След точно 7 дни българският национален отбор по футбол ще стартира участието си в квалификациите за Мондиал 2018. На пръв поглед шансовете са нулеви. Преобладават страховете за разгромни загуби и нова доза исторически срам. Няма как да бъде и другояче, когато компания в групата ни правят световни сили като Франция, Холандия и Швеция.
Сериозни притеснения буди и дебютният ни мач срещу Люксембург. Гордите „лъвове” са задължени да стартират с 3 точки, които обаче няма да дойдат никак лесно срещу Великото херцогство. Не ми се мисли какво ще стане, ако четата на Ивайло Петев се издъни така, както вече го е правила с отбори от ранга на Малта и о-в Корсика.
За да бъдат победени такъв тип селекции, са нужни класни нападатели. В България такива липсват. Изненада обаче буди решението на наставника ни, който с лека ръка се отказа от Валери Божинов. Вярно, бившият играч на Ювентус, Ман Сити и др. си има множество кусури, ала в момента е единственият роден стрелец, който държи ниво, при това зад граница. От началото на кампанията Божи има 4 гола от 7 мача в Сърбия. Демонстрира и изключителен хъс за себедоказване, който е на път да му уреди нов трансфер на Апенините. Говори се, че афинитет към него проявява новакът в Серия „В” – Пиза.
Именно в такива мачове, когато трябва повече агресия и желание за успех, Валери може да свърши отлична работа. Доказвал го е многократно, дори и с националната фланелка. Вярно преди доста години, но голът му срещу Словения все още се помни.
За съжаление обаче, по стара българска традиция, не играчите в най-добра форма получават повиквателна за държавния тим. Първоначално в атака беше повикан Преслав Йорданов. Таранът на ЦСКА трудно превключи от Трета на Първа лига и беше фигурант през голяма част от мачовете на „армейците”. За негов малшанс, тежка травма го спря от дебют с националната фланелка, а на негово място бе повикан Георги Божилов. Футболист, който в никакъв случай не бих окачествил като типичен нападател. Жоро обича да играе като №10 позиция, на която вече притежаваме играчи от ранга на Ивелин Попов и Марселиньо. От началото на кампанията има 2 попадения, но липсата му на опит в националния тим може да се окаже решаваща.
Хаотичните и угоднически решения на Петев обаче не могат да се мерят с поредната глупост на БФС. Квалификацията с Люксембург ще се играе на националния стадион „Васил Левски”, което гарантира на Попето и компания не повече от 2000 човека по трибуните. Далеч по-акуратно щеше да бъде мачът да се проведе в Стара Загора и Бургас, където местните фенове освен да напълнят трибуните, щяха да осигурят и нужната атмосфера. От футболната централа обаче предпочетоха траурната тишина в София, подплатявайки я и с приблизително високи цени на билетите.
Остава да се надяваме, че тази поредица от грешни приумици няма да се окаже фатална срещу Люксембург. Нов резил ще се приеме тежко, а това ще убие и малкото останал живот в българския футбол.
