Пазарният дял на свързвания с Делян Пеевски „Булгартабак“, който е лидер по продажби в страната, е паднал от 30.6% през януари до 29.5% през август според данни от цигарените компании. През последните години позицията на холдинга на българския пазар, който е на стойност около 2.8 млрд. лв., се колебаеше около и над 30% и сега за първи път слиза под това ниво. Другата компания, която губи видимо пазарен дял, е „КТ интернешънъл“ (доскоро „Кингс табако“ на основателите на „Винпром Пещера“), която само от януари до август е с 1.2 процентни пункта надолу и в момента е с дял от 9.7% от продажбите в стойност. Две от чуждите компании изземват част от пазара – Philip Morris и British American Tоbacco.
Едновременно с разместванията пазарът продължава да изсветлява и расте. Последното проучване на консумацията на цигари без бандерол показва рекордно снижаване за последните десет години до 8.1%. В резултат държавата е събрала почти 200 млн. лв. повече акцизи за деветмесечието, като част от увеличението идва от нарасналите акцизи, друга от увеличена консумация, частично и заради спадналата контрабанда.
Проблемите на холдинга
След спрения износ „Булгартабак“ започва да губи продажби и на местния пазар. Вероятно по тези причини все по-усилено се разпространява неофициална информация, че се готви продажба на цигарения бизнес на депутата от ДПС, който освен „Булгартабак“ (цигарените фабрики в Благоевград и София и филтърната в Пловдив) включва и дистрибутора ЕЛД, и веригата за търговия на дребно с цигари и вестници Lafka. Депутатът Делян Пеевски се оттегли от официалната си собственост в „Булгартабак“ в началото на годината, но продаде дела си на дубайска компания, зад която се предполага, че продължава да стои. Междувременно „Булгартабак“ преустанови износа си в Близкия изток, който представляваше над 80% от продажбите му, и влоши резултатите си. Причината за това беше, че Пеевски получи забрана за влизане в Турция според местните медии, защото през Сирия и Ирак и през кюрдски посредници продуктите му се контрабандираха в южната ни съседка. През 2014 г. те имаха 50% пазарен дял според доклада на турските служби. През миналата година делът им е паднал на 45% от незаконните продажби, но българските цигари продължават да са най-популярната контрабандна марка.
Вероятно с цел да подпомогне продажбата на компании от групата на цигарения холдинг правителството реши да върне от 2017 г. старата формула за начисляване на акциз, която, както и в останалите европейски страни, облага с по-голяма тежест всеки продаден къс цигари, а не натоварва неравномерно по-луксозните брандове.
Кой спада и кой расте
Освен двата местни производителя спад в продажбите бележи и гръцката Karelia (виж таблицата). За сметка на това всички останали цигарени компании, които са международни концерни, имат видим ръст в продажбите. Причината за това са пазарните стратегии, които те избраха при новите акцизи, влезли в сила от началото на годината. Те бяха структурирани така, че най-евтините марки, които са в сегментите, в които продават „Булгартабак“ и „КТ интернешънъл“, да поскъпнат най-малко за сметка на луксозните цигари. Чуждестранните компании обаче избраха да намалят печалбата си на кутия, но да не вдигат рязко цените и по този начин спечелиха значителен пазарен дял.
От началото до средата на годината продажбите на легалния пазар бележат ръст от 9%, а за периода януари – август спрямо същия период на миналата година – 6.5%. Тенденцията за двуцифрен или висок ръст е от началото на миналата година, след като правителството постави митнически постове в цигарените фабрики и акцизните складове.
Лидерите на контрабандния пазар
Делът на цигарите без бандерол е на исторически най-ниското си ниво от десет години, но двата местни производителя имат солиден дял в него
„Инициативата за борба с незаконната търговия“, която обединява четири международни компании и „Булгартабак“, оповести в петък изследването си за дела на незаконните цигари на българския пазар през второто тримесечие на тази година. Той продължава да е на исторически най-ниското ниво от 2007 г. досега – 8.1%, като е паднал с 0.2 процентни пункта в сравнение с последното тримесечие на 2015 г. (виж графиките).
Преди повече от година около 1/3 от намерените празни кутии от цигари в кофите за боклук бяха на марки, запазени от „Финансконсулт“ (държи марките на „КТ интернешънъл“). При последните изследвания на сивия сектор тези брандове са отстъпили мястото си на цигарите на гръцката Karelia, следвани от Hongta, които произвеждат бранда Marble, а на трето място е българският бранд ММ на „Булгартабак“. Марките на „Финансконсулт“ обаче бележат най-съществения ръст в присъствието на контрабандния пазар в сравнение с всички останали за кратък период. Докато в края на 2015 г. делът им е бил 2.9%, сега той е 9.8%.
Като производител на първо място продължава да бъде гръцката Karelia, следвана този път от Philip Morris, като при него най-много са се внасяли duty-free цигари Assos.
Традиционно градът с най-голям дял на изпушените нелегални цигари остава Свиленград с около 30%, но там потреблението устойчиво намалява. За сметка на това има няколко града, в които употребата на цигари, които са предназначени за безмитните магазини, с неясен произход или с бандерол от друга държава, са нараснали двойно за няколко месеца. На първо място е Перник, където от 10.3% сивият пазар е достигнал 26.7%. Ползването на контрабандни цигари се е повишило в Русе и Сливен. Независимо от проблясъците в няколко града в момента България е на седмо място сред отличниците с най-ниско ниво на контрабандни цигари в ЕС.
По време на представянето на изследването премиерът Бойко Борисов благодари на полицията, митниците и прокуратурата за усилията и отново постави едномесечен срок пред местните полицейски управления, където безбандеролните цигари са с голям дял, да овладеят процеса, за да не бъдат сменени директорите им.
От януари до септември 2016 г. са освободени за потребление 10.344 млрд. къса цигари, от които в бюджета са постъпили 1.686 млрд. лв. приходи от акцизи, а за същия период на 2015 г. са пуснати на пазара 9.567 млрд. къса с брутен начислен акциз 1.488 млрд. лева, съобщи заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев. По думите му увеличените приходи са не само от увеличения акциз върху тютюневите изделия, но и заради нарастването на физическите обеми на продажбите.
