Изострящото се геополитическо противопоставяне между Русия и САЩ не би могло да заобиколи евроатлантическото пространство, споделяно от страните в ЕС и НАТО. За анализаторите няма съмнение, че стратегическа цел на ръководството в Кремъл е неговото разединение.
Ще бъде ли засегната България в променената ситуация, в каква степен и с какви последствия зависи от това колко лесно може да бъде дестабилизирана, ако се превърне в цел на руска хибридна атака.
Риск за териториалната цялост на страната няма, но оставено без институционален контрол влияние на руски интереси в националната политика и силното им проникване в структуроопределящи сектори на икономиката могат да постигнат такъв ефект и без военна намеса.
Най-ефективното противопоставяне на подобно развитие може да дадат стабилни и работещи държавни институции в комбинация с контролна система, независима от изпълнителната власт.
Част от темата
Защо Русия се върна към политическата надпревара със Запада
Опасният голям брат
Русия се държи все по-заплашително. И макар никой да не иска война, напрежението ще продължава да ескалира
България е мека цел за хибридна атака
Слабите места на държавата създават реални рискове от превземане на политиката и икономиката от насочени към тях руски итереси
Още по темата
Изследване: Руското влияние в България почти е “похитило държавата”
Руският отпечатък върху икономиката на страната е средно 22-24% от БВП, което говори за силна зависимост
от Дневник,13 окт 2016
Ш-ш-ш-т, да не ядосаме Москва
7 окт 2016
Реформаторите са възмутени от липса на българска позиция по ултиматума на Путин
Русия настоява САЩ да изтегли военните си части и инфраструктура от “нейните сфери на влияние” – Балтика и Балканите, включително България
5 окт 2016
[Reuters]
На конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари руски представител попитал полския външен министър: “Добре, а каква е нашата част от Европа?” Без много да се замисля, полският ръководител отговорил: “Вашата част от Европа е… Русия.” Краткият диалог дава добра отправна точка за разбирането на политическото напрежение, което Русия върна на международната сцена четвърт век след разпадането на Съветския съюз и края на студената война.
Конфронтационна спирала
Заради безпрецедентното след Втората световна война нарушаване на международното право с анексирането на Крим през 2014 г. Европейският съюз и САЩ наложиха на Москва санкции, под които попаднаха руски политици, бизнесмени, държавни и частни компании. Руският президент Владимир Путин отвърна с ембарго на стоки от ЕС и Америка. Споразумението в Минск замрази военните действия на проруските сепаратисти в Източна Украйна, но трайна и мирна развръзка на хоризонта все още няма.
Русия се включи с военна сила в Сирия в помощ на режима на Башар Асад. “След като досега го е подкрепял, ако сега Путин позволи той да падне, това ще значи, че отстъпва под американския натиск, а това той не може да си позволи”, коментира тогава Георгий Мирски от Висшата икономическа школа в Москва. Междувременно стотици хиляди бежанци и мигранти от Сирия и други размирни райони в арабския свят се превърнаха в силна разделителна линия за Европа. А западните опити за единодействие с Москва по сирийския конфликт търпят провал. В понеделник външните министри от ЕС осъдиха остро бомбардировките от сирийската и руската бойна авиация срещу болници и училища в контролирани от бунтовници части на град Алепо. С предупреждението, че те може да се окажат военни престъпления.
Смразените доскоро отношения между Русия и Турция заради различия в Сирия внезапно се стоплиха, включително с проекта “Турски поток” – по различни причини, но с припокриващи се мотиви за отслабване на ЕС и НАТО. След провала на “Южен поток” Москва търси нов маршрут за руския газ до Европа, който да заобикаля Украйна, а турският президент – да парира евентуални пречки от Запада пред установяването на все по-авторитарен режим в Анкара.
В началото на октомври руският президент Путин отмени едностранно договора със САЩ за преработка на плутоний и постави на Вашингтон ултиматум, който се прие и като заявка за сделка с подялба на сфери на влияние от типа на ялтенската след края на Втората световна война. А именно САЩ да намалят военната си инфраструктура и контингенти в новите членки на НАТО – България, Румъния и балтийските държави.
Преди седмица институции на сигурността в САЩ обявиха, че Кремъл е организирал кибератаки срещу американски политически структури, които да повлияят на изборите за новия президент. Те посочиха, че предвид мащаба и сложността им такива действия могат да наредят само високопоставени лица в Русия. Вицепрезидентът Джо Байдън предупреди за ответен отговор. “И той (Путин – бел. ред.) ще разбере за него, когато решим при какви обстоятелства ще има максимален ефект”, заяви Байдън пред телевизия NBC.
Разединено евроатлантическо пространство е стратегическа цел на Кремъл
Фон на всички тези събития е и т.нар. хибридна война, за която експертите са единодушни, че Москва води срещу страните от ЕС и НАТО – чрез финансиране на партии и на антизападна пропаганда в медиите.
Залогът в играта
“Честно казано, ние тук, в Съединените щати, не следва да се будим през нощта от притеснения заради Русия. Това, за което трябва да се притесняваме, са центробежните сили в Европа, които могат да разединят най-близките ни съюзници. Ние не трябва да се страхуваме от руската сила, а по-скоро от руската слабост в дрънкането на оръжия като в студената война”, казва в статия за списание Foreign Policy бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис, който сега ръководи училището по право и дипломация на университета “Тафтс” в Бостън.
[Reuters]
Тази гледна точка се споделя широко, както и мненията, че руското ръководство всъщност се опитва да реши въпроса с оцеляването на властта си. “Путин има само един останал коз – крайната милитаризация на съзнанието на руските граждани. Само с внушението за непосредствена външна опасност може да балансира отсъствието на доходи, на сигурност и посегателството върху правата и свободите им. Кремъл форсира агресивното си поведение по всички точки на съприкосновение със Запада – от Украйна и Сирия през Черно и Балтийско море до Брекзита и изборите в САЩ – за да оправдае спада на жизнения стандарт с външен фактор”, смята Илиян Василев, икономически експерт и бивш посланик в Москва.
Нуждата от съюзници
В глобална надпревара участват лагери от съюзници. И е логично Москва да ги търси в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), където разполага и с поддържани от съветските времена канали. Според Мартин Владимиров, икономически анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, на преден план е успешното всяване на съмнение в тези страни в успеха на европейския проект и предимствата на западния либерален модел. “Путин е наясно, че завръщане към постялтенския свят е невъзможно. Но Москва настройва страните от ЕС една срещу друга с преференциални отношения в сектори като енергетиката в замяна на подкрепа за своите външнополитически проекти.
В икономическа криза и изолация на международните пазари планът максимум е падането на санкциите.
В условия на икономическа криза и постепенна изолация на Русия от международните пазари план максимум за Кремъл би било премахването на санкциите без сериозни отстъпки по отношение на Украйна и Сирия”, казва той с уточнението, че при ново поскъпване на петрола Русия може да настъпи още по-агресивно в региона. И докато смята, че Западът няма да се осмели да се противопостави решително на действия, подкопаващи суверенитета на нейните съюзници от ЦИЕ, тя ще продължава да тества границите за намеса във вътрешната им политика.
Според Тодор Тагарев, директор на Института по отбрана към МО и бивш министър, Русия ще продължи тази политика. “От времето на студената война те работят с “активни мероприятия” за скрито, полускрито и “бяло” влияние. И въпросът е как ЕС и НАТО ще отговорят, за да намалят ефекта от този тип въздействие. Руснаците инвестират ресурсите, с които разполагат, и много повече не могат да заделят. За резултата е по-важно колко ефективни ще са контрамерките”, смята експертът.
Очакванията са, че ако Хилъри Клинтън стане новият лидер в Белия дом, нейната администрация ще върне сигурността и стабилността на Европа в американския дневен ред. За варианта с Тръмп са обратни.
Тишината в България
Докато в много страни от ЕС и НАТО върви интензивна дискусия за заплахите от Русия в перспектива от 10 – 15 години, в България публично по темата цари почти тишина (виж “България е мека цел за хибридна атака”). Какви последици за страната може да имат сценариите от сегашната руско-западна конфронтация не се обсъжда и в предизборната кампания за следващия български президент с правомощия във външната политика и сигурността.
Ако геополитическата ситуация по различни начини наподобява студена война, вероятно е и да се окаже това. В предишната България беше сред загубилите я – с цената на икономическо, социално и технологично изоставане, което още дълги години има да компенсира. При днешната политическа конюнктура в страната формалното членство в ЕС и НАТО не изчерпва реалността. Един от изводите в публикувания наскоро доклад The Kremlin Playbook (“Кремълският наръчник”) на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон е, че сред държавите от ЦИЕ българската е изложена на най-голям риск “да бъде завладяна от проруски сили”. Защото с помощта на спонсорирани от Кремъл политически партии и никнещи нови организации проруските играчи в страната успяват да влияят върху националната политика и управлението, така че Русия да извлича пряка полза от него – в ущърб на българските граждани и евроатлантическите структури.
Схеми без пазар и конкуренция
Илиян Василев, икономически експерт и бивш посланик в Москва
Отнемете от “братската дружба” милиардите за Русия и ще получите балансирани отношения.
Много хора у нас се заблуждават, че Кремъл се интересува от друго освен от сигурен пазар за своите нефт и газ и произведените от тях продукти, въоръженията, свежото ядрено гориво и ядрените технологии и използването на българската територия за техния пренос към други страни. Отнемете от уравнението на “братската дружба” четирите милиарда долара за нефт и газ, които плащаме всяка година, още няколко милиарда в изнесени приходи по веригата на горивата към Русия и още толкова в спестени разходи на руски компании и чак тогава ще получите балансирани и равноправни отношения.
Реалните зависимости и влияние на Русия се пораждат от финансовите потоци, които се генерират при реализацията на бизнес интереси – както на равнище руска държава, като проектите по “Енергийния шлем”, така и от действащи схеми: “Лукойл”, ВТБ, “Росатом”, “Газпром” и т.н., където де факто пазар и конкуренция няма. Уж сме част от европейската икономика, но в сферата на руското бизнес влияние у нас има други правила.
Докато в останалата част от бизнеса трябва да се конкурират на пазара на стоки и услуги и за достъп до публични средства, включително от ЕС, свързаните с проруските мрежи зависят само от лоялността си към Кремъл. Най-страшното е, че са имунизирани от институционален и съдебен контрол чрез своите канали за външна и вътрешна свързаност с властта. Институциите са парализирани всеки път, когато се засегнат интереси на руски компании и бизнесмени. Достатъчно е да погледнем горивата – какво друго освен съучастие и държавен лобизъм в полза на руска частна фирма е спешното гласуване на лобистки поправки, на практика блокиращи възможността за алтернативен внос на горива през акцизни складове.
Добрата новина е, че изпадащата в изолация Русия ще ограничава прякото финансиране на проруски политици, бизнесмени и организации. Лошата е, че дори при относителна “бедност” винаги може да мобилизира достатъчен ресурс, за да дестабилизира България и други страни, които счита в сферата на своето влияние.
Риск от дестабилизация през икономиката
Мартин Владимиров, икономически анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
Изследването The Kremlin Playbook показа, че България е най-слабото звено в руското влияние в Централна и Източна Европа. Икономическото присъствие е най-силно, а ключови държавни институции са завладени от мрежи на бивши агенти на службите за сигурност, които в много случаи се командват от Русия – в някои ситуации централизирано от държавните власти в Москва, а в други посредством конкуриращи се руски икономически структури. България лесно може да бъде дестабилизирана от Русия, която е показала, че с икономически и вътрешнополитически инструменти може да постигне такъв резултат и без военна намеса.
Има различни механизми, които Русия използва, за да разшири своето икономическо влияние в България, включително:
– използване на структурните зависимости на България за постигане на други политически цели
– възползване от управленските дефицити в държавните предприятия, регулаторните органи, съдебната система, данъчните власти и други за установяване на монополно положение в стратегически сектори като енергетиката, финансовия сектор и телекомуникациите
– завладяване на влиятелни политици и посредници чрез корупция или директно сплашване
– пренасочване на корпоративни печалби и инвестиционни средства от енергийния и банковия сектор за създаване на мрежа от зависими бизнеси в други икономически области и използването на генерираните средства за финансиране на медийни кампании, политически партии и дори улични протести
– възраждане на стари мрежи от агенти на тайните служби за натиск върху ключови обекти като държавните енергийни компании
– ограбване на апетитни активи или приватизация на държавни компании от съмнителни икономически групи с краен собственик руски фирми през верига от офшорки.
На такова вредно влияние може да се противопоставим ефективно с механизми за наблюдение и проверка, независими от изпълнителната власт. Трябва да се разследва крайната собственост на потенциалните инвеститори в стратегически сектори на икономиката. Изискването за прозрачност на произхода на капитала е ключово за предотвратяването на рискове за националната ни сигурност. Финансовото разузнаване трябва да стане независимо, така че да не се използва за облагодетелстване на едни интереси срещу други, както показа случаите с КТБ, “Белене” и “Южен поток”.
Чистите сделки са изключително малко
Евгений Кънев, макроикономист
компании Влиянието на Русия в българската икономика винаги е било голямо, но то определено се засили в годините на световната икономическа криза. Въпреки политическите заклинания руски компании продължават да са монополен доставчик на газ и петрол за индустрията (другите вносители се съобразяват с тяхната търговска политика) и на ядрено гориво за единствената ни атомна централа. Това особено силно личи в огромния търговски дефицит на България с тази страна – от над 5 млрд. лв. годишно, който е и най-голям в сравнение с която и да е друга държава.
Държавни руски капитали взеха активно участие в сделките за структуроопределящи компании като “Булгартабак” и “Виваком”. Днес “Булгартабак е в тежко финансово състояние, а “Виваком” – която има монополно влияние върху фиксираната телефония в страната, е с неясна собственост според медийни публикации. Чрез собствеността върху НУРТС, част от групата БТК/”Виваком”, тя може да оказва съществено влияние върху електронните медии в страната и тяхната независимост. Руската държавна банка ВТБ имаше участие в КТБ, но не сме разбрали какво мисли за нейния фалит и до ден днешен.
Лошо влияние върху българския аграрен износ за Русия оказаха санкциите на Русия срещу ЕС, част от който е и България. В този аспект е странен вътрешният политически натиск върху правителството да ги отмени, при положение че не ги е наложило.
Разбира се, няма нищо лошо България да привлича чуждестранни инвестиции и от Русия, но частни инвестиции. От икономическа гледна точка инвестициите за над 5 млрд. евро в недвижими имоти на руски граждани и бизнеси са донесли големи печалби за българските строителни предприемачи. Чрез тях се развива и туризмът – с честите посещения в страната на руски граждани.
България има нужда от частни инвестиции, но чистите инвестиционни сделки с частни руски капитали са изключително малко. Така, като сложим всичко на кантар, тежките инвестиции на руски държавни компании, провалът на Големия енергиен шлем с милиардни загуби за България и огромният икономически дисбаланс повече пречат, отколкото благоприятстват нашите икономически взаимоотношения.
