Победата на цар Калоян при Одрин през 1205 година е една от най-забележителните в нашата история. Българският владетел успява да се справи със считаните за непобедими рицари на Латинската империя. Разберете как Калоян успява да надхитри Балдуин Фландърски и да постигне тази гръмка победа?
Предистория на битката при Одрин
Четвъртият кръстоносен поход се пренасочва от Светите земи към Константинопол заради дълговете на рицарите към Венеция. По настояване на Енрико Дандоло цялата ударна мощ на рицарите попада върху Византия и през 1204 година Константипонол бива превзет за първи път в своята история.
На мястото на Източната Римска империя е създадена новата Латинска империя начело с Балдуин Фландърски, която контролира голяма част от византийските територии в Тракия, Южна Македония, Епир и Тесалия. По същото време, Калоян се опитва да си осигури мирни отношения с рицарите, като се опитва да използва за това папа Инокентий III. Влиянието на папата върху рицарите е доста надценено и въпреки, че царската титла на Калоян е призната това не дава необходимите гаранции за сигурността на България.
Комуникацията между България и Латинската империя не върви в правилната посока, тъй като латинците се опитват да играят ролята на наследници на унищожената от тях Източна Римска империя и имат териториални претенции към България. Калоян логично стига до единствения възможен път – сътрудничество с византийските благородници срещу латинците. Така се стига до въстанието в Одрин и неизбежния сблъсък между българи и латинци, пише poznanieto.bg.
Как цар Калоян печели битката при Одрин
Балдуин се насочва с войската си, за да възстанови властта си върху Одрин. От друга страна, Калоян изпълнява постигнатата уговорка с ромеите и пристига с войската си. Силата на латинците се корени в тяхната тежка конница, която помита всичко по пътя си и не може да бъде спряна. Цар Калоян показва своя пълководнически гений като съобразява, че може да използва това предимство на рицарите в техен ущърб. Куманската конница, с която българският владетел разполага се използва като примамка, която да предизвика високомерните рицари в двубой като постоянно ги обсипва със стрели и по този начин все повече предизвиква раздразнението ми.
На първият ден от битката на 13 април 1205 този план на Калоян не сработва изцяло, като приготвеният капан за тежките рицари не щраква с пълната си сила. Балдуин съобразява донякъде положението, в което са изпаднали рицарите, и дава сигнал да се прегрупират да сражение, което българите не дават.
На следващия ден 14 април, по време на тържественото богослужение (14 април е четвъртъкът след католическия Великден) леката куманска конница отново напада и обсипва със стрели латинските рицари. Това запалва необходимата искра в тях и в своята ярост те се втурват да гонят нападателите си без да спазват никакъв ред и дисциплина.
Това им действие ги води точно в специално подготвения капан на Калоян и когато куманите спират своето оттегляне, рицарите попадат в така наречените вълчи ями – изкопи подготвени от българите, за да се справят с устрема на тежката конница на латинците. По този начин Калоян обгражда латинците от 3 страни и успява да избие и плени голяма част от тях.
Балдуин се опитва да обърне хода на битката със своя отряд, но не успява да спре попадането в капана на подчинените му рицари и самият той е заловен жив от Калоян. Битката развенчава мита за непобедимостта на латинците и постепенно налага България като водещ фактор в региона.
Резултатът от битката е пленяването на латинския император Балдуин и погиването на значителна част от най-известните рицари на латинците. Отзвукът от този резултат кънти из цяла Европа и дава нова тежест и самочувствие на сравнително скоро възстановената Българска държава.
Показателен за важността, която тази битка има се вижда векове по-късно – с подписването на Ньойския мирен договор 1919 година, който се случва точно под картината от тази битка и в имението на граф дьо Ньой – роднинина на Балдуин Фландърски.
