да върне капиталите на държавата или да пренасочи раздадените пари на доверени хора вътре в страната не бе между живите. С Луканов си отиде като че ли и надеждата, изнесеното да изпълни перестроечните си задачи. На България остана само валутният борд – да върти на празни обороти, докато производство, износ, стопанска дейност берат душа. Така бе в първите години след разстрела.
Спиралата се затвори в кръг и българите поеха отново по Пътя на обречеността.”
Из книгата “Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и факти”
Какво нямаше да се случи, ако бе останал жив Луканов…
Групировките нямаше да вземат връх в отношенията си с властта, нямаше да се засили граничната контрабанда, която пълнеше партийните каси и джобовете на политици. За желанието да се противодейства на групировките научих от изказването на 10 март 1996 г. на Николай Добрев, пред 29-то заседание на ВС на БСП. Ето част от него: “По понятни съображения МВР трудно придобива оперативни позиции в силовите групировки – казва Добрев пред съпартийците си. – И затова много често е на опашката, в ролята на регистратор. За сметка на това позициите на силовите групировки вътре в службите и структурите на МВР нарастват и поразяват организма му като ракова тъкан. Неуважение, позор за професията е политически сили, икономически групировки, отделни личности да вербуват и придобиват агентура вътре в службите, да създават резидентури, да черпят информация, с която заобикалят закона, поставят под защитен чадър спекулативните си и престъпни действия или извършват политически манипулации. Срамно е, че всички гейтове и политически провокации, организирани в последно време срещу партията и Демократичната левица, бяха информационно осигурени и преосигурени от служители на МВР и следствието, и то с информация, която по никакъв начин не може да излезе, защото е непотвърдена и непроверена и защото има следствена тайна. Впрочем продължава вредната наследствена практика по страниците на печата да четем съдържание на оперативни дела, информация придобита със спецсредства, елементи от полицейски операции….Защо апропо – по сергии, магазини и ателиета сме заслепени от визитките на СИК, ВИС, Клуб 777 и др., а не виждаме лепенки, на които отговорно и ярко пише, че обектът се охранява от МВР? Нима в МВР няма СОТ? Нима борчетата са по-силни от държавата?…преди всичко с хиругически нож трябва да се пресече опасното срастване на групировките и службите за обществен ред и сигурност, да се неутрализира лобито им сред политици и хората на властта, да слязат от сцената онези стопански ръководители, които заради заплаха или поради друго нещо им подаряват продукция, монополно търговско положение, тлъсти застрахователни премии…” Два месеца по-късно Добрев казва в интервю: “МВР няма да работи за икономически групировки и политически сили. След шест месеца, /когато вече е убит Луканов – бел. Л. М./ Николай Добрев пояснява: “Искам да смачкаме престъпните групировки.” Добрев на няколко пъти е изказал вече мнения за действията на правителството, които се различават от мненията на министър-председателя Жан Виденов. “Имам данни, че служители на МВР са свързани със силови групировки. Това обаче трябва да се докаже. Слаб съм в доказателствата. Съставът на МВР не е група от бандити. А това, че силовите групировки имат по-голямо проникване в МВР, отколкото ние в тях е лош факт.”
На извънредния конгрес на БСП от 22 декември Добрев не спестява редица отрицателни явления и ги съобщава в залата на съпартийците си: “Проверките в стоковите борси и тържищата и средищата за търговия на едро показват, че държавата я няма, тя отсъства оттам. Продават се стоки без документи за произход, не се издават фактури, отсъстват касови апарати за регистрация на продажбите, акцизните стоки като по правило са без бандерол, а свободно се продават фалшиви бандероли, търговските субекти са обикновено фирми фантоми. Сами разбирате, че от престъпна безотговорност държавата ежегодно губи стотици милиони левове… Американската фирма “Проктър енд Гембъл” е принудена да закрие дейността си в България, защото не може да издържи на парадоксалната конкуренция на собствената си продукция, внесена в България нелегално, със заобикаляне на митническите и данъчните закони…Ние много често безплодно анатемосваме престъпните групи…Кой им дава под аренда плажни ивици, язовири, туристически обекти, площадки за гаражи, автокъщи?…Ветеринарно-санитарната служба с надлежно подписан договор работи с ВИС-2, медицинският контрол – за застрахователна компания “Европа”, пътната структура за “Орел”, някои други за СИК, “Зора” и т. н.. Нима изпълнихме задълженията си за защита интересите на държавата?”
Това остава глас в пустиня. Държавата я няма, държавността – също. Събитията на 10 януари 1997 потвърждават това. На 11 януари 1997 г. е проведено закрито заседание на Министерския съвет, на което, Николай Добрев, според Стенограмата обяснява: “Всички са в готовност. Мисля, че утре или в понеделник ще отидем с юристи при Павлов /Димитър Павлов – министър на отбраната – бел. Л. М./, за да видим как може да се ползва при такива масови погроми войската. Или взаимодействие с войската – това го позволява Законът за МВР. В София само, никъде другаде… Не казвам, че ще изкараме войската…
За жертвите в момента уточняваме колко са, къде са, как са и с каква диагностика са… от тях 17 са от органите на сигурността…Всички решения се изпълниха почти без прилагане на сила. На прокурора вече няма за какво да пращаме. В 2 часа ме завари факс от г-н Татарчев, който иска да му изпратя всички заповеди и разпореждания, инструкции – устни и писмени – по случая… Добре, че дойде министърът на правосъдието, за да го попитам – кой може да заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат? Тъй като за мародерство, там вече работи следователят и ще ги скъса, защото няма начин как. Ако искат да решат, ще бъде… Всичко е снимано, дадено. Ясно е кой е организатор… Ако не бяха баретите не знам какво щеше да стане.”
Още се помни погромът над парламента, който далеч не беше спонтанен, а по-скоро добре организиран. Помним как с мегафон Иван Костов и Петър Стоянов вместо да успокоят тълпата, наливаха масло в огъня.
В резултат Главният прокурор не повдигна обвинения, въпреки огромния брой снимков материал, свидетелства и доказателства за погрома над парламента. В България все още се усещаше духът на тоталитаризма. Президентът Петър Стоянов току що бе избран – кой ще тръгне да го обвинява за подбудителство? Иван Костов бе на път да вземе властта. Кой би го обвинил? 11 януари 1997 г. – това бе моментът да се смени политическият елит с друг, да се покаже, че държавността не е фикция, законността не избира кого да постави пред следователя. Този момент беше пропуснат и той повлече след себе си редица погроми в икономиката, поръчкови убийства, процъфтяване на контрабандата, изкачване във властта на хора, които ако беше жив Андрей Луканов никога не биха седнали в министерско кресло. 11 януари беше граничната дата, в която много можеше да се промени, но не се случи, защото страхът да не се посегне на хора от властта все още не бе изчезнал. Пристигналата репортерка Кристиян Амампур предаваше за новините в САЩ и по света, натиска на тълпата около парламента, но не и двамата сини политици с мегафона, не бяха пуснати за CNN и думите им на подстрекателство към тълпата… И репортажите се оказаха манипулация…
Десет дни по-късно събитията получиха логично продължение. На общо събрание на парламентарната група на социалистите Николай Добрев изнася следната информация: “Въпросът е в това, което се готвят да направят синдикатите – “Промяна” например. Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта – “при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то /правителството – бел. Л. М./ да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо, промяна в Кодекса на труда с две изменения – социалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция, и второ – ще преразпределя профсъюзното имущество.”
След броени дни Добрев връща мандата за съставяне на правителство… заплахи, натиск, бездействие на Главна прокуратура, предизвикана инфлация, която след вземане на властта като с магическа пръчка е “преодоляна”… Муравей Радев става финансов министър, Костов – премиер – ако беше останал жив Луканов това нямаше да се случи… Защото докато беше жив, Иван Костов не посмя да покаже стремежа си към заграбване на цялата власт. Не посмя.
Новоизбраният президент, бивш бракоразводен адвокат и за известно време зам.-министър на правосъдието, Петър Стоянов, същият, който наруши закона като призова тълпата с мегафон в драматичните януарски дни на 1997 г. – апелира Николай Добрев да върне мандата. Само защото прокуратурата не си е била на мястото, за да се самосезира и провери кой организира потрошаването на парламента! Натискът върху Добрев е огромен, готови са нови провокации и маниулации, ето защо той връща мандата с думите “Търсех най-доброто решение за България.”
Дълбокото гърло* разказа…
В разговори със служители от специалните служби събирах зрънце по зрънце части от мозайка, която даде някаква ясна картина на обкръжението на Андрей Луканов. Така в един разговор чух името на Костадин Чакъров, като човек, който след 10 ноември 1989 г. се е водел близък на Луканов, но се е ползвал и с особеното доверие на Огнян Дойнов. Човекът, с когото говорих тогава предположи, че Чакъров вероятно е бил връзката между Дойнов и Луканов.
По-късно в годините Чакъров е бил забелязван до Атанас Тилев, като предположението за тази друга връзка на Чакъров е било, че е изпълнявал конкретни задачи на самия Андрей Карлович и основната му задача е била да контролира всяка стъпка на Тилев, като го предпазва от неправилни решения.
За известен период от време Атанас Тилев е бил в услуга на КГБ, предположи моят събеседник, макар и не толкова активно. В същото време той не е прекъсвал контактите си с Андрей Карлович и един небезизвестен началник от Шесто управление.
Две срещи Тилев е провел и с президента Желев, като срещите му били уредени от Бригадир Аспарухов, довери ми моят събеседник. Тази информация не получи второ потвърждение, поради влошените ми лични отношения с бившия президент, ето защо оставям тази информация отворена. На срещите Тилев – Желев са били коментирани проблеми, свързани с банката на Тилев БЗК, допусна моят събеседник, както и възможности за излизане от кризата. Бивши колеги на моят събеседник, а и той самият смятали, че стратегията и поведението на Тилев спрямо СДС е била ръководена и направлявана пряко от самия Андрей Карлович. Тук ми бе припомнена историята как Иван Костов бе предложил на СДС да купят банката на Тилев и бе хвърлил в недоумение сините си съратници!
“След убийството на Луканов стана ясно, че досието на Тилев е било унищожено от Аспарухов, но санкции не последваха. Една от причините за недосегаемостта на Аспарухов бе негласната протекция, която той имаше от Андрей Луканов, макар и за малко. Аспарухов, който безспорно дължи кариерата си на шеф на външното разузнаване и на Андрей Луканов е имал и има обяснение на този разстрел, но вече 10 години мълчи. Защо?”
Кой и защо си затвори очите и ушите за нарушенията по делото “Луканов”
На първо място – дори наистина сред петимата оправдани за смъртта на Луканов да има виновни, нищо няма да може да се направи, тъй като доказателствата по делото са компрометирани. И заслужилите за това компрометиране ще останат в страниците по делото – без санкции и без наказания. В същото време полицията старателно си попълни статистиката с този случай и го отчете за разкрит и успешно приключен.
Каквито доказателствата – такава и присъдата стана ясно след края на делото по убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Т. е., когато няма доказателства, които да установяват вината, българските съдии и като цяло съдебната магистратура стига до справедливия и верен законов извод. “Няма престъпление – няма наказание”, каза адвокатът на единия от обвиняемите Марин Марковски.
Брънки във въздуха
Бойко Рашков, бивш директор на Националното следствие заяви, че има изчезнали материали свързани с разследването на убийството на Андрей Луканов – това сведение остана неизяснено. Пак Рашков съобщи, че подсъдимите са подлагани на малтретиране, след време подсъдимите повтарят показанията си, дадени след побоя и пред следовател, но това не натежа в делото. Разпитаните Чавдар Добрев и Дончо Атанасов разказаха за конфликта между Андрей Луканов и Илия Павлов, след разпита на Илия Павлов за конфликта, на другия ден той беше разстрелян и тази брънка също остана да виси някак във въздуха. На 9 май Софийски апелативен съд гледа делото, като тогава като свидетел се яви Ангел Георгиев, бивш стюард на кораба “Средец”. Разпит на стюарда не се проведе, тъй като делото се отложи, а стюардът бе един от ключовите свидетели по делото, но не можеше да бъде открит за да се яви в съда…
“По време на разпитите имаше интересни факти – разказва в интервю по процеса адвокат Марин Марковски. – Максуел е идвал в България. Тодор Живков е твърдял, че Луканов е офицер от ГРУ /Главно разузнавателно управление/ на бившия Съветски съюз. Това е институция, която стои над КГБ. Има го в показанията на много свидетели, че Тодор Живков го е споделял. Луканов е бил толкова защитен от този си пост, че дори и Тодор Живков не е могъл да му посегне, за да усмири положението и да намали влиянието и правата му.”
Споменавам тези факти мимоходом, като се позовавам на адвокат Марковски, който дава една недоказана документално връзка на бивши чужди специални служби с жертвата. В печата бе лансирана версията и, че Андрей Луканов е бил масон.
Оттук идва и моята версия, брънки за която ми даде Дълбокото гърло: “Помисли: Андрей Луканов е бил свързан със съветските специални служби – ако не като техен агент, то като техен информатор и проводник на определени събития, според свидетели в съда. В печата пък, още докато беше жив се пусна версията, че Андрей Карлович е бил масон и то висока степен. Никой не опроверга това твърдение. За да бъде ликвидиран такъв човек, с такъв ранг, положение, у нас и в чужбина, и с такава информация, това може да стане САМО АКО има съгласие. Събитията на 2 октомври показаха, че съгласие е било дадено, като там, откъдето са дали това съгласие са преценили, че последствия за информацията, която Луканов ще отнесе със себе си няма да има. Явно тази информация не е притежавал единствено той. И още нещо – съгласие за ликвидирането е дадено, но далеч не така спонтанно – ТО Е БИЛО ПОИСКАНО! И тук идва още един интересен въпрос: кой или кои са тези които поискаха отстраняването на Андрей Луканов. Къде са те, и защо пожелаха той да бъде ликвидиран? В чужбина – едва ли, трудно би могло да се намерят факти, Луканов да е пречел на някого в чужбина. Остава – в България. Да дойде от страната искането за отстраняването на Луканов е по-вероятно, и това е сторено от хора, малко на брой, които са имали високите контакти и възможности да убедят там, навън, руските бивши спецслужби и масони, че Луканов вече пречи и е вреден за България. Не всеки ден по света убиват масони, в България бе доказано, че за нас това не е проблем, особено след убийството и на Илия Павлов. По-често са случаите когато отстраняват хора на спецслужби, но личност, съчетала и двете принадлежности – решението за ликвидирането й не е било взето току така и от който и да е. Останалото е осигуряване на изпълнители, плащането, и било много добро. И не на последно място е дали убийството ще бъде разкрито – не искам никого да обидя, но в България няма потенциал да се разнищи тази история. Тук без съдействие на чужди специални служби няма да мине, а доколкото знам, никой няма да тръгне да търси съдействие сега, след толкова години и след един провален съдебен процес. Така, че не очаквам историята да бъде разнищена. И не забравяй – какво от събитията след убийството му нямаше да се случи, ако беше останал жив! Ето ти изходна точка. Другата е информацията отвън…”
Колкото до делото по убийството, веднага след съдебното заседание стана ясно, че ако и третата инстанция оправдае подсъдимите, разследването за убийството на Луканов ще трябва да започне отначало, а са минали 10 години и следите изобщо не са така горещи – обясниха магистрати безнадеждността на шанса да бъде разкрито това престъпление.
*Дълбокото гърло – нарекох така моят източник на информация, подобно на този, който даваше сведения на журналистите по аферата “Уотъргейт”.
http://lubamanolova.info/razledvania/2010/336-razstrelat-na-andrey-lukanov-edno-konsensusno-ubiystvo
Бойко Беленски: 40 дни преди убийството Георги Стоев е бил предупреден, че е поръчан!
“Трупът на Луканов беше разменен с друг!”
Вече 12 години след убийството на Андрей Луканов осъден още няма. Изненадващо бившият шеф на “Булгаргаз” Васил Филипов обяви, че поръчител на разстрела е покойният вече шеф на “Мултигруп” Илия Павлов, а физически извършител – убитият при полицейско преследване автоапаш Ганчо Въчков-Ганеца. Петимата обвиняеми за убийството на Андрей Луканов – Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юри Ленев, бяха оправдани от Софийски апелативен съд. Първият процес за убийството на Андрей Луканов беше на 14 ноември 2001 г. На 6 март 2003 г. в съда е доведен свидетелят Илия Павлов. Два дни, след като дава показания, той бе застрелян. На заседанието на 11 март 2003 г. е обявено, че МВР е използвало незаконно специални разузнавателни средства. Така убийството на бившия премиер Андрей Луканов остана неразкрито. Неразкрито до появата на “Двойникът на Сатаната” – едно разследване на Бойко Беленски.
– На 2 юни ще излезе книгата ти за Андрей Луканов “Двойникът на Сатаната”. Беше обявил, че това ще е последното ти разследване, но убийството на Георги Стоев промени решението ти…
– Наистина бях решил това да е последната ми книга… Но в момента, в който убиха Жоро Стоев, и в момента, в който попаднах на още неща, които го уличават не като такъв, за какъвто се представяше, промених решението си. Винаги съм го казвал, пак ще повторя, за мен
Георги Стоев беше един фокусник,
нямам за цел да говоря глупости нито за него, нито за някой друг, искам да докажа как един незначителен човек, нереализиран борец представяше себе си по възможно най-гръмкия начин. Само една вметка, той никога не е бил картотекиран в БФС като борец и това лично съм го проверил, защото имам приятел – 3-кратен шампион по борба, който един ден ми подхвърли: “Абе, какъв е тоя, никога не е бил борец, какви ги говори…”. След това, самият факт, че не го познават босовете на различните групировки, също показва, че е едва ли не мошеник. А това, че не е писател, е отделен въпрос, но е практика.
Бях провокиран от всички онези, които се появиха и започнаха да издават от негово име всякакви ръкописи. Изведнъж се появи нов роман на компанията, която го представляваше, което е пълен абсурд. Румен Леонидов също излезе с някакъв негов ръкопис, Владо Даверов и той. И то какво се получи?! Нормално ли е един човек да пише по 3-4 романа за една година?! Така се роди и идеята за тази книга. Каква ще е тематиката ли? Ще се казва “Отмъщението” и целта й ще бъде да покаже истинското лице на един незначителен човек, който, умело прикривайки се под маската на Остап Бендер, тръгва да прави в съвременни условия всякакви далавери.
– Не се ли притесняваш да пишеш за това?
– Какво трябва да ме притеснява?! Самият факт, че на неговото погребение нямаше нито един сериозен мафиот, говори достатъчно. Да, убиха го, ами то нямаше човек, когото да не беше наклеветил в книгите си?! Хората имат семейства, имат деца, той ги направи престъпници. Сега, друг е въпросът, ако има нещо, тогава трябва да излезеш с документи в подкрепа на онова, което си написал. Той нямаше нито акъла, нито образованието да направи една истинска, стойностна литературна творба.
Преди да гръмнат Жоро Стоев, аз казах, че не се страхувам, защото има един човек, който така е сгазил лука, че просто няма начин да не го убият. Имам вече доказателства, че 40 дни преди да го убият, той е имал информация от Швеция, че ще бъде убит. И неслучайно тогава е бил без охрана. Значи, получиш ли такава информация, каквото и да правиш, както и да се пазиш, ще те убият. В момента аз знам, че има двама други писатели, които са много по-арогантни от мен, много брутални и много нагло злепоставят определени хора, защото аз все пак пипам с бели ръкавици… Защо трябва на този етап да убиват мен, след като аз само разкривам някои истини? Но аз никого не клеветя, базирам се само на материал, който успявам да анализирам, обобщя…
– Генералът, за който пишеш в книгите си, Любен Гоцев ли е или Бойко Борисов?
– Не е нито Любен Гоцев, нито Бойко Борисов. Не те са хората, поръчали убийствата. Още повече, в “Недосегаемите” действието се развива ’91-’92-ра година, Бойко Борисов не си е и мечтал тогава, че ще бъде генерал, главен секретар на МВР и т.н. Само намеквам за кого става дума, всеки умен читател би могъл да прочете между редовете много неща… по пръстена, монограма и т.н. Но аз никога няма да тръгна да слагам клеймо на хората.
– На 2 октомври 1996 г. Андрей Луканов е застрелян пред дома си в София. Чий интереси се крият зад това покушение?
– Той е убит, но не пред дома си, както всички знаят! Луканов е убит на друго място и труповете са подменени, това е сензацията, която аз трябва да разкрия. Всички доказателства, излезли досега, доказват, че
Луканов не е убит на “Латинка” №15.
Съвсем наскоро ексшефът на сектор “Убийства” в Дирекция на полицията Ботьо Ботев излезе по телевизията и разказа доста неща, някои от които доста смешно звучащи. Защото всички знаят, че Луканов е убит с четири куршума, а той казва, че убиецът стрелял през ръкав. Какво значи “ръкав”? Стрелял е през гилзоловител, но на местопрестъплението са намерени не 4, а 6 гилзи?! Как ще намериш 6 гилзи, след като има 4 изстрела?! Това показва, че въпросните гилзи са подхвърлени и е имало и друго оръжие с цел да се заблуди следствието. Освен това излезе информация, че оръжието е сборно от “Макаров” и автомат “Заги”, което е някаква невероятна глупост. Подхвърлените гилзи трябваше да свържат това убийство с убийството на Шани, когото намериха в кладенеца. Следствието да бъде подведено в съвсем друга посока и т.н. За мен и не само за мен пред съда тази версия не издържа. Затова аз като писател създадох друга версия, базирайки се на много достоверни факти. Първо, защо на местопрестъплението не е доведено следово куче? Защо се твърди първо, че дрехите са намерени веднага, пък после, че след няколко дни? Все пак 40-ият премиер на страната е убит, не можеш да правиш разсеяни разследвания?!
Просто не са искали да открият убиеца,
какво значи четири часа да стои трупът така, покрит с чаршафа, така се заличават автоматично веществени доказателства. Защо е станало така? Защото през това време Луканов е трябвало да снесе важна информация, необходима на определени хора и чак тогава да бъде убит. И как така веднага идва водоноската и измива кръвта… защото ако не беше станало така, щеше веднага да се разбере, че не това е кръвта на Луканов. Това са моите доказателства! Да не подминаваме и факта, че освен всичко друго Луканов е свързан и с аферата “Акрам”, за която се изписаха тонове глупости. Не мога да допусна, че курсанти от военното училище са били в основата на цялата далавера, като поставени лица. Но това са едни факти, които отдавна витаят в ефира, в обществения простор и се знаят…
– Строителният предприемач Ангел Василев ли е организирал убийството?
– Въпросът е защо скалъпиха този процес, в който изкараха Ангел Василев организатор на убийството? За мен отговорът е ясен, макар че той добре се е защитил. Защото една година преди това убийство той беше напуснал България, отишъл в Чехословакия и развил страхотен бизнес там. Но, ако се вгледаме малко по в детайли, ще забележим, че всъщност Ангел Василев има поразителна прилика със Сергей Антонов. Също така е бил приближен с бизнеса си до Румен Милчов Спасов, а е било всеизвестно тогава, че са искали да ударят именно него.
– Тогава кой е убиецът на Андрей Луканов?
– “Червените ястреби” наричам хората, които са организирали цялото убийство, което е едно изключително интелигентно и психологически издържано покушение. Убиецът е един надъхан човек, на който му се диктува всичко по план. Той не убива заради пари, убива заради идеята!
Луканов вижда с очите си как убиват неговия двойник. И същият, който убива дубльора му, се връща и убива и него.
Една кола е стояла отстрани, зад ъгъла на къщата, за да може оттам да се проследи цялото действие. Но е паднал клон и е запушил гледката за онзи, който е следял. Казват, че Луканов се бил върнал, за да вземе ключовете си, а те са открити в другата, служебната му кола, която се намирала на паркинга на “Топенерджи”. Добре, но той като се е прибрал предната вечер, нали уж е нямал ключове и е звънял някой да му отвори?! Но той знае, че те не са в него, защо ще се връща, за да ги търси вкъщи, при положение че е звънял предната вечер с ясното съзнание за това?! Не това е мотивът! Това е интересното, което описвам и в книгата – да умееш да мотивираш хората по такъв начин, че те да направят нещо, което не искат. Всичкото е една страхотна мистификация. Първо са убили двойника на Луканов, а после и самия него.
– А как ще обясниш факта, че само 15 минути след убийството пред дома на Луканов пристига руският посланик Андрей Карлович Авдеев? И дори не е и разпитван?
– А как ще обясним това, че примерно
той е убит в 9.00 часа, а в 9.10 часа провежда два разговора по мобилния си телефон –
с Пирински и с Елена Поптодорова?! И тези разпечатки от разговорите непосредствено след това изчезват като веществен материал. Иронично казано, но някои хора в този момент просто ще кажат, че тогава не е имало задръствания…
– Има ли връзка убийството с организираната престъпност?
– Е, как, след като самият Луканов е “бащата” на организираната престъпност?! Той е “бащата” на демокрацията и организираната престъпност. Всъщност тези “червени ястреби” никога е нямало да му простят това, че той оглави перестройката, за това, че той не направи китайския модел на социализма, а започна да го разгражда, и то по най-брутален начин, и построи капитализъм на негово място, най-дивият, който може да бъде – чрез насилие, убийства и т.н. Защото примерно един капитализъм в Швеция си е чист социализъм!
– Луканов сам е предчувствал смъртта си. Негови са думите: “Ще ме убият някой ден…”
– 1992-ра година казва: “Те няма да издържат и ще ме убият някой ден”, което съм сложил и на корицата, 1996-а казва: “Толкова много мръсотия и лъжа напластиха върху името ми, че само моята кръв може да ги измие”.
– Бившият шеф на “Булгаргаз” Васил Филипов обяви, че поръчител на убийството е покойният вече шеф на “Мултигруп” Илия Павлов?!
– Ще ти кажа само, че
Илия Павлов използва една журналистка, която иска да шпионира и компрометира Луканов.
Луканов пък, на свой ред, съумява да я очарова, да я омае и да я използва срещу Илия Павлов. Историята е много заплетена наистина.
– Велислава Дърева ли е журналистката?
– Не, не е тя, както много хора предполагат. Много хора предполагат, че тя му е била интимна приятелка, на което лично аз много се смях. Сега, имам доказателства, че тя е била влюбена в него и даже е предизвиквала неприязънта на Лилия Герасимова, съпругата на Луканов.
Дърева е нахалствала, стояла е с часове у тях, вследствие на което жена му е вдигала страхотни скандали. Но това са съвсем други теми, не тя е била въпросната журналистка. Нейният псевдоним е Химера Попова.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
