Северният полюс става все по-важен. Не само от климатична и екологична гледна точка. От векове за него се карат всички арктически държави: Русия, Канада, Норвегия, Дания (чрез Гренландия) и Съединените щати.
Най-голямо желание да стане собственик на Арктика има Русия. Но външният министър на Дания Кристиан Йенсен даде ясен отговор миналата седмица на искане от Москва държавите да встъпят в двустранни преговори за собствеността върху Северния полюс. Той директно отхвърли това предложение. “Трябва да прилагаме международните закони,” каза той на репортерите.
Руското искане и бързата датска реакция са интригуващи. ООН в момента преценява руските, датските и канадските претенции за собственост върху сериозен дял от арктическата акватория. Руският ход като цяло се приемаше като опит да се постигне споразумение, което да изключи Канада, а Дания изглежда смята, че претенциите й са достатъчно основателни, за да изключи подобни маневри.
Едно е ясно: Арктика се нагорещява в метеорологичен, политически и екологичен аспект, докато държавите правят всички възможни усилия да използват ресурсите на региона.
Извън отхвърлянето от Дания на руските арктически ходове, канадски изследователи оповестиха миналата седмица, че са открили отломките от HMS Terror, един от двата кораба на британския изследовател сър Джон Франклин, участвали в обречения опит да преплава Северозападния морски път между Атлантическия и Тихия океан.
Другият кораб на експедицията, Erebus е открит преди две години. Тези два плавателни съда имат огромно символично значение, защото според Канада те подкрепят претенциите й за собственост върху морския път, който други държави, например САЩ, считат за международни води.
Наскоро и Китай предприе стъпки за инвестиране в мини в Гренландия, където разтапящата се ледена покривка разкрива огромни запаси от руди, включително минерали, жизненоважни за производството на мобилни телефони.
По подобен начин сондажни компании преценяват запасите от природен газ и петрол в акваторията, а туристически компании се подготвят да изпратят големи круизни лайнери в региона. Първото от тези пътешествия – на Crystal Serenity, вече се случи.
Огромни сили, политически и търговски, се подготвят за действие в Северния полюс, въпреки че всички те имат общ корен – както пролича миналата седмица.
Летният морски лед, който някога покириваше 7.5 млн. кв.км около Северния полюс, тази година е спаднал до 4.13 млн. кв.км, втората най-ниска стойност в историята. Темповете на годишни промени – дължащи се на нарастващите емисии от изкопаеми горива и повишаването на глобалните температури – сега са довели до загуба на ледена покривка, по-голяма от територията на Шотландия.
“Загубата на морски лед има и локални, и глобални ефекти, от животни и екосистеми до провокиране на допълнително затопляне чрез разкриване на океански води,” казва Туайла Муун от Бристълския университет. “Всички ние би трябвало да бъдем шокирани от драматичните промени, случващи се в Арктика.”
Повечето учени очакват при сегашните темпове на емисии, на Северния полюс до края на века вече да няма лед. Това означава, че ще има под 1 млн. кв.км морски лед останал в Арктика, като по-голямата част от него изолиран в отдалечени заливи и канали, а централният Арктически океан при Северния полюс ще е напълно отворен. И под “трайно” учените имат предвид, че ще има 5 последователни години с под 1 млн. кв.км лед към 2050 г.
Първата година без лед ще дойде много по-рано.
“Арктика се отваря, и всякакъв род повратни точки предстоят,” казва Клаус Додс, професор по геополитика в Royal Holloway към Лондонския университет. “Ако централният Арктически океан е свободен от лед по няколко месеца в годината, кой ще контролира риболова и изхвърлянето на отпадъци там? Руснаците също така ясно са показали, че искат да правят сондажи за петрол и газ.”
Същият аргумент се изтъква и от проф. Крис Рапли от “Юнивърсити Колидж” в Лондон. “Все по-обезледена Арктика променя нещата в геополитически план,” коментира той.
“Вече има фундаментални промени, с инвазивни видове, навлизащи в затоплящата се Арктика и застрашаващи съществуващите популации”, твърди Мелани Ланкастър от арктическата програма на WWF. “Специализирани арктически видове от рода на полярните мечки още отсега демонстрират признаци на стрес. Необходими са спешни мерки за запазването им.”
Обаче Арктика, дивите й животни и четирите й милиона обитатели са изправени пред сериозна спънка: липсата на централизирана защита и контрол в региона.
Антарктическият договор забранява всякакъв минен добив, петролни сондажи или присъствието на военни – и строго следи всички екологични рискове по Южния полюс.
Но въпреки че никоя държава не владее Северния полюс, арктическите нации – Русия, Канада, САЩ, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия и Дания – имат коренно различни идеи как да се управляват най-северните региони на света.
“Арктическата защита на околната среда в момента се определя от отделни държави, от политици, които често се срещат далеч от нейните граници: в Москва, Копенхаген и Вашингтон,” коментира проф. Майкъл Байърс от университета на Британска Колумбия. “Те се ангажират в доста различна степен със защитата на околната среда – като Русия е в дъното на класацията в това отношение, а скандинавските държави са на върха.”
Но не само арктическите държави проявяват интерес към богатствата около Северния полюс. Китай наскоро се самоопредели със статут на “близка до Арктика държава”. Той приема отварянето на арктическите води като възможност да поддържа достъпа си до най-важните ресурси на света.
Някои от основните рибни запаси на Земята мигрират на север, когато планетата се затопля, а арктическите резерви от минерални ресурси се разкриват от оттеглящия се лед.
“Китайците не крият, че проявяват интерес към арктическите рибни и минерални запаси,” казва Додс.
Това повдига въпроса какво смятат инуитите и други арктически народи за употребата на ресурсите от други. “Те не са против разработката на ресурсите, но желаят да се взема предвид мнението им и да участват в експлоатацията им,” пояснява Додс.
“Те не искат да бъдат измамени. Често обаче има разногласия сред общностите за избора, който трябва да направят. Дали минен добив ще съсипе туристическия потенциал на дадено селище например?”
Байърс е предпазлив. “Изпитвам огромна симпатия към местното население в Арктика, но то е малобройно и с ограничени ресурси. То се опитва да се намеси в процеса на вземане на решения на някои от най-могъщите компании и държави в света,” коментира той.
Отношенията с местното население са една от критичните точки, които могат да провокират сериозни конфликти в региона. Инуитите вече са огорчени от отношението към тях в миналото, а комисията по помирение на Канада в момента проучва сериозни злоупотреби и тормоз, на които са били подложени хиляди деца в училища в региона през миналия век. Това огорчение може да има сериозен ефект върху бъдещите опити за развитие на региона.
От всички арктически държави Русия е най-решена да използва региона след затоплянето му. “Можете да видите доколко голяма е решимостта им по начина, по който реагираха на инцидента Arctic 30,” казва Дънкан Депледж, директор на парламентарната група за секретариат на полярните региони.
През 2013 г. активисти на Greenpeace се опитаха да изкачат сондажната платформа “Приразломная” като част от протест срещу добива на петрол в Арктика. Руснаците ги арестуваха и първоначално ги обвиниха в пиратство, а по-късно в хулиганство. Те бяха освободени след два месеца под арест. “Това е ясен показател доколко сериозно те приемат Арктика,” допълва Депледж.
Същата теза се подкрепя от Додс: “Руснаците са твърдо решени да покажат на света, че имат сериозни намерения там.”
Дали тази решимост ще доведе до враждебни въоръжени конфликти?
Байърс не е особено убеден в тази възможност. “Арктика е много скъп регион за действие, а Русия не е особено богата държава. Цената на милитаризацията на Арктика би била неприемливо висока. Те може и да желаят да я контролират политически, така че да разполагат с инструменти за справяне с организации като Greenpeace, но не си представям те да водят война с друга арктическа държава.”
Все пак последиците от промените в региона са притеснителни. Както коментира Рапли: “Продължаващото изтъняване на летния морски лед в Арктика е особено значимо и последиците от това са фундаментални. Арктическите държави се борят за предимство, и тепърва предстои да станат известни икономическите и екологични последици от новите търговски маршрути. Промените, които се случват, са по-мащабни и бързи от прогнозираното. Планетата изпраща ясно послание: времето ни изтича.”
