Страната ни е може би ежедневно атакувана от бежанци от Азия и Африка и за това говорим често.. И всеки един бежанец е свързан в някаква истории, с ограничения, с лишения. На фона на тая картина, някак незабелязано остава едно друго нашествие – на болестите по животните, предупреждават експерти от Българската агенция по безопаснот на храните, ръководена от д-р Дамян Илиев. Агенцията, чийто девиз е “Сигурност всеки ден”, тези дни бе посетена от еврокомисаря по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис, който даде висока оценка за дейността й и за приноса на България в борбата със Заразния нодуларен дерматит. “България е добър модел за борба със Заразния нодуларен дерматит и насърчавам другите страни да го следват”, заяви високият гост от Брюксел на съвместна пресконференция с с министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
Ето какво сочат още в анализа си експертите от БАБХ:
Със затоплянето на климата, а също и с промяна на режимите в редица страни от Азия и Африка, стартира едно придвижване на болести по животнитем които дълги години са били поне 2000 – 3000 километра от нашата градина. Последното подобно заболяване със Заразния недуларен дерматит по говедата (ЗНД). То не дойде с бежанците, но над 200 български фермери, подобно на тях попаднаха в ситуация, когато трябва да решат как да продължат нататък.
Самото заболяване е ново за нашите географски ширини, макар да бе широко разпространено в много африкански страни. През 2012 година обаче започна да се наблюдава сериозна тенденция за нахлуване на вируса причинител в страните от Близкия изток и през 2015 година болестта се е разпространила в цяла Турция, региони от Русия, Грузия, Кипър и Гърция. Още тогава Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) информира фермерите, че предстои сериозна битка, а заболяването се сдоби с още едно име – “гръцката болест”.
Заболяването причинява кръгли кожни лезии (нодули, възли) по цялото тяло на говедата, висока температура, понякога рани по устната, ностната лигавица, отоци по тялото, куцота, загуба на телесно тегло и спад в добива на мляко. Въпреки че сравнително малък процент от животните умират, те боледуват дълго и болезнено, а опасността от разпространение на вируса, подобно на шапа, е много голяма.
Преболедувалите животни са с увредени кожи, с намален млеконадой и като цяло – с по-ниска продуктивност. Движението на инфектирани животни и механични преносители на вируса са основни причини за разпространение на вируса на ЗНД: голям брой кръвосмучещи насекоми (мухи, комари и кърлежи) играят ролята на механични преносители; заразяване се наблюдава и при контакт с болни животни.
Заболяването не е опасно за хората, но те могат да бъдат механични преносители на вируса – по тази причина достъпът във фермите трябва да се ограничи!
Въпреки наложените забрани за свободно притежаване на преживни животни из страната, заболяването се появи.
В началото на месец април 2016 година, дни след като гръцките власти обявиха огнище на ЗНД в перфектура Серес (на по-малко от 10 километра от българската граница), болестта за пръв път беше регистрирана у нас, по време на извършване на регулярните клинични прегледи, в две ферми, в община Димитровград. Само за 3 месеца бяха регистрирани 217 огнища на болестта, в 17 региона в страната. Успоредно с това вирусът започна да нахлува на северозапад и обхвана почти всички страни от Балканския полуостров. На практика от всички засегнати Европейски държави, само България и Гърция прилагат мерките, описани в законодателството на ЕС, а именно тотално умъртвяване на всички засегнати контактни едри преживни животни и тотална ваксинация с хомоложна ваксина.
Останалите държави (Турция, Сърбия, Македония, Косово, Албания, Черна гора) прилагат собствен подход, най-често това се изразява в хуманното умъртвяване само на животните с проявена клиника, но не и на контактните с тях животни.
Българската агенция по безопасност на граните бе обвинена, че не е взела адекватни мерки по отношение на заболяването. Разбираемо е да има подобни твърдения, тъй като заболяването е ново за страната, а и твърде различно от познатите до сега. Няколко месеца обаче след появата му, вече може да се направи анализ за свършеното и предприетия подход.
Агенцията организира още през 2015 година обучение на официалните ветеринарни лекари по южната ни граница за особеностите на заболяването. Такова обучение бе извършено и в Турция. където лекарите успяха да го видят на живо. Бе изготвен план за действие при поява на заболяването. Лабораторията на БАБХ по екзотични болести бе снабдена с консумативи, а служителите – обучени за изследване на пробите. Направиха се няколко срещи с гръцките и турските власти за съгласувани действия по отношение на заболяването. Направени бяха още няколко обучения в Гърция и България на ветеринарните специалисти.
Поради разпространението на Нодуларния дерматит в Гърция, есента на 2015 година спешно стартираха срещи с говедовъдите от цялата страна. Голям ресурс специалисти от Централното управление на агенцията обиколиха страната и обясниха зз сериозността на ситуацията. Макар и крайна мярка, свободното движение на преживни животни бе ограничено.
Основната мярка съгласно законодателството е ликвидиране на огнищата – умъртвяване на всички болни животни и контактни животни, Тази политика бе прилага стриктно, с минимално забавяне, след потвърждение на болестта. Независимо от това, развитието на ситуацията показа, че само тази мярка е недостатъчна. БАБХ пристъпи към ваксинацията срещу болестта на цялото поголовие едри преживни животни в страната. Въпреки всички трудности по доставката – два производителя в Южна Африка, ограничени количества на производство и голямо търсене, още първата доставка позволи ваксинацията да започне 14 дни след появата на заболяването, след използването на 150 000 дози ваксина, спешно доставени от ЕК. В последствие БАБХ извърши закупуване и доставка на останалите необходини дози ваксина, с които цялата ваксинация в България бе приключена на 15.07.2016 година.
За първи път БАБХ приложи в България инсектицидните обработки на биотопите на кръвосмучещи насекоми. Използвана бе и летателна техника с цел бързото приключване на обработките и максималното щадене на пчелните семейства.
България е първата държава в ЕС, която е приложила ваксинацията на цялата страна за контрол на нодуларен дерматит. Използвана е комбинация от тотален “stamping out” и ваксиниране на здравите животни, благодарение на съвременните действия с частнопрактикуващите ветеринарни лекари, позволили след 1 август да няма ново огнище. В рамките на 3 месеца и половина в страната бяха констатирани 217 огнища (ферми), а унищожените животни са едва 2 814. Това е едва 0,4% от поголовието, но истински състоянието може да оцени като се сравни с положението в съседни страни – към момента в Македония има над 3000 констатирани заразени ферми и над 9000 заразени контактни животни, в Сърбия огнищата са над 430, а в Албания засегнатите села са над 370.
73% от засегнатите ферми в България, са обекти с до 10 едри преживни животни, с недостатъчно въведени мерки за бои-сигурност, а едва 2% са засегнатите обекти с над 100 животни.
Директните разходи за обезщетяване на стопаните за умъртвените им животни и унищожени продукти добити от тях, за закупуване и прилагане на ваксината срещу заразния нодуларен дерматит и извършване на дезинсекция възлизат на над 15 милиона лева, осигурени своевременно от държавния бюджет.
Макар фермерите да изпитваха съмнение в началото на епизоотията за адекватността на предприетите от БАБХ мерки, сега твърдо може да се каже, че те бяха правилни и навременни. БАБХ извърши огромен труд максимално да ограничи щетите в говедовъдния сектор. Професионално свършената работа бе потвърдена и от министрите на земеделието на съседни държави и държави членки на ЕС, присъствали на конференцията, организирана от МЗХ и БАБХ на 8-9.09.2016 година. България и БАБХ натрупаха опит, който е много ценен за другите държави. Самият комисар по здравеопазване Андриокатис даде България за модел пред останалите държави. На база този опит в момента се прави ревизия на действащото законодателство, като изявените от страна на БАБХ претенции се очаква да бъдат подкрепени от Комитета на Комисията по растително и животинско здраве.
Независимо от всичко направено до сега, БАБХ продължава да поддържа и увеличава компетентността на своите служители. Така служители от лабораторията по екзотични болести бяха обучени в Израел за различаване на ваксиналния от болестотворния вирус. Продължава съвместната рабпта с Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството по обезщетяването на последните останали огнища. Продължават и преговорите с турските власти за износа на наши животни и проблемите при транзита на телета.
Българската агенция по безопасност на граните уверява всички животновъди, че ще продължи да бъде техен партньор и съюзник в борбата с болестите по животните и ще се работи за откриване на нови пазари извън страната. За целта обаче е необходимо тяхното разбиране и пълно съдействие, особено по време на кризи.
