По принцип, когато в една държава избухне икономически криза страдат повечето сектори.
По принцип, когато в една държава избухне икономически криза страдат повечето сектори. Но, не всички. Един от тези, които се възползваха от свитото потребление през последните години, както и ограниченото банковото кредитиране беше секторът на автоуслугите. Или, по-просто казано-автосервизите. В последните години те преживяват истински ренесанс, а специално в Бургас се множат като гъби след дъжд. Причината сервизите да имат все по-резширяващ се бизнес е съвсем прозаична. Просто хората намалиха сериозно покупките на нови автомобили и здраво купуват втора ръка или въобще не купуват нищо на автопазара. Това обаче води все повече клиенти в работилниците, което е добро дошло за бранша. Освен, че хляб вече има за всички работещи там, цените на услугите растат в добро темпо и заетите в сервизите вече получават съвсем сносни заплати. Писахме, че автотенекеджиите в по-добрите работилници имат заплащане, което изпреварва заплатите на техните колеги в Северна Гърция. Доходите да другите специалисти също не са лоши. Заплатите на майсторите вече варират от 1200 до 1500 лева. Самите работещи са няколко типа. Единият са самостоятелните автомонтьори, които работят за себе си, но нямат възможност да плащат заплати на други служители. Техните печалби или приходи е трудно да бъдат изчислени с точност, защото голяма част от тях са в сивата икономика. За услугите не се дават касови бележки, а счетоводството е истинска мъгла. Все пак, според стари играчи в бизнеса, дребните частници печелят между 1000 и 4000 лева, в зависимост от качеството на услугата и популярността на самия механик. Другият тип са хора, които са се обединили и заедно поддържат един по-голям сервиз. Те са разделили задачите и задълженията си, но делят и печалбата. Печелят средно по 2-3 хиляди лева, но не всички. По-развитите сервизи си позволяват наем на работна ръка и възможност да дават заплати. В случая има един собственик и примерно 15 или най-много 20 работници. Големите марки автомобиил си имат собствени сервизи с пълен брой обслужващ персонал. Те имат най-много служители, най-сериозната техника, но и най-солените цени. Браншът в момента е толкола разнообразен, че е много трудно да се намери и някаква логика при ценообразуване или ниво на обслужване. Всичко е на лична договорка, плаща се на свършена работа, често има и уловки при ремонтите. “Това е бизнес, който е трудно контролируем. В последните години в Бургас се откриха много нови обекти. Често работещите нямат квалификация, някои от тях започват без никакъв опит и знания, но заради разширяващия се пазар сервизите се множат. Причините за това са няколко. На първо място- хората спряха да купуват нови коли, да ползват гаранционните сервизи и отидоха към частниците от сивата икономика. Заради кризата купувачите намаляха. Намаляха и потребителите на коли втора употреба. Логично, за да могат да карат старите си автомобили, хората ще ги закърпят в сервизите. Така пазарът стана по-голям, много по-голям. Нещо повече. Увеличи се като цяло броят на автомобилите в движение. В сравнение с преди 20 години става въпрос за ръст от 1300-1500 процента. Това е огромен скок, който се отразява на бизнеса. Сега всеки, който няма работа отваря автосервиз и се пише майстор. Често това има риск за клиентите, но според мен пазарът ще отсее играчите. Икономическите реалности в България са такива. В момента доходите на хората не позволяват да си купят кола на лизинг, да плащат вноски по 400-500 лева, застраховка за 1500 лева на година и данък около 300-400 лева. Или пък да извадят и да платят накуп 25-30 хиляди лева. Това е по силите на малцина. Така секторът на автоуслугите процъфтява.”- коментира 40-годишния Константин Николов, който е съдружник в застрахователна брокерска агенция, в автосервиз и фирма за коли под наем.
61-годишният Тодор Иванов пък е на пазара от 25 години. “Такова предлагане, като сега няма. Аз започнах през 1990 година с една малка работилница. Сега също имам малък обект, който работя сам. За толкова години съм видял какво ли не. Действително има много нови “колеги”, но това е свободния пазар. Аз имам една постоянна клиентела. Разчитам на доверие и лоялност. Печеля нормално, не мога да забогатея, но си изкарвам прехраната. Българинът е труден клиент. Иска да плати малко, но да получи качество. Мога да ви сам пример с чужбина. Във Франция смяната на четири гуми с баланс струва 60 евро, тук е 20 лева. Не можем да се сравняваме с тях но….При други услуги има още по-голяма разлика. Например ремонт на двигател, нормален с обслужване и смяна на консумативи тук е около 250 лева като труд, без частите. В Германия е 800 до 1000 евро, някъде и по-скъпо. Заради това там хората си плащат годишен абонамент към определен сервиз, редовно си поемат и застраховките. Това им дава сигурност. У нас е хаос, но бавно и полека и този тип култура и поведение ще пробие. Трябва време и търпение.”- казва Тодор.
Покрай бизнеса и увеличеният брой сервизи има и бум при търговските обекти, които продават авточасти. Дори и един бегъл поглед на една улица примерно като “Фердинандова” в Бургас показва увеличеният брой на магазини за авточасти. Това е търговия, която видимо върви. Още повече, че родните търговци купуват част от Турция и Китай, а не оригиналните им еквиваленти примерно от Германия, Франция или Англия. Разликите в цените са огромни, но същото важи и за качествот. Верен на навиците си обаче нашенецът предпочита по-евтината част, но само три месеца по-късно отново е в сервиза защото тя вече е дала дефект. Така евтиното излиза по-скъпо, но първоначалната илюзия, че е по-добре да се вземат части от екзотични места, на мижави цена за сметка на качеството. Рано или късно тези поуки ще променят и потребителското поведение, но до тогава у нас ще властва евтиното и некачесвеното. Последните статистически изследвания показват, че кризата отмината и икономиката се раздвижва. Как това ще се отрази на родния пазар, остава да видим скоро.
