Животът в Русия става все по-вълнуващ. Узнахме например, че ще има реформа на специалните служби – на мястото на направо безобидната ФСБ /Федерална служба за сигурност/ ще се появи нова, или по-скоро позабравена вече структура от времената на следвоенния сталински период – МГБ /Министерство за държавна сигурност/. А тази аналогия би могла да означава само едно: че властите ще затегнат гайките на репресивния апарат още повече.
По времето на Сталин МГБ се прослави с борбата си срещу космополитизма, която се изроди в безпощадна и абсурдна битка със Запада и в мощна антисемитска кампания. Тази кампания, която се превърна в увертюра към масово заточаване на съветските евреи в Сибир, в края на сталиновия период беше поверена в ръцете на лекарите – на т.нар. “убийци в бели престилки”.
Имаше и една “ленинградска операция”. Властите просто обявиха управляващите в града политици на всички нива за „врагове на народа”, след което ги избиха. И то – след героичното поведение на ленинградчани по време на нацистката блокада.
МГБ – символ на репресии
В творческите среди на Русия МГБ беше запомнено с преследването на Ахматова и Зошченко. Впоследствие МГБ започна да тероризира цялата съветска интелигенция. Дори за онези, които имат само повърхностни исторически познания за ерата на Сталин, е ясно, че съкращението МГБ е крайно злополучно – то има по-зловещо звучене дори от известното на всички КГБ.
default
МГБ е по-страшно и от КГБ
Защо ли някой се опитва да плаши хората с подобно име?
Дали това не е намек за бъдещи масови репресии? Или пък е заплашително свит юмрук срещу външните врагове? А може би е удар по корупцията в същите тези силови ведомства, която заплашително расте? Или е просто израз на липсващо езиково чувство? На всичките тези въпроси няма да получите никакъв отговор, защото той просто не съществува.
Животът в Русия все повече започва да прилича на спецоперация с поверителна цел. Подобно удивително развитие не е имало в цялата досегашна руска история. По времето на руските царе обществото е било изграждано в съответствие с три основни критерия: самодържавието, православната религия и народността. Комунистите внесоха темата за светлото бъдеще с формулата “от всекиго – според способностите, всекиму – според потребностите”. Даже по времето на Сталин, когато комунизмът беше смесен със силното имперско съзнание на вожда, ставаше ясно, че под прикритието на световната революция Русия се стреми към световно господство. Е, това не се получи съвсем, но особено в Източна Европа бяха отбелязани големи успехи в тази насока.
При Горбачов и Елцин заговориха за общочовешки ценности и Русия взе да се готви за брак със Запада. Това също не се получи напълно, но поне беше направен опит. С идването на Путин бракът със Запада бързо се разпадна, а вярата, че може да бъде създадено комфортно потребителско общество, увехна доста по-късно. За целта трябваше да изминат няколко години, през които се смяташе, че ще догоним Португалия по жизнен стандарт. Чак после стана ясно, че няма да я стигнем. Къде ги в Русия тези китайски дарования, с чиято помощ бихме могли да залеем света със собствена продукция? А след като се провалиха всички илюзии за потребителското общество, постепенно изплува картината на тъгата по нещо загубено. Започнахме да тъжим за разпада на Съветския съюз. Даже политиците по върховете взеха да правят трагични изявления по тази въпрос. Та нали именно тогава, в сталинските времена, беше заложен идеалът за държавата на социалната справедливост и супердържавността. Остава сега към социалната справедливост да добавим и православието и работата е опечена – поемаме назад към предишната слава!
Назад към СССР?
default
Възраждането на една утопия
Досега не беше прието да се говори открито за връщане към времената на Съветския съюз. Но макар и всичко да се маскира в пропагандна мъгла, движението в тази посока е ясно забележимо. А православната църква е убедена, че е дошло време да скъса връзките с чуждите на руския народ западни ценности и да помага за укрепването на държавата. Самата власт пък е убедена, че моделът на Съветския съюз е единственият правилен модел за просветения народ.
Тук обаче се прокрадва един важен детайл. Съветският съюз беше утопия, философски изградена върху марксизма и имперските блянове от 19-и век. Но самата държава се крепеше най-вече на силата на оръжието и всеобщия страх. Изводът е ясен. Пренасяйки тази утопия в 21-и век, руските управляващи романтици превръщат движението на Русия в спецоперация, по време на която си присвояваме Крим, продължаваме да мечтаем по Новорусия, че дори и по връщането на старите граници на СССР – искане, което е залегнало в политическата програма на Жириновски.
От всичко това на съседите им става доста страшно, а този страх ги превръща в наши врагове. А населението, което беше лишено от западните стоки, започна да изпитва някои съвсем реални трудности. Впрочем то и днес вярва на федералния телевизор и гласува, както се изисква от него, за да може някой ден като по чудо да се окаже в една свръхдържава, с всички произтичащи от това привилегии. Но пътят до тази супердържава е трънлив, а са нужни и могъщи помощници. Точно тук се вписва фантомът МГБ. Не някакъв си комитет с размити правомощия като КГБ, а специално упълномощено министерство ще се бие със злите сили. Ще се бори срещу онези, които външно са съгласни с утопията, но иначе живеят по законите на подлия капитализъм. Това първо. И второ: министерството ще бъде нетърпимо към инакомислещите, към средната класа, която не е проникната от утопията. Трето: несгодите, които очакват широки маси от населението по пътя назад към светлото минало, могат да доведат до спонтанни бунтове, както е известно от съветската и руската история.
Управляващите в Русия водят народа към общество, съчетаващо най-хубавите страни на самодържавието и комунизма. Не знам доколко са осъществими тези планове, защото не се знае докъде се простира търпението и предаността на масите и елита. Е и от обстановката в света, защото, ако не бяха неравностите и дупките по този утопичен кремълски път, и ако глупавите съседи от Украйна не бяха се затичали към Европа, всички руснаци още днес щяха да са вече в СССР, а МГБ щеше да им е като добра майка-закрилница.
