Самер ал Ахмед си спомня размерите на малкия отвор при долната част на вратата на килията си, защото редовно е принуждават да прокарва главата си през него. Надзирателите я нагласят така, че гърлото му да е притиснато към ръба на отвора. След това започват да скачат върху главата му с цяла тежест, докато на пода не потече кръв.
Това е един от многото методи на изтезания, използвани в “Саидная” – най-прочутия военен затвор в Сирия, който се намира в недостъпен комплекс. Сега той е съживен от интерактивен дигитален модел като част от кампанията на Amnesty International за разкриване на най-мрачните неразказани истории на бруталния режим на Асад.
“Саидная” е затвор с повишено ниво на охрана, той е недостъпен за журналисти и правозащитни организации през последните години. Намира се на 25 км северно от Дамаск, близо до древния манастир Саидная, където християни и мюсюлмани се молят заедно в продължение на векове.
В Google Earth се вижда сива бетонна трилистна детелина, която е разположена в центъра на 100-хектаров пустинен терен. Досега нищо не е било известно за издевателствата вътре.
17 723 души са умрели в затворите на Сирия от началото на гражданската война през март 2011 г., съобщава Amnesty. Организацията си сътрудничи с агенцията Forensic Architecture към Голдсмитс, Лондонския университет, за да реконструират затвора.
“Докато сглобявахме цялостния модел, осъзнахме, че сградата не е само място за лишаване от свобода, наблюдение и изтезания. Самата сграда е архитектурен инструмент за тормоз”, казва Еял Вайцман, директор на Forensic Architecture.
Провокативният проект на Вайцман – наречен “архитектура на публичната истина” – се занимава с какво ли не, от пространствените стратегии на израелските сили за сигурност в Палестина, до картографиране на удари с дронове в Афганистан и топография на геноцида в джунглата в Гватемала.
Екипът му е уникален в областта на “архитектурната криминология”. Той използва пространствения инструментариум на дизайнерите, за да изгради критични доказателства, които се използват както в разследвания на ООН, така и в дела пред Международния съд за престъпления срещу човечеството.
Екипът на Amnesty започва да събира показанията на бивши затворници в “Саидная”, избягали през границата към Турция, за да изгради детайлна картина за съоръжението.
“Архитектурата е проводник на паметта. Когато свидетелите виждат виртуалната среда на килиите си, получават проблясъци от спомени за инциденти, които иначе са замъглени от насилието и травмите”, казва Вайцман.
Негов колега, говорещ арабски език, построява дигитален модел на затвора, докато пострадалите от тормоза на надзирателите описват конкретни спомени и събития.
В “Саидная” затворниците са държани постоянно с вързани очи или са принуждавани да коленичат и да закриват очите си, когато пазачите влизат в килиите. Затова звукът става основното сетиво, чрез което те се ориентират и са придобиват представа за средата наоколо. Това е един от основните инструменти, с които екипът успява да реконструира структурата на затвора.
Чрез техниката на “ехо-профилите” акустичният специалист Лорънс Абу Хамдан успява да определи размерите на килиите, стълбищата и коридорите, като възпроизвежда различно ехо и кара свидетелите да го сравнят със звуците, които помнят от затвора.
“Подобно на сонар, звуците от побоищата показват пространствата около тях”, казва Абу Хамдан. “На практика затворът е ехо-камера: изтезаването на един човек е като изтезаване на всички останали, защото звукът обикаля през пространството, през вентилационни отвори и водопроводни тръби. Не можеш да избягаш от него.”
Слуховите свидетелства са ключова форма на доказателства, изтъква той и посочва за пример разследването на убийствата на Трейвон Мартин и Майкъл Браун, както и делото по случая на Оскар Писториус, в което звукът играе решаваща роля за точното възпроизвеждане на събитията от нощта на инцидента.
“За разлика от зрението, звукът прониква в пространството на други хора. Хората може и да не са видели с очите си даден инцидент, но да имат акустични изживявания, свързани с него”, допълва той.
Лишени от зрителните си сетива в продължение на месеци и години, затворниците в “Саидная” развиват силна звукова чувствителност, като могат да идентифицират различните звуци на колани, електрически кабели или метли върху плътта. Те успяват да разграничат звука от удари, ритане или блъскане в стената на човешко тяло.
“Опитваш се да си изградиш образ според шума, който чуваш”, казва Салам Отман, бивш затворник в “Саидная”.
“Познаваш човека по звука на стъпките му. Можеш да определиш каква е храната по звука на купата. Ако чуеш писъци, значи са пристигнали нови хора. Когато няма писъци – разбираш, че те вече са свикнали със Саидная”, споделя той.
По време на наказанията, затворниците нямат правото да издават шум. Всякакви писъци и плач само удължават изтезанията.
Друг затворник на име Джамал Абду разказва подробности за “партито за посрещането” – ужасяващата церемония, предназначена за новопристигналите, които едва слизат камионите за превозв. Те дори не подозират къде се намират, докато вратите не се отворят.
Боят с метални прътове и кабели е последван от т.нар. “проверки за сигурност”, при които особено жените са подложени на изнасилване и сексуален тормоз от мъже-надзиратели.
“Докато чакахме реда си, чувахме писъци от побой. Чувахме как хората падат от камиона. Всички крещяха – и надзирателите, и затворниците”, разказва Абду.
Двамата с Ахмед прекарват първите пет месеца от престоя си в затвора в леденостудена килия-единочка, пространство с размери само 2.35 x 1.65 м. Макар че килията е проектирана за един човек, тя се използва от 15 души едновременно, които са принудени да се редуват на смени, за да могат да седнат на пода на претъпканото помещение.
Те си спомнят дни, в които водата спира, което ги принуждавало да пият от тоалетната. Имат халюцинации и вълни от истерия, когато звукът от водата, капеща в тръбите, се връща.
“Когато затварях очи, виждах водопади,” разказва Ахмед.
Смисълът от пресъздаването на този мрачен център за изтезания в такива детайли, коментира Уайцман, е двоен. Това не е само инструмент за събиране на допълнителни показания.
“Този затвор трябва да бъде закрит и да се гарантира, че Асад не участва в каквато и да е бъдеща договореност за мир”, пише в позицията на Amnesty. Те настояват в Сирия да бъдат допуснати независими наблюдатели, които да разследват условията в затворите.
“От години Русия използва ветото си в Съвета за сигурност на ООН, за да защитана своя съюзник – сирийското правителство, и да не допуска търсенето на съдебна отговорност за военни престъпления спрямо конкретни лица от правителството и армията. Това срамно предателство към човечеството, когато става дума за масови страдания, трябва да спре още сега”, казва Филип Лутър от Amnesty.
За Диаб Серия, който е лежал в “Саидная” от 2006 до 2011 г., реконструкцията е трайно напомняне за миналото.
“Изгубих пет години от живота си там, почти умрях там. Искам следващите поколения да видят това брутално място, където бяхме изтезавани. Светът трябва да научи, че това е най-ужасното място на света.”
