Питер Нювенхаус е основател и консултант в Hypercube Business Innovation, която консултира Българския футболен съюз за реформа на първенството. Учил е математика и информатика в Университета в Утрехт и от над 20 години се занимава с бизнес консултации. Една от сферите на дейност са форматите на футболните първенства в зависимост от специфичните условия. Компанията е реализирала повече от десет проекта. Работила е с бившата организация на най-големите клубове Г-14, а в момента съветва и УЕФА за бъдещето на европейските турнири.
Какво разбрахте от срещите си с представителите на българските клубове?
През април на първата среща със собствениците и ръководители на клубове имахме възможност да споделим визията си как може да изглежда процесът за възстановяването на престижа на българския футбол. Тогава определихме какви ще са целите и сроковете. Нашият стил на работа обаче е да включим в процеса всички заинтересовани страни. Футболът в България е една много малка индустрия. Общият обем е 25 милиона евро годишно, колкото е бюджетът на клуб от средна величина в Холандия. Знаем, че икономиката е с ограничени възможности, но футболът има много голямо място в сърцата на българите. Той е със силно социално значение, радва се на голям интерес и не на последно място е бизнес, въпреки че в България последното не е чак толкова валидно. Ние сме тук, за да проучим средата, да анализираме и да предложим по-добър вариант за провеждането на първенството.
Основният въпрос, който витае от началото е дали ЦСКА ще играе в А група? Дори сякаш беше основният и се смяташе, че преформатирането ще е краткият път към завръщането в елита.
Това е важна дискусия за футбола в България. ЦСКА принадлежи към футболното семейство, но дори и най-големите клубове, ако не се управляват добре, ще пострадат. Ако не спазват правилата, няма да участват. Трябва да получат лиценз като всички останали. БФС, а и УЕФА, не може да позволи участието на някой клуб, който не отговаря на правилата. Това е абсолютно ясно.
Можете ли да си представите проекта без ЦСКА?
Да, разбира се. Зоната на влияние на ЦСКА е голяма и важна и предпочитаме да участват. Без тях ще е по-трудно да има добър продукт, защото той зависи от участващите отбори. Една голяма част от футболните фенове в България няма да бъдат представени. Това е лоша новина, но първенство ще има, и то още през юли. Имало е и Серия А в Италия без „Ювентус“, но те се върнаха и сега отново доминират. Няма съмнение, че един ден, по-рано или по-късно, ЦСКА ще възкръсне. Дали ще бъде този сезон или другия, не знам. Но ще решат своите проблеми. Особено такъв клуб, който е бил толкова важен и водещ в рамките на страната си.
Дали хората, с които разговаряхте разбират важността на този проект, защото през годините мислеха за футбола като за хоби, а не като за бизнес проект?
Това е част от нашата работа – да информираме клубовете в България – от най-високото до най-ниското ниво на футболната йерархия. Правили сме подобни проекти в много страни и знаем, че в дългосрочен план освен от емоционална гледна точка трябва да мислиш и за бизнес страната. Ние сме се специализирали в предоставянето на тази експертиза. Разбира се, това са техните глави и техният мозък. Те трябва да го осмислят в рамките на своите принципи и на ДНК-то на българския футбол. Ще дадем, каквото е възможно, и дори го правихме на последните срещи. Обяснихме им цялата механика на спорта. Футболът е един кръговрат, в който има пет елемента. Спортното представяне: ако се представяте по-добре, ще имате по-добра гледаемост – на стадиона и по телевизията. Ако имате повече зрители, спонсорите ще дойдат. Ако дойдат спонсорите, ще имате повече приходи. А тогава можете да инвестирате. В България тази инвестиция може да е в две посоки. В задържането на младите футболисти по-дълго време, за да се вдигне класата на самите отбори и да могат да се представят по-добре в европейските турнири. И от друга страна, да се направи нещо за инфраструктурата. Вашите стадиони са от комунистическо време, тип „Форум Романо“, когато не е имало никакви изисквания за комфорт. Качеството им е истински препъникамък. В момента заетостта на стадионите в България е 16.5%. На всеки шест места едно е заето и пет са свободни. Това трябва да се промени. Ако предложите повече комфорт, хората ще са склонни да плащат и по-високи цени на билетите, а и спонсорите ще дойдат. Но, разбира се, не вярвам да стане до юни.
Как мислите, че може да се реши този проблем в България?
Чухме от министерството на спорта, че са готови да подкрепят българския футбол. Но това трябва да се прави в рамките на правилата на Европейския съюз. И в други страни сме се сблъсквали с подобни проблеми, дори в държави с по-силна икономика. Трябват много пари за инвестиция в реновация или за строежа на изцяло нов стадион, а тези пари обикновено не са налични в рамките на футболния клуб. Възможните решения са две. Едната опция е местната или националната власт да даде гаранции за банкови заеми. Тогава се подписва договор за 20 или 30 години между общината и собственика на стадиона, който заема сумата с гаранциите на местната власт. Лихвата обикновено е по-ниска, защото рискът за банковата институция е много малък. Сумата се изплаща от експлоатацията на съоръжението и наемите, които ще се плащат от клуба, а и от други ползватели. Ключовият момент е правилото за нерегламентирана държавна помощ. Тези институции, които експлоатират стадионите, трябва да изплатят част от това незаконно предимство, което получават от по-ниските лихви. Но правилата казват, че може това плащане да се разсрочи до края на 30-годишния период, а с приходите от стадиона бремето не е толкова голямо. Това е решение, което е крайно необходимо и което е намирало решение в други държави. Ще ви дам един малък пример. Има един малък град в Холандия, наречен Алмело, със 7000 жители, а областта е земеделска. Там най-интересното нещо е местният футболен клуб с много стар стадион с 8300 места. Сметнаха, че ако не променят стадиона си, няма да могат да предоставят комфорт на клиентите си. Получиха подкрепа от местните власти и сега имат нов стадион за 12 хиляди зрители. Но се случи следното – ако на стария стадион са консумирали например за Х евро, сега сумата е шесткратно по-голяма. Бюджетът на клуба миналия сезон беше 8.5 милиона евро, а този сезон вече е 10.3 милиона. С тези пари те могат да си позволят по-добри играчи. На техния стадион има супермаркет, физиотерапевт, фитнес клуб, които плащат наем и така се издържа съоръжението и се връщат парите от заема.
Може ли проектът за нова А група да стартира с наличната инфраструктура?
Да, но има и други интересни неща, които могат да бъдат направени. В средносрочен план трябва да работим върху инфраструктурата, но междувременно можем да подобрим турнирите. Анализът на данните на посещаемостта на българските стадиони показва, че българите обичат да ходят на мачове, в които изходът може да повлияе на изхода на първенството. Сега с формат от девет или десет отбора има големи точкови разлики в класирането. Много мачове в късните етапи на първенството нямат влияние върху класирането. В тях няма значение кой бие или пада. Върнете се към сезон 2012-2013, когато ЦСКА и „Лудогорец“ се бореха за титлата. Посещаемостта е брилянтна. Десетки проценти по-висока от сега само заради битката за титлата. Трябва да произведем турнир, който може да има повече мачове с някакъв залог, защото това има значение за един от трима фенове. Процентът в България е много по-голям в сравнение с други държави, където водещ принцип е привързаността към отбора.
Дълги години в България се смяташе, че с намаляването на групата ще се решат много проблеми, като например елиминирането на т.нар. златна среда. Сега обаче отново се предлага вариант с 16 отбора. Не е ли това връщането към тези времена?
Тогава трябва да се направи нещо, за да се елиминира тази сива зона. Какво се случи в Белгия? Имаха система с 18 отбора и там имаше една много голяма скучна среда. Променихме формата с елиминиране на два клуба. Въведоха нова система, разделена на две части. В първата част трябва да се определят най-добрите шест отбора, които се отделят в нова група и играят отново помежду си, като точките им се разделят наполовина. Тогава имате наистина много мачове с някакъв залог. Това са сблъсъци между най-силните отбори. Това в Белгия се оценява като много положително и тези мачове сега са разпродадени. Телевизионната стойност на мачовете се удвои. Остават още десет отбора. Те се разделят на две групи от по четири отбора с еднаква сила. Победителите от тези групи играят помежду си полуфинали и финал, а победителят има право да играе с отбора, който е заел позицията за последната европейска квота. Така разиграват едно място в европейските турнири. Това означава, че тази голяма среда с осем отбора продължава да има шанс да играе в Европа. Последните два отбора в Белгия играят плейоф от пет мача. За нас все пак не е оптималната система, защото класирането в групите може да стане ясно много преди края. Посещаемостта там сега е ниска. Ние бихме препоръчали система с нокаут на принципа на плейофите в американските лиги. Но това беше тяхното решение. В България също клубовете ще вземат своето решение. Ние ще им кажем какво ще се случи, ако изберат един или друг вариант – как ще повлияе на посещаемостта, публиката или спонсорите. Нашите анализи, съчетани с техните познания за културата на българския футбол, ще доведат до решението.
Каква би била препоръката, за да се задвижи процесът – да разчитат на посещаемостта, на приходите от тв права или нещо друго?
Преди всичко вашата икономика не е чак толкова зле, а има и богата традиция във футбола. Сравнявах представянето с икономиката и се справяте страхотно в сравнение други държави. Произвеждате добър футбол с много малко пари. Но трябва да има паралелни действия в три посоки и така е в цяла Европа. Преди всичко да разберете размера на вашата т.нар. catchment area, зоната на обхват. Ако искаш да си най-добрият в Европа, но живееш в България или Холандия, просто нямаш късмет. Защото просто вашата зона на обхват не предлага финансовите възможности на Лондон, Мюнхен, Мадрид или Барселона. Следващата стъпка е да се организира футболният отдел на клуба. Трябва да говорим за баланс във възрастово отношение и качеството в техническия щаб. Ще ви дам интересен пример. В Холандия сме прекалено фокусирани върху развитието на млади играчи. Сега всички се питат къде е „Аякс“. Защо не се представя добре в Европа, след като бюджетът им е четири пъти по-голям от този на целия професионален футбол в България? Те просто пускат всичките си млади играчи на терена. Давам им примери с „Базел“ или „Олимпиакос“. Тези отбори имат по-ниски заплати, но играят по-добър футбол. Средната възраст на „Олимпиакос“ е 28 години, на „Базел“ – 28.6, а на „Аякс“ – 22.3 години, т.е. твърде млади са. След това се оправдават, че не могат да докарат големите играчи. На което аз отговарям: „Ако имате репутацията на „Аякс“ и парите на Амстердам и околностите, трябва да можете да победите „Базел“. Просто трябва по-добра стратегия. Ако продавате младите си играчи твърде рано в чужбина, не можете да получите полагаемата им се цена. Трансферните цени рязко се увеличават между 20 и 24 години, а ние ги продаваме на 20-21 години. Ако използвате само млади играчи, няма от кого да се учат. В България поради липсата на ликвидност в клубовете се получава нещо подобно. Налага се да продават талантливите си футболисти твърде рано. Трябва да направят нещо, аз да ги задържат поне още една-две години, за да се подобри представянето. Това е спортният елемент. Третият, разбира се, са стадионите.
Какво е бъдещето на европейските турнири?
Имаме ясно мнение по въпроса. Преди десет години разликата между най-слабия и най-силния отбор в Шампионската лига беше много по-малка, отколкото сега. Сега все по-силни и все по-слаби отбори участват в един турнир. Но има друга страна – разберете, че на Европа й трябват повече от два турнира. Доскоро това, което ни питаха, е дали може да се въведе трети турнир под Лига Европа. Ние знаем, че това не е правилната маркетингова стратегия. Затова препоръчваме обратното. Разширете Шампионската лига и Лига Европа, а след това създайте Ултралига. Как ще стане? Първо – с разширението на Шампионската лига и Лига Европа много повече страни ще имат участници, а няма да са само зрители. В момента в България никой не гледа груповата фаза на Шампионската лига, защото го няма „Лудогорец“ и няма интересни мачове. Но така е и в Холандия. В миналото имахме два участника и дори печелихме турнира. Преди десет години Холандия плащаше 13 млн. евро за тв правата и се излъчваше по най-гледания канал. Сега върви по третата телевизия по гледаемост и се плащат двойно по-малко пари. Стойността на Шампионската лига и Лига Европа в страните от среден калибър намалява, защото само гледат, а не участват. Ако се разширят, ще има повече места и повече отбори. За Шампионската лига предлагаме 12 групи по четири отбора, както в Лига Европа, а за Лига Европа – 64 отбора. Вярно е, че ножицата между силни и слаби отбори ще се увеличи, но и сега, и тогава „Барселона“ пак ще печели всичките си мачове в групата. Разлика няма, но ще има по-добро съдържание за повече публика. На следващия етап големите отбори ще бъдат възнаградени. От цикъла 2021-2024 г. да се създаде Ултралига с участието на 16-те най-силни европейски отбора и осем извън Европа. Те ще играят в групи от шест отбора по десет мача в сряда. Шампионската лига ще премине във вторник. След груповата фаза последните два европейски отбора ще изпадат в Шампионската лига.
Но тогава стойността на Шампионската лига без най-големите отбори ще намалее?
Разбира се. Но това вече няма да е болезнено. Това е просто маркетинг. УЕФА обаче има трудности с тази идея, защото за тях в последните 25 години Шампионската лига е най-важната им марка. Но не може да продължи по същия начин. Ако трябва да изберете от намаляване на Шампионската лига и Лига Европа и въвеждането на трети турнир с девиза „Добре дошли в Ада“ или разширяването на двата големи бранда и създаването на още един над тях – за специалистите по маркетинг второто е много по-лесно. Който и турнир да организирате с „Барселона“, „Байерн“ и „Ювентус“, ще се продаде. Това е не само добро решение. Това е единственото решение. Не случайно собственикът на „Маями Долфинс“ вече инициира среща с най-големите клубове за създаването на подобна Суперлига. Но много клубове не искат да отидат при американците, а искат да останат в УЕФА. От друга страна обаче, така се притиска УЕФА да направи това, което големите искат. Аз казвам: „Дайте им това, което искат, но да изчакат три години.“ В противен случай ще съсипят всички турнири.
