С решението за признаване на Геноцида над Арменците (и другите немюсюлмански народи) в Османската Империя, германският Бундестаг постави турския президент Реджеп Тайип Ердоган на мястото му. Последният вече няма да е в състояние да извива ръцете на Европа по проблема с бежанците и енергетическите коридори. И югоизточните ни съседи няма да получат безвизов режим в обозримото бъдеще.
Турция се прости с европейската перспектива, както преди и с евразийската: след свалянето на руския изтребител не може да става и дума за участие на Анкара в интеграционните проекти под шапката на Москва. Освен това, продължаващото верижно признаване на Геноцида в ЕС и държавите от Латинска Америка изключва скорошно помирение на Република Турция с източния съсед – Република Армения. Последната е обект на злост и мъст.
Отношенията между Анкара и Ереван тепърва ще се изострят: на пресконференция в петък известният арменски дипломат и политолог Ара Папян повтори позицията си от четвъртък – деня на резолюцията в Бундестага, отразена от основните еревански СМИ: „Следващата ни крачка сега трябва да бъде искане на финансови компенсации за Геноцида”. Седящата до него Лариса Алавердян – първи омбудсман на Република Армения и директор на Института за Политология и Право на Руско-Арменския (Славянски) Университет допълни, че „понятието за Геноцид трябва да се разшири, като в него се включи и Република Азербайджан, осъществяваща вече 100 години систематично изтребване на арменците в Баку, Нагорни Карабах, по цялата територия, произволно дадена и от болшевиките”.
Турция и Азербайджан изпадат в пълна изолация от цивилизования свят, ако не смятаме сегашните жестове към тях на Александър Лукашенко и предишните на Виктор Орбан, целящи да измъкнат колкото се може повече пари от Ердоган и Алиев и да закърпят пукащите се по шевовете национални икономики.
Свалянето на руския изтребител и битката от 2-5 април изолираха Баку и Анкара и от Москва. В случая общото между Ердоган и Алиев беше, че и двамата, така да се каже, нанесоха удар на Путин в гръб: първият унизи руските ВВС, сваляйки МИГ-29, по време на бойна операция срещу сирийските ислямисти; вторият предприе агресия срещу Нагорно-Карабахската Република, оборудван предимно с руско оръжие и амуниции, компрометирайки ръководството на Руската Федерация пред арменските граждани. Путин не прощава такива номера. Затова, Ердоган вече съжалява за стореното, скоро ще съжалява Алиев. Особено, като му свършат петродоларите.
Затова в Ереван експертната общност е единодушна, че имайки предвид отмъстителността, като иманентна черта на турския национален характер, може да се очакват наказателни акции в самата Германия и срещу немски обекти в чужбина, от страна на турската държава и диаспора.
Според Ара Папян, „атентати и размирици, провокирани от тримилионната турска общност в Германия са напълно възможни и логични, въпреки че ще доведат до допълнителна изолация на Турция от ЕС и света като цяло”. Лариса Алавердян предпочита да назовава възможните тези дни ексцесии „организирани, спонтанни прояви”, тоест, че на пръв поглед всичко ще изглежда спонтанно, обаче имайки предвид управляемостта на турската общност (не само в Германия, но и в самата Турция), това ще бъде режисура на турската дипломация и специални служби, като наказателна мярка. Няма съмнение обаче, че тази елементарна режисура няма да остане скрита от никого.
Решението на Бундестага отприщи чувство на небивала симпатия и съпричастност на арменците към Федерална Република Германия. Малко след гласуването (предавано директно по ТВ „Арарат”) стотици млади хора се насочиха към немското посолство с цветя и балони. Докато аз самият стигна дотам, тротоарът беше затрупан от рози, лалета, макове. Елегантни ученички и студентки ги подреждаха пред стената, до будката на милиционера, а служителите едвам успяваха да ги внесат и веднага се връщаха за следващите. Така и не се добрах до посланика.
Може да се каже, че именно сегашното арменско поколение няма да носи дълбоко в себе си обида към немците за съучастието им в Геноцида (макар и пасивно). Трябва да се има предвид, че именно чувството на мъст и към немците мотивира 700 000 арменци да се бият в Червената Армия през Втората световна война и 350 000 от тях да загинат. Трима маршали и един адмирал на флота по времето на Сталин са арменци. Немалко са Героите на Съветския Съюз, особено сред родените в Нагорни Карабах.
Иначе, който е смятал, че не е негова работа, когато се избиват руснаците и немците, е можел например да замине за Иран – границата по време на войната е отворена. Именно тогава много арменски семейства (начело с главите) се преселват в сега осем милионния Тебриз в Иран. След войната мнозинството се връщат в Съветска Армения, заради безплатното образование и здравеопазване. Войната вече е свършила и не са в опасност.
Решението на Бундестага за пореден път през последните месеци приближи Армения към Европа и я отдалечи от Русия и, като цяло, от евразийските структури. Макар че за Ереван тесният съюз с Москва няма алтернатива, искрените симпатии на арменците към руснаците свършиха задълго.
Има разбира се и други тълкования на вчерашното решение на Бундестага: например, че е скрито инициирано от Путин, който поддържа колегиални отношения с Ангела Меркел и другите десни немски политици и е в състояние да им повлияе. Така руският президент отмъщава на турския. И си възвръща позициите сред арменците, силно поколебани от четиридневната битка през 2-5 април, когато над 100 арменски военни загинаха от употребата предимно на руско оръжие.
Ако това е така, значи между Русия и Германия и между техните лидери има много повече общи неща, отколкото различия. И може да се предполага, че ще се разберат и по украинския въпрос.
Лариса Алавердян подчертава, че решението на Бундестага е преди всичко успех на самата Германия, която по този начин още повече издига авторитета си в Европа и печели симпатиите на арменската диаспора. Така Берлин придобива съвременна политическа тежест, сравнима с духовната. Смелостта да се посочат грешките и престъпленията на нацисткия режим, както и на този на последния кайзер Вилхелм, дава възможност за допълнително световно признаване на авторитетната роля на страната, както в политическата, така и икономическата и културната сфери.
Толерирането на Армения от страна на велики сили като САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия не би могло да не дразни Русия, която, от една страна, е с разклатени позиции в единствения си съюзник в Закавказието; от друга, държи на арменските си граждани и не може да си позволи да дестабилизира вътрешната ситуация, на фона на социално-икономическата криза. Ако Ереван (а за в бъдеще и Минск, след оттеглянето на Александър Лукашенко) се откъсне от Москва, за сметка на Брюксел, Русия ще бъде оставена сама срещу евразийските страни-гигати.
Несъмнено е, че това е поредният дипломатически успех за Република Армения и арменската диаспора. Той дава възможност на министъра на външните работи Едвард Налбандян да заздрави поразклатения си имидж от началото на април, когато нито един от партньорите по линия на ОДКБ, ЕвраЗЕС и т. д. не подкрепи Ереван в конфликта с Баку. Оттогава упорито се говори за излизане на Армения от посочените структури. Това обаче е нереално и го разбират и на Запад.
