Бургас е един от най-притегателните градове за вътрешна миграция в България. Това показва изследване на Института по пазарна икономика. Според данните за периода 2007 -2015 година 34 ихляди души за избрали за заживеят в морския град, идвайки от други селища. По този показател градът остъпва на Варна и Пловдив и разбира се столицата, но остава едно от местата, които са желани за живеене. Според статистиците обаче има и резерв в хората, които нямат регистрация и не могат да бъдат отчетени. При това положение цифрата може да бъде редуцирана във възходяща линия до 50 хиляди. Това означава, че около 25 процента от жителите на града са пришъци в последните години. В същото време има и процеси на миграция от Бургас към столицата, но най-вече в чужбина. Годишно около 2 хиляди бургазлии напускат града и си търсят препитанието навън. Тенденцията обаче все пак е възходяща и въпреки тежките демографски проблеми в по-голямата част от страната, Бургас остава един от градовете, който расте на жители, макар и с много бавни темпове.
B пepиoдa мeждy 2007 и 2015 г. лицaтa, ĸoитo пpoмeнят oбичaйнoтo cи мecтoжитeлcтвo ĸaтo cъщeвpeмeннo нaпycĸaт oблacттa, в ĸoятo живeят, възлизaт нa близo 743 xиляди дyши. Oт тяx oĸoлo 157 xиляди ce пpeмecтвaт в cтoлицaтa, a близo 156 xиляди – в чyжбинa. Ocтaнaлитe 430 xиляди дyши cмeнят oбичaйнoтo cи мecтoжитeлcтвo c тaĸoвa в дpyгa oблacт нa cтpaнaтa.
Πpeз вcяĸa eднa гoдинa в пepиoдa 2007-2015 г. нaд 50% oт лицaтa, ĸoитo пpoмeнят cвoeтo oбичaйнo мecтoжитeлcтвo, вcъщнocт oтивaт в няĸoя oт дpyгитe 27 oблacти нa cтpaнaтa. Haй-мнoгo лицa ce пpeмecтвaт в Πлoвдив (47 xил. дyши), Bapнa (44 xил. дyши) и Бypгac (34 xил. дyши), a нaй-мaлĸo – във Bидин (6,7 xил. дyши), Cмoлян (5,7 xил. дyши) и Kъpджaли (пoд 5 xил. дyши). Това показват данните на ИПИ.
Какво се крие обаче конкретно цзад ръстът в Бургас.
В последните години градът се утвърди, като един от центровете, които се развиват икономически. Неговата локация е повече от отлично. На север са курортни градове като Несебър и Поморие, както и чудовищния туристически комплекс Слънчев бряг. На юг са Созопол, Приморско и Царево. Това означава едно значително оживление през периода май- септември. Тогава сезонната заетост скача много бързо и напрактика през лятото в региона няма безработица. Освен това, този период е подходящ и за бизнес. Това генерира желаещи да живеят тук през лятото. Някои от тях идват само за сезона, други обаче остават в областния град и продължават да си търсят препитание. В крайна сметка за един жител на примерно на Болярово е много по-лесно да си намери работа в Бургас, отколкото там. Просто защото в Болярово няма почти никаква реална икономика. Същото важи и за селища като Елхово, Тополовград, дори и Ямбол, Айтос и Карнобат. Това са местата, от които идват най-много пришълци в последните години. Също така в последните години в Бургас се изпълнява огромна капиталова програма, усвоени са над 400 милиона лева от европейските фондове, което геенерира също заетост. Очакванията са, че инфпраструктурното строителство ще продължи като се планира и изграждането на няколко големи обекти като зала Арена Бургас, например. Това означава, че в града ще се въртят десетки и стотици милиони, което пък със сигурност води до сериозна заетост. Т.е. – ще са необходими хора, работна ръка. За един жител от място, където безработицата е над 50 процента, това става като притегателна сила.
В Бургас има и големи предприятия като Лукойл- Нефтохим, Кроношпан. Градът разполага с летище и пристанище. Всичките тези предпоставки са индикатор за нарастването на жителите на града. От 1990 година хората в България са намалели с близо 2 милиона.През този период само три града са увеличили населението си. Това са София, Варна и Бургас. Другите системно намаляват като жители. Това означача, че градът е един от малкото икономически и социални оазиси в цялата страна. В момента в Бургас живият около 210 хиляди души според официалната статистика. Неофицално хората са около 230 хиляди, защото част от тях нямат регистрации и са безотчетни. През лятото цифрата става още по-голяма.
Има обаче и други предпоставки за реалното увеличение на населението. В последните години към Бургас се присъединиха и няколко селища, които вече са квартали. Това важи за Ветрен, Банево, Маринка, м.с. Черно море, Рудник. В един Рудник например жителите са над 2000 души.До преди две години селото се е водело като отделно място, сега неговите жители се водят като жители на град Бургас. По този начин има и едно административно преливане на хора в града. Като цяло обаче обективните и икономическите причини са по-големия показател и фактор за запазването на една добра демографска среда в града.
Население на Бургас по години
1887 – 5700
1910 -14 900
1934 – 36 200
1946 – 44 000
1956 – 79 100
1965 – 106 100
1975 – 148 700
1985 – 182 300
1992 – 195 700
2001 – 192 400
2005 – 189 200
2009 – 218 500
2013 – 219 200
2016 – 220 000 ?
Тежки демографски процеси в страната
Населението на България продължава да намалява и застарява, а равнището на общата и детската смъртност сe задържа високо. Като положителни тенденции през 2015 г. могат да се отбележат увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението.
Към 31 декември 2015 г. населението на България възлиза на 7 104 198 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място непосредствено след Австрия (8,5 млн. души) и преди Дания (5,6 млн.). В сравнение с 2014 г. населението на България намалява с 0,6%. През 1990 година в България се живеели близо 9 милиона души. Демографската криза е стряскаща, защото излиза, че за 25 години сме се стопили с почти една четвърт. Това не е било и по време на тежките военни години в периода 1912 – 1918 година.
Мъжете са 3,5 млн. (48,6%), а жените – 3,7 млн. (51,4%). Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на миналата година лицата на 65 и повече навършени години са над 1,44 млн., или 20% от населението на страната. В сравнение с 2014 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3,1 процентни пункта.
Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в ЕС. В началото на 2014 г. общо за 28-те страни членки относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18,5%, или с 0,3 процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-висок е този дял в Италия (21,4%), следвана от Германия (20,8%) и Португалия (19,9%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия – 12,6%.
Източник: Черноморски фар
