Циганският българин е десен – демонстративно и самовлюбено десен, чак до обидчивост. Не всички етикиращи се десни са циганизирани, но леви етикети за цигански българи още не са поръчани.
Като цяло българското дясно и ляво са свръхдосаден идеологически нонсенс, а като цяло десен цигански българин е съвършена порода хермафродит. Който веднъж може да ти се появи с кукерска маска и да гони злите държавни сили от цивилизацията на махалата. А после тихо да падне от небето и да попита – абе, къде е Държавата, защо толкова години вече е изоставила гетото.
Откакто по нашите земи бяха открити залежите на Новата интеграция, циганският българин държи здраво нейната концесия.
Не обича да се връща назад към началото на бизнес историята си, но тя започва с едни пари, които едни вежливи американци му дали от сърце. И ако искате му вярвайте, но вежливите нищо не поискали насреща от циганския българин. Просто на него отвътре му идва да казва на черното бяло, а на бялото – фашистко кафяво. Ако искате, вярвайте, но няма връзка с парите – отвътре му е дошло да стане по-циганин и от циганите.
Например, ако тези дни сте на поредния емоционален ръб да нарамите пушка, защото по телевизията са давали цигани да бият българи – циганският българин ще ви прегледа зрението и ще ви профилактира възприятието.
Не сте видели правилно – най ми били партийни мутри, които нападнали журналисти.
Не сте разбрали правило – най ми не било цигания в циганската махала, а било липса на Държава по принцип.
Междудругото, абсолютно същата песен циганските българи пееха преди години в Катуница, където циганите бяха подменени със самозабравили се феодали.
Циганският българин почти не понася никого и нищо извън своята идеологическа махала, но напоследък особено не понася ДПС (след Държавата, разбира се). Обвинява ДПС, че са взели циганите на изборна концесия и в това обвинение уж трябва да има нещо принципно. Но то си е най-банално оръжие от старомодна търговска война – един концесионер обвинява друг, защото му е навлязъл в територията. Което обаче от устата на циганския българин е няколко идеи по-лицемерно от поносимото.
В историята на Най-новата интеграция (когато и изборите взеха да стават все по-неприлично комерсиални) циганският българин дискретно, но праволинейно се гнусеше от обикновените цигани – да стоят настрана от свещеното Дясно, защото ще вземат да го изцапат с мръсните си ръце. Общочовешки ги защитаваше като чистокръвни братя, като лют еничар мъстеше за поругана циганска чест, но политически ужасно се срамуваше от тях. И с конците на приобщаването към цивилизацията така и не оплете мрежата на изборната интеграция, въпреки че имаше целия преход на света да се изкуши.
А сега в постпрехода ДПС се оказаха най-заслужилите виновни, че циганите на юруш се продават по избори.
Гетото пак е невинно, това не е в природата му – но ходят там едни лоши хора и насила го карат да прави нередни неща. Ако искате, вярвайте, но без ДПС средностатистическият циганин щеше да е по-зрял политически и никога нямаше да гласува за рецидивисти.
Ако искате, вярвайте, но това въобще не го вярваме.
Както вечният нагаждач ще си намери мястото навсякъде, както амбициозният кариерист ще си намери партията, така и циганинът ще намери своите 50 лева. Нищо лично, нищо конкретно партийно, просто десен цигански бизнес. Ако искате да повярвате – заповядайте на тези избори в моя квартал. В тях ДПС няма да участва, но циганите пак ще гласуват съмнително еднакво. Те все така правят.
Десният цигански българин написа проекта на циганския провал, а сега се опитва на припише авторството му на друг.
Сякаш друг строеше невидими огради около гетата на концесия и не допускаше Държавата да участва в нито една форма на живот вътре. А когато Държавата от дъжд на вятър се опитваше да си пробие път с багери – сякаш някой друг я саботираше, може би някой друг превърна Страсбург в цигански фетиш.
Кой цели десетилетия вече скандираше „Всички ченгета са копелета, ДС на сапун” и като правозащитен копой безпогрешно надушваше полицейското насилие.
А сега натяква на ченгетата, че не искат да си загубят работата в този объркан свят, в който не е ясно кой е престъпник и кой преди всичко е цигански човек с човешки права.
Ясно е само кои са циганските българи, но какво от това – в този свят дори звучи някак общочовешки гордо.
