В последно време проблемите с бежанската криза стават все по-сериозни, а терорът, който се наложи в Европа вече е тева №1. Действително в последните месеци тълпи от стотици хиляди емигаранти навлязоха в Стария континент. Някои от хората са безспорно членове на терористични ядки, но истината е, че повечето идват тук заради по-добър живот и щедрите социални системи. Отличник в това отношение е Германия, която всъщноскт е основната цел на бежанците. Ако хвърлим поглед и направим съпоставка на това, което се плаща там, примерно с българските стандарти, ще стигнем до изводите, че социализмът в Германия е вече построен. Въпреки, че споредхотчетите в края на 80те години в България вече имахме “развито социалистическо общество”. Да, ама не, както казваше навремето легендарният публицист Петко Бочаров.
Нека видим всъщност какво предлагат в момента двете системи.
В Германия за гледане на дете се полагат по 184 евро. У нас сумата е 35 лева с лек прогрес при второ и трето. В Германия обаче няма изискване за минимален доход, както е тук и всеки един родител може да получава помощите, стига до отговаря на определени критерии. Всъщност в момента е необходимо само да има договор за наем и регистрация в местното кметство. Което в последните месеци обаче става все по-голям проблем. Така майка с две деца ще получава 368 евро на месец допълнително. Тези пари се плащат докато детето навърши ………25 години. Ако разбира се, междувременно не е започнало работа. У нас помощите приклюват на 18 -тата година, като тук няма да говорим, че те реално се усвояват от една определена социална група. В Германия, когато единият родител работи на постоянен трудов договор на стойност не по-малка от 460 евро на месец/ това е т.нар. миниджоб или минимална облагаема ставка за половин работен ден, на месечна основа”, семейството има право да получава в продължение на година и половина помощи от една структура, коята се нарича джоб – център. За този период тази институция покрива разходите за квартира на семейството/плюс консумативите/ и плаща по 150 евро на член от семейството допълнително. Това е плюс детските помощи, които вече коментирахме. Когато срокът от година и половина изтече, ако семейството няма достатъчно доходи, преминава към друга програма- вон гелд. Според нея държавата плажа една трета от разходите за квартира и по 170 евро на дете. В България има помощи за социално слаби семейства, но те изразяват в поемане на разходи за отопление и ток, както и допълнителни пари за самотни майки. И тези средства обаче отиват в направление най-вече към ромските квартали, което до една степен е логично, но в друг аспект би трябвало да се помисли и за средностатическите български семейства, които също изпитват проблеми, особено през зимата.
В Германия минималното обезщетение за безработица е 750 евро на месец, а нас е около 150 лева. Минималната заплата там е 1400 евро, а тук 400 лева. Средната в България е 800 лева, а в Германия 2500 евро.
Социалните придобивки обаче не свършват само с тези, които изброихме. Момче или момиче, които навършат пълнолетие имат право да ползват безплатно общинско или държавно жилище. Това продължава докато си намерят работа. До тогава наемът се поема от институциите, но след това младите хора ще трябва сами да си плащат или да напуснат жилището. Учениците и студентите там имат право на стипендии при добър успех. Плащат и социлни стипендии за деца с по-лошо материално положение.
Здравната система на Германия е подобна на българската, но само като модел. Като функция тя работи перфектно, а там здравеопазването е на много високо ниво. Пакетът с услуги и много голям, като в него е включено и стоматологично обслужване. Осигуровките обаче са доста солени. Плаща се 10-12 процента от брутната заплата за здравно осигуряване. Парите обаче отиват в фонд по избор на клиента. Куриозното е, че в Германия функционират на 100 здравни фонда и хляб има за всички. Конкуренцията е много сериозна, а това ражда и качество, защото в играта се включват и здравните заведения.
Минималната пенсия е 900 евро, а максимална няма, защото няма и таван. Удръжките от доходите са големи и достигат до 35 процента за пансионните фондове. Като цяло удръжките за осигуряване и данъци са сериозни, но там действа подоходното прогресивно облагане. Така хората с повече пари плащат повече, а тези с по-ниски доходи по-малко. Отделно, има и бонуси за семействата с деца, които понякога достигат до там, че те не плащат данъци. Осигуровки обаче, задължително. На пенсионерите в Германия всяка година се полагат 15 дни безпланно лечение в местен санаториум. Обслужването и услугите там са на ниво хотел с поне четири звезди. Ако възрастният човек не иска такъв тип релаксация, на него му се предлага почивка за сметка на системата в дестинации като Тайланд, Нова Зелания, Австралия или Тунис и Кипър. Изглежда невероятно , но е факт. На фона на родните пенсионери, които едва свързват двата края и мизерстват, германската система изглежда като Райската градина.
Тези благинки германците са си извоювали с десетилетия упорита работа. В момента Германия е най-мощната икономика в Европа и на четвърто място в света. В последните години правителствата там създадоха една наистина хуманна социална система. Дали обаче тя ще издръжи под напора на бежанската вълна, ще стане ясно в следващите години. Колкото да България, ние имаме да извървим дълъг път и дано родните политици си вземат поука от уроците в миналото. В противен случай обществото ни ще продължи да бъде поляризирано и с огромно социално напрежение. А, в дебелите книги пише, че социалният нохлупак под налягане е много опасно явление, което би довело до непредвидими последици в политически и обществен аспект.