„ММС остро осъжда“, „недопустимо е по този начин да се руши имиджа на България и да се слага петно върху целия български спорт! (че и с удивителна накрая… удивително! – бел. ред.)“, „отговорността за субстанциите, които е приемала състезателката е лично нейна и на лекаря, с когото работи (пунктуацията е запазена – бел. ред.)“, „Борбата с употребата на допинг е сред основните приоритетни на ММС и ние ще продължим тази битка, като категорично заявяваме, че ще бъдем безкомпромисни към всички, които нарушават правилата на честната игра и честния спорт“.
Това е само част от позицията на Министерството на младежта и спорта след като стана ясно, че състезателката ни на 3000 м с препятствия, Силвия Дънекова, е хваната с допинг.
Лекоатлетката ни е дала положителна проба за еритропоетин – хормон на растежа.
Срамно, наистина срамно, че първата положителна проба в Рио е на българка.
По думите й, тя ще остане невинна пред себе си. Но не и за допинг-ченгетата, които работят с други категории за вина.
Съгласни сме, че една от основните цели на ММС би трябвало да е борбата срещу допинга.
Нали затова има антидопингов център, чиято мисия е да се бори срещу допинга, докато „пази достойнството и правата на всеки спортист“?
Ако Министерството я следва по същия начин, по който се развива и родният спорт обаче, по-добре да не се надяваме на положителни резултати. Освен в допинга.
Не можеш да заклеймиш български спортист, да вдигнеш ръце от него и да кажеш „не знаем за какво става въпрос, сама да се оправя“ при положение, че това едва ли е лично решение.
Не е ли време да се огледаме?
Сега министър Кралев ще има още една причина да се оплаче от Олимпиадата в Рио, а не да говори за брой медали.
„Тука е така“ ще се превърне и в основния ни слоган на Игрите. Така е в политиката, така е в спорта, така е в живота в България.
А ММС може спокойно да се прекръсти на Май-май (пак) спахме.
