Според Закона за чистотата на бирата от 1516 г. за производството й могат да се използват само три съставки: вода, ечемик (малц) и хмел. Тайната на хубавата бира е хубавият ечемичен малц – като изходен материал за ферментацията той дава и силата, и вкуса на алкохолната напитка. На тайната на добрия малц са се посветили собствениците на “Булмалц” в Чирпан – най-големият производител в България на важната за пивоварите суровина. Днес предприятието е с годишен капацитет от 22 хил. тона и работи с почти всички пивоварни у нас – “Загорка”, “Карлсберг” (“Пиринско”, “Шуменско” и др.), “Болярка”, но и с пивовари от Гърция, Сърбия и Северна Македония.
“В годините започнахме да развиваме компанията и стигнахме годишно производство до 22 хил. тона малц. Инвестирали сме много средства – 1.5 млн. евро за последните 10 години.”
Георги Рангелов, акционер и управител на “Булмалц”
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
38-годишната история на завода за малц
Заводът за малц е строен по времето на социализма, като оборудването и технологията са внесени от ГДР и са съобразени с немското биропроизводство. Системата за производство на малц е т.нар. саладин, в която накиснатият и покълнал ечемик се суши в касетки. Пуснат е в експлоатация през 1982 г., като идеята е да снабдява с малц пивоварната на “Загорка”. Предприятието е в активите на “Загорка” (с мажоритарен собственик Heineken International) до 2005 г., когато е откупено от сегашните собственици за 1.35 млн. евро. Днес акционери в “Булмалц” са Георги Рангелов, дъщеря му Габриела Рангелова и Надя Иванова Божкова, по-известна в публичното пространство като изпълнителен директор на “София Франс ауто”.
В България пазарът на ечемик за пивоварството е много малък. Културата се отглежда от 15-20 големи земеделски производители, а потреблението на пивоварите и заводите е около 80-90 хил. тона годишно.
Към момента на сделката производственият капацитет на чирпанския завод е между 12 и 14 хил. тона малц, а фабриката ежегодно изкупува 20 хил. тона пивоварен ечемик, разказва пред “Капитал Градове” управителят и съсобственик Георги Рангелов. В завода работят около 32-35 души от Чирпан и региона и още около 5 души администрация в София. Процесите са автоматизирани до голяма степен, но има дейности, които се извършват ръчно – хигиената например, която е важна, казва Рангелов.
“В годините започнахме да развиваме компанията и стигнахме годишно производство до 22 хил. тона малц. Инвестирали сме много средства – 1.5 млн. евро за последните 10 години”, посочва той. Най-голямата инвестиция е в подмяна на горивната система, която е работила на мазут, а сега на газ. “Инвестирахме основно в енергийна ефективност, изолация и оптимизация на енергийните процеси, нови съоръжения и подмяна на остаряло оборудване и материали”, казва още Рангелов. Той допълва, че за ремонтите са инвестирани основно собствени средства. “Използваме банкови кредити, но не за ремонти, а за закупуване на ечемик”, казва Рангелов.
Колко е важен ечемикът
“Цялото количество ечемик се изкупува наведнъж, по време на жътва. Складираме го и го използваме за производство до следващата година. Имаме сключени договори с най-големите земеделски производители от целия южен регион, но и с някои от северния. Работим добре с тях – нашата култура е първата, която се жъне и реализира, купуваме я и плащаме веднага”, разказва управителят на “Булмалц”.
Лабораторни опити с ферментация на малца
Фотограф: Цветелина Белутова
На въпрос защо няма ечемик на склад той отговаря, че пазарът в България е много малък – малко са земеделците, които го отглеждат – още по-малко онези, които сеят пивоварен. Не са повече от 15-20. Няма и кой да го съхранява. “Ечемикът и други зърнени култури държат ниски цени за разлика от слънчогледа, царевицата, рапицата и дори нахута от последните години, които са чувствително по-скъпи. Пшеницата пък дава по-големи добиви на същата цена, затова всички те са предпочитани пред ечемика. Пазарът е ценови. Ако с ечемика земеделците реализират печалба – условно казано, 40-50 лв., при по-скъпите култури печалбата върви от 100 лв. нагоре”, посочва Рангелов.
По думите му ечемикът, който се произвежда в България, е от порядъка на 600 до 700 хил. тона. “Между 300 и 350 хил. тона се изнася, 200-250 отиват за животновъдството. Пивоварите и заводите, които го преработват, вземат между 80 и 90 хил. тона”, казва Рангелов и припомня, че “Булмалц” потребява годишно около 30 хил. тона. Но ечемикът, който ползват пивоварите, е специфичен и в никакъв случай обикновен фуражен. Рангелов разказва, че вече няма български ечемик, който да става за производство на качествена бира, затова се използват сортове, внесени от Франция и Швейцария. Заедно със земеделски производители от района “Булмалц” прави опити за първи път у нас да засеят т.нар. пролетен ечемик. “Сред пивоварите в Европа битува едно мнение, че най-добрият малц става от пролетен ечемик. Напротив – нашият малц е със същите показатели, даже и по-добри от пролетния ечемик.” Въпреки това “Булмалц” са решили да пробият на пазара с пролетен ечемик, който вече е популярен в Гърция и освен това е спасение за производителите в горещи и сухи години, тъй като сортът не обича студове. “Макар че се казва пролетен, той се сее наесен. Зимният се сее през октомври, а пролетният – минимум месец по-късно. По този начин развитието му се потиска, за да може да покълне след зимния ечемик, след като минат студовете”, разказва мениджърът.
Той отхвърля възможността сами да отглеждат ечемик. “Ние не сме земеделци. Освен това не можем да отглеждаме само ечемик – има т.нар. сеитбоорот: всяка година сменяш културите. Тази година се сади ечемик, догодина пшеница, след това царевица, слънчоглед и после отначало. Различните култури изчерпват различни минерални ресурси от почвата, торят се различно и др. Тоест трябва да станем земеделски производители”, посочва Рангелов.
Зърното на успеха
Инфографика
Увеличаване
Оборотите на “Булмалц” са от порядъка на 10 млн. лв. годишно. Пазарът им е основно българският, тъй като “малцът е обемиста стока и транспортът е важно перо в цената”, обяснява Георги Рангелов. От самото си създаване през 80-те години заводът е имал цел да снабдява “Загорка” и да действа на регионално ниво. “Работим успешно почти с всички пивоварни заводи у нас – “Загорка”, “Карлсберг”, “Болярка”, които имат и собствено малко производство. Изключвам “Каменица”, собственост на американската “Молсън Коорс”, които работят със завод под наем в Хасково. Той произвежда основно за тях. На пазара има още един производител – плевенският завод за малц, собственост на френската “Малтери Суфле”. Той работи с по-малки обеми – беше между 7 и 8 хил. тона, сега капацитетът му е увеличен до 9 хил. Там имаше планове за нов завод, но строителството се забави”, разказва управителят на “Булмалц”. Компанията е доставяла и за “Карлсберг Гърция”, за частни пивоварна в Битоля и Прилеп, Северна Македония, за “Нишко пиво” в Сърбия. Износът зависи от обемите ечемик, които “Булмалц” е успял да закупи. “Дори и да има обем, понякога няма качество”, казва Рангелов.
Лидерите в производството на малц казват, че оттук нататък плановете им са свързани с качеството на продукта. “Капацитетът ни е достатъчен. Не можем да го увеличим, защото ще ни трябват нови складови площи и промяна на технологията. А тя е зададена още по време на строителството. В същото време системата саладин, в която накисването и сушенето стават в различни помещения, осигурява по-добра хигиена и най-добро качество на продукта”, посочва управителят. Качеството на малца естествено е свързано с качеството на суровината. “Добрият ечемик се добива от добри земеделски производители с традиции, които знаят как да произвеждат пивоварен ечемик: да сменят семената на всеки две години, да торят съгласно утвърдените норми и да обработват с препарати, одобрени в ЕС и без пестициди. И когато хубавият ечемик се съчетае с традиция в производството на малца, тогава бирата става прекрасна”, казва Георги Рангелов.
