Походът на бежанци от Близкия Изток и Афлика през България към Западна Европа вече се превърна в доходен бизнес.
Дори и официално властите признаха, че дневно между 200 и 300 души влизат нелегално в страната, без да бъдат заловени. Други групи се опитват да преминат легално през България с редовни документи. Друга част от бежанците пък биват заловени от граничарите. Най-сериозна обаче е групата на тези, които си плащат, за да бъдат преведени през специални канали и да се промъкнат тайно поне до Унгария. За тях най-голямото препятствие е преминаването на границата между Турция и България. Там вече се изгражда голяма телена ограда, която се очаква да се превърне в сериозна пречка пред техните набези. На този етап обаче оградата все още не е факт, като тя е изградено само по равните участъци на границата с Турция. Така една част от граничната зона остава все още открита за влизане, въпреки, че тя се огранява от отряди и наряди на Гранична полиция. Става въпрос за най-вече за участъка през Странджа планина, който е с дължина около 100 километра. Той е силно пресечен, труден за преминаване и само добре обучени хора и запознати с терена хора знаят как да преминат. Те познават и пътеките, които са най-лесни и бързи за трансорт на бежанци. Каналджиите използват три основни коридора през планината. Те са останали още от времената на социализма, когато границата се пазеше много по-зорко и по нея имаше бойни застави с отлично въоръжени бойци. Една не малка част от каналджиите са бивши граничари, сержанти и офицери, които познават отлично местностите и могат да използват добре релефа и ландшафта на планината.Те работят съвместно с представители на ъндърграунда, които са основните двигатели на целия процес. Работи се съвместно с турски структури, които придвижват бежанците до границата с България. Организацията е перфектна и работи отлично вече 3 години. Печалбите пък са внушителни и бизнесът с бежанците вече се изчислява на 10-12 милиона евро месечен оборот, само от страна на турско-българската граница. Каналджиите използват основно три коридора по сухопътната граница. Първият е през местността Узенбоджак, близо до село Сливарово. Там е много гориста местност, с много хълмове и тежки маршрути. Бежнаците се прокарват през пътека, която минава по една малка долинка, почти непозната за външните хора и, която се знае само от местните жители. Те пък са останали съвсем малко на брой. Другият маршрут е през село Белеврен, който е на 50 километра западно от Узунбоджак. Третият планински маршрут е през района на село Странджа, на 30 километра още на запад. Там пътищата са много тежки, хълмовете особено стръмни и преминаването е много трудно. За каналджиите не е проблем да прекарат групите през границата. След това обаче трябва да стигнат до определено място, където ги очаква транспорт за друг пункт към границатата със Сърбия. Преминаванета на 50-60 километра през Странджа не е лека работа и това се отразява често на темпото на ходене, особено ако има болни или възрастни хора. “Обикновено става въпрос за групи от 15-20 души, но има и по-големи. В последните седмици т.нар. сирийски бежанци вече почти изчезнаха. В България влизат много млади мъже в отлична форма, често те нямат и документи. Това затруднява много работата ни. Ние успяваме да заловим част от влизащите, но е нормални и да пропускаме хора. Бройката ни е малка, а територията, която трябва да покриваме е много голяма. В последните седмици забелязваме, че бежанците използват вече и малки дронове през деня. Те са отлични средства за разузнаване. По този начин каналджиите получават информация за нашите патрули, поне там където са видими. Това говори вече и за все по-доро техническо обеззпечаване, което разбираемо е свързано и с добрите печалби, които този бизнес генерира. През тази година потоците от бежанци бяха рекордни. Не знам какво ще последва занапред. Очакваме през зимата броят им да намалее,но като се стопли времето потоците ще се увеличат, поне така мислим всички.”- това сподели служител на Гранична полиция от град Средец, който по обясними причини не желае да афишира името си. По последни данни , бежанците прииждат в страната вече и по море. Малки плавателни съдове, тип рибарски гемии навлизат в български териториални води и стоварват групи от бегълци на сушата южно от Ахтопол. Там ги чакат каналджии, които веднага ги прекарват към близката Странджа, която се е спуснала буквално до морския бряг. Този тип транспорт все още не е достатъчно застъпено, но със застудяването може да увеличи оборотите си. Опасността идва от засичане на катери от българската брегова охрана и взъможността дори за откриване на огън към нарушителите.
Тарифите- от 3 до 10 хиляди евро
Вече стана ясно, че на месец при добър оборот печалбата за каналджиите достига 100 хиляди евро. За сравнение, това е заплатата на един добре платен футболист в клуб от Германия или пък възнаграждението на изпълнетелен директор на печеливша компания от голям мащаб в България. Приток на бежанци доведе и до приток на свежа валута в страната, макор и по силно криминален начин. За да печелят толкова добри пари участниците в играта, те трябва да определят съответните тарифи за преминаване през границита и логистиката след това. Вижте ги:
– за мъж от 18 до 50 години – 3000 евро
– за мъж от 50 до 68 години – 4500 евро
– за мъж над 68 години – 6000 евро
– за жена от 18 до 50 години – 4000 евро
– за жена над 50 години – 5000 евро
– за дете до 2 години – 6000 евро
– за дете от 2 до 10 години – 5000 евро
– за дете от 10 до 16 години – 3000 евро
– за болен и трудноподвижен човек – 10 000 евро
Тези пари се дават на каналджия, който ги поема от Турция, Ливан или Сирия и ги води до България. След това родните играчи осигуряват каналите до Сърбия. Там вече бежанците се оправят сами. Сумата се разпределя по схема между всички играчи. Вижда се, че таксите зависят от пола, възрастта и явно физическата годност на хората. Смята се, че на ден през българската граница преминават поне по 300 души, без да бъдат заловени. Лесно може да бъде направена сметка, какви печалби се заработват от този процес. Така бежанците станаха и “инвеститори”.
