Образованието не е приоритет, както лицемерно и гръмогласно се твърди. До този извод са стигнали от синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, по повод новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), според който само делегираните бюджети осигуряват пари за училищата.
От синдиката твърдят, че според Закона, родителите са основен враг на училището, неглижира се възпитанието в ценности и социализацията на младото поколение, като го лишава от равен шанс за бъдеща реализация.
Заложената безпринципна разлика в учителските и директорските заплати, без качествени правила за диференциация, се задълбочава с изпълнението на новия закон.
Делегираните бюджети доведоха до упадък на възпитанието и дисциплината в училище. Те доведоха до жестока агресия между самите деца и ученици, безпардонна агресия срещу учителите и от техните възпитаници, но и от огромния натиск на родители, вживяли се в ролята не на партньори и съмишленици, а на работодатели и всезнаещи господари, констатират от синдиката.
Въвеждането на делегираните бюджети беше в отговор на най-голямата национална учителска стачка през 2007 година, припомнят от браншовата организация.
Не можем да не отчетем, че финансирането чрез делегираните бюджети има едно голямо предимство и позитив – отнема възможността за отклоняване на средства, предназначени за училищата, за други общински нужди. Чрез тях се гарантира и преходният остатък на българските училища, изключая детските градини. Последните и досега са заложници на добрата воля на кметовете да им предоставят преходните остатъци, пишат от синдикат “Образование”.
От организацията отчитат като добро пожелание желанието разходите от делегираните бюджета да са ясни и прозрачни, защото не доведе до желаните резултати и по-ефективен контрол.
МОН и неговите поделения, както и общините, много рядко се възползват от правото си да правят регулярни одити, въпреки многобройните нарушения в системата, отчитат от синдиката. В резултат на финансовия автопилот се получиха редица аномалии. Необяснимо е защо разходите за квалификация на учителите е средно 90 лв. годишно , а за квалификация на директорите – средно 500 лв.”
“Безнаказани и неглижирани са допуснатите, поради незаконосъобразни нарушения на директорите, разходи от делегираните бюджети на учебните институции за съдебни дела и адвокатски хонорари, които придобиха колосални размери”, пишат от “Образование”.
Синдикатите като представители на работещите в системата педагогически специалисти, са вън от комисиите за иновативни училища, вън от комисията за контрол на обучителните организации, вън от атестационните комисии, отчитат от синдиката.
Ние считаме, че тези “случайни” пропуски на отговорните институции доведоха до това, че последните резултати от матурите, външните оценявания и PISA на учениците бележат печално негативни рекорди.
“Категорично и безапелационно заявяваме, че българският учител не носи вината за провалите на политиките, той по-скоро е истински герой и безсребърник, работещ в тежки условия, под прицела на повсеместни хули и порицания, стигащи до там даже да го изкарат луд, съгласно министър Москов в прословутата му Наредба №4”, категорични са от синдикат “Образование”.
Направи ли си труда поне един отговорен за образованието фактор да погледне през очите и на българския ученик, питат от синдиката. “Дали жадуват непременно всяко училище да стане автономно, дали знаят какво означава всяко училище да стане иновативно, какво представлява всеки учител да бъде новатор. Може би те искат просто всяко училище да им предлага и дава равен шанс за живота, да ги научи как да се реализират като успешни и удовлетворени хора”, гласи задочният отговор от синдикат “Образование”.
В 21 век да градиш перспектива за бъдещето, без да го обезпечиш финансово, е обречено по рождение на крах. Възпитанието, дисциплината и доброто образование не могат да се постигнат без достатъчно отделени средства и специална грижа на държавата.
Нека отново категорично, ясно и високо заявим, че нашето търпение се изчерпва, времето неумолимо тече и няма място за подценяване на проблемите. Иначе ще потвърдим казаното от големия демократ Радой Ралин, че търпението е незабележима форма на гниенето, пишат от синдикат “Образование”.
