Хамбург знаел, че бомбите наближавали, така че военнопленниците и каторжниците разполагали само с една година, за да построят огромния противовъздушен бункер.
Завършили го през юли 1943 г. Железобетонният куб без прозорци, с двуметрови стени и още по-дебел покрив се извисявал като средновековен замък над парка край река Елба. Нацистите обещавали, че стърчащите от четирите кули оръдия ще свалят съюзническите бомбардировачи от небето, докато десетки хиляди граждани са се приютили в безопасност зад непробиваемите му стени. Пристигайки откъм Северно море броени седмици след като бункерът бил завършен, британските бомбардировачи се ориентирали по шпила на „Св. Николай“ в центъра на града. Те изхвърлили облаци от ивици метално фолио, за да объркат германските радари и зенитчици. Целейки се в гъсто населените жилищни квартали, бомбардировките подпалили неугасима огнена буря, която погълнала половината Хамбург и взела над 34 000 жертви.
Днес кулата на „Св. Николай“, която някак си оцеляла, се издига като мемориал, който да напомня на германците за предизвикания от нацистите ад. Бункерът е друг подобен паметник. Само че той е получил ново значение – превърнал се е от ярък спомен за срамното минало на Германия в изпълнена с надежда визия за бъдещето й. В централната част на бункера има шестетажен горещ резервоар с капацитет 2 млн. литра, който осигурява отопление и топла вода на 800 домакинства в квартала. Водата се затопля чрез изгарянето на газ от преработка на мръсни води, от отпадъчната топлинна енергия от близката фабрика и от соларни панели, които понастоящем покриват покрива на бункера. Освен това бункерът превръща слънчевата светлина в електричество; скеле с фотоволтаични (ФВ) панели на южната фасада вкарва в мрежата електричество, което е достатъчно за хиляда домакинства. По северния парапет, от който някога зенитчиците гледали обхваналите града пламъци, има кафене на открито, предлагащо гледка към променения силует на града. На парапета са монтирани 17 ветрогенератора.
Германия е поставила началото на епохална трансформация, която нарича енергивенде – енергийна революция, която според учените всички държави ще трябва да направят, ако искаме да предотвратим климатичната катастрофа. Германия е лидер сред индустриализираните държави. Миналата година около 27% от електричеството в страната беше произведено от възобновяеми енергийни източници като вятъра и слънцето – три пъти повече в сравнение с преди десет години. Промяната набра скорост след взрива в японската АЕЦ „Фукушима“, заради която канцлерът Ангела Меркел обяви, че Германия ще затвори всичките си 17 реактора до 2022 г. Девет вече са изключени, а възобновяемата енергия не просто е компенсирала недостига.
