Няма измама: за 150 нови лева РМД прилапва уникалния компютърен завод в Правец – един от флагманите на българската електроника.
Както често се случва в родната приватизация, то бързо фалира, а чуждестранните купувачи просто са прогонени. През 80-те години на миналия век Правец – родното място на Тодор Живков, се превръща в Силициевата долина на България и страната ни става световна сила в микроелектрониката.
Злите езици твърдят, че създателят на компютрите „Правец“ Иван Марангозов е бил изпратен лично от Тодор Живков на командировка в САЩ, за да донесе у нас няколко бройки от първите масови персонални компютри отвъд Океана – „Епъл II“.
Идеята е била да се направи обратен инженеринг, за да се види как работи машината на Стив Джобс и да се създаде огромен завод в България, който да ги произвежда и изнася за соцлагера.
Дали така са се развили нещата, или не – няма категорични доказателства. Факт е обаче, че през 1980 г. се появява първият прототип на българския компютър, наречен ИМКО-1. Абревиатурата означава „Индивидуален микро компютър“, но заради поразителната прилика с компютрите на „Епъл“, по-популярното тълкование е „Иван Марангозов копира оригинала“.
След невероятния успех на ИМКО-1, от който са произведени 50 броя, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва серийното му производство. То се съсредоточава в обявения наскоро за град Правец.
Решено е съществуващият от 15 г. приборостроителен завод, който произвежда електронни часовници, да се преквалифицира в модерен комбинат за микропроцесорна техника. Резултатът от това решение не закъснява.
През 1983 г. се появява „Правец-82“ и става първият микрокомпютър, продаван свободно у нас. От него са произведени едва 500 броя. Цената му е 4190 лева, непосилна сума при средна месечна заплата от 190 лв., но въпреки това заводът само за година успява да продаде малко над 50 броя.
Година по-късно са произведени 5350 броя от него, които само за няколко години са внедрени в образованието. До началото на 1985 г. в САЩ са продадени над 22 млн., като същевременно в соцлагера са произведени общо около 15 000 компютри, от които половината в Правец.
Най-масовият и продаван модел обаче е „Правец-8C“, пуснат на пазара през 1989 г. Впечатляващо е, че той поражда една от най-масовите рекламни кампании у нас по това време, като се набляга основно на сравнително достъпната му цена (1560 лв. при средна месечна заплата от 274 лева). До ниската себестойност се стига благодарение на факта, че повечето части се сглобяват в Тайван и се внасят у нас, където се асемблират.
1985 г. е най-важната година в историята на компютърното производство в България. Произведени са 18 000 компютъра „Правец 8М“ с нов дизайн.
През същата година излизат и първите 500 броя „Правец 16“ – пълен аналог на модела на „Ай Би Ем“ – PC XT. След това тези машини бързо навлизат в заводите, институциите и училищата. Комбинатът в Правец е преобразуван в „Научно-производствен комбинат по микропроцесорна техника“, състоящ се от четири завода – за печатни платки, за микрокомпютри и системи, за механична комплектация и софтуерна къща. Общо в областта на компютърната техника работят над 30 завода.
Те произвеждат предимно периферия. Основните се намират в София, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Габрово и Петрич, а в Михайловград (днешен Монтана) пък се изработват мониторите. Съпътстващата база за развитието на електронната промишленост също е внушителна. Тя включва 20 научноизследователски, проекто-конструкторски и технологични института.
През 1986 г. предприятието влиза в състава на СО „Микропроцесорни системи“. Извършено е мащабно строителство. Производственият капацитет е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но той така и не е достигнат.
Най-големият пик в производството е, когато България произвежда 40% от компютрите, използвани в страните от социалистическия блок (60 000 компютъра годишно), където родните машини нямат никаква конкуренция.
По това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работници, а произвежданата продукция е на стойност около 13 млрд. долара годишно. Само продажбите на цялото обединение около комбината в Правец от 1980 г. до 1991 г. са близо 500 млн. лв. Започнал е разцветът на една цяла индустрия с център Правец, под прякото наблюдение на Тодор Живков.
Днес звучи невероятно, но в средата на 80-те години на миналия век „Правец“ позиционира България като водеща технологична страна в Източния блок и трета в света след САЩ и Япония. Финансовите резултати показват, че една година преди да започне серийното производство на компютри, само заводът в Правец е произвеждал продукция за 8 млн. лева. Седем години по-късно – през 1989 г., продажбите достигат 165 млн. лева.
Покрай бума на „Правец” електрониката в България достига много високо ниво. Тя дори е използвана в руската космическа програма, някои от модулите на летателните апарати на СССР в Космоса са изработени изцяло в България. По този начин страната ни се нарежда на трето място в света на база развити космически програми – след САЩ и Съветския съюз.
През 1982 г. колективът на Марангозов решава да покаже първия компютър на панаира в Пловдив. Изложени са 9 машини. Желанието на инженерите е било да бъдат показани 10, но един така и не тръгва.
Тогава един от учените предлага на екрана да бъде изписана думата „Правец“ във всички посоки, за да грабнат вниманието на Тодор Живков. Само че тогавашният Първи по време на обиколката си на панаира е загърбен и така не вижда правешкото чудо.
ИМКО-1 – първият български индивидуален микрокомпютър, е създаден в далечната 1980 г. Година по-късно в Лондон на международния симпозиум по роботика той получава световно признание като високоефективна и много перспективна разработка, изпреварила най-големите конструктори и внедрители на компютърни системи в света като например „Ай Би Ем“.
В Лондон ИМКО е управлявал българският робот-ръка – РОБКО-01, което било изключително впечатляващо дори за японците и американците, тъй като представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.
Инж. Иван Марангозов е възпитаник е на Държавната политехника (Техническия университет в София). С диплома на електроинженер по слаби токове той постъпва през 1952 г. на работа в Слаботоковия завод – бил е монтьор, контрольор по качеството в цех, отговорен конструктор в лабораторията за радиоприемници „Родина” и „Балкан”.
Бил е и хоноруван асистент и преподавател в МЕИ и в Минногеоложкия институт. Работи във Физическия институт на БАН, в завод „Електроника”, създава първата в страната цифрова модулна система НОРЕЛ, по-късно е назначен за изпълнителен директор на първия завод за изчислителна техника (ЗИТ) в София.
Марангозов поема ръководството на комплексната програма за приложение на микропроцесорната техника. Назначен е в БАН, където в Института по техническа кибернетика и роботика се утвърждава като безспорен експерт с решаващо мнение по въпросите на електрониката и управлението на промишлени роботи.
