Секторът на концентрирания алкохол в България е до голяма степен улегнал и по традиция не изненадва с резки промени в продажбите и тенденциите. Няколко големи производителя владеят огромна част от пазара – първите 4 имат общ дял 80% в продажбите. Така на практика техните силни и слаби години предопределят тенденциите в целия сектор и 2017 г. не е изключение. Тя е била година на лек спад (-1.5%) и това се дължи на по-слаби резултати на вътрешния пазар сред повечето компании в горната част на класацията на фона на доста силната предходна година. За сметка на това обаче износът отчита значителен ръст – над 22%. Той достига приходи 35.3 млн. лв. при 28.9 млн. лв. през 2016 г. Продажбите навън формират малко под една пета от общите приходи на сектора, които надхвърлят 179 млн. лв. през 2017 г. при 181.8 млн. лв. година по-рано.
Тенденцията за добро представяне на външните пазари не е общовалидна. Едва 3-4 компании са имали силна година в това отношение. Сред тях е лидерът в класацията “ВП Брандс интернешънъл” (1), чийто значителен ръст на практика дърпа нагоре и общите резултати. Повечето компании обаче имат по-скоро затруднения с износа, така че е рано да се твърди, че външните пазари развиват вкус за български алкохол.
Силна е била годината за производителите на уиски (+15%) и ром (+13%), а пазарът на ракия запазва позиции с минимален ръст.
Поглед към продуктите
Ракията остава топ продукт на българското високоалкохолно производство, като на нея се падат над 44% от приходите на сектора – 80 млн. лв. Пазарът й е основно местен и през 2017 г. той расте минимално с половин процент, докато значителен ръст – в унисон с общите тенденции в сектора, отбелязва износът – почти 23%. Въпреки това делът на експорта на ракия засега остава под 10%.
Гроздовата ракия продължава да генерира 90% от продажбите. Оборотите при нея растат минимално, с под 2%, докато по-динамично продължават да растат плодовите ракии – с над 7% ръст на годишните продажби. Продажбите достигат 7.9 млн. лв., а почти половината от тях се осъществяват на чужди пазари.
Десетте топ производителя на ракия формират огромния дял на приходите в тази подкатегория. Останалите 30 компании в подсегмента поделят общ оборот едва 3.5 млн. лв. Това не е изненада и се дължи на факта, че пазарът на ракия отдавна е достигнал фаза на зрялост, а възможностите за развитие са по-скоро в нишите на специализираното бутиково производство и в търсенето на външни пазари.
Растат значително продажбите на уиски и ром – съответно с 15 и 13%, след като година по-рано двете напитки отчетоха спад на продажбите с приблизително подобни проценти. Все още обаче пазарът на българско уиски е малък – около 10% от общия пазар на алкохол, а този на ром е под половин процент.
Водката и ликьорите са двата продукта със по-значителен пазарен дял – около 22-23% всеки. След добрата 2016 г. обаче през 2017 г. и двете групи отчитат спад. При водката той е над 11% (41.9 млн. лв.), а при ликьорите – около 4% (40.1 млн. лв.).
Джинът е с минимален спад и запазва приблизително същите позиции с пазарен дял около 2% (3.9 млн. лв. приходи).
Без промени по върха
Почти не се наблюдава разместване при първите десет компании в класацията спрямо миналата година. Първите пет дружества формират около 85% от оборотите в категорията.
Лидер остава “ВП Брандс интернешънъл” (1) (от май 2016 г. това е името на “Винпром Пещера”) с продажби за 69.4 млн. лв. Компанията, контролирана от основателите ѝ Антон Щерев и Атанас Петров, отчита резултат с над 5% по-слаб в сравнение с предходната година, но пък износът на дружеството расте с близо 45% до 22.7 млн. лв. (при под 18 млн. лв. година по-рано) и вече формира една трета от приходите. Този резултат всъщност до голяма степен е в основата и на общия ръст на експорта в сектора.
Компанията има производство във всички високоалкохолни сегменти. Собствеността официално е разпределена между три акционера: 36% дял има “Биопродукти – България”, собственост на “Агрион инвест”, другите две компании с равен дял от 32% – “Сириус инвест” и “Глобъл маркет”, са официална собственост на кипърски офшорни дружества.
“СИС индустрийс” (2), контролирана от сблъскалия се челно с правосъдието наскоро Миню Стайков, запазва второ място с около 7% ръст и проходи 44.5 млн. лв. Дружеството притежава марките Savoy, Mary Jane, “Карнобат”, “Карнобатска гроздова”, “Кехлибар”, “Грозден” и др. През миналата година то подобрява продажбите си на вътрешния пазар, докато износът спада с 2%. Той така или иначе има минимален дял в продажбите на компанията (816 хил. лв.).
Концентрираният алкохол формира 55% от всички декларирани продажби на продукция на компанията. С най-голям дял в портфолиото на дружеството е водката, следвана от ракията.
Друго дружество, свързано със “СИС индустрийс”, заема пето място в класацията. “Вин. С. индустрийс” (5) – Карнобат, е с оборот малко над 9 млн. лв., което е спад с над 5%. В анализираната категория дружеството произвежда винени и зърнени дестилати и зърнен спирт.
Вътрешният пазар е основен и за третия в класацията на производителите на концентриран алкохол – “Черноморско злато” (3) – Поморие. Приходите на компанията спадат минимално – 2.3% до 16.9 млн. лв., а износът за втора поредна година се свива – с почти 50%, вече до 367 хил. лв. “Черноморско злато” продължава да е номер едно по продажби на ракия в страната и тя формира 70% от общите й приходи. Популярните марки са “Бургас 63”, “Поморийска” и “Бургаска”. Малка част от производството е на бренди, сред което има и премиум продукти за износ.
До 2015 г. мажоритарен собственик на избата бе дружеството “Феста холдинг” на Петя Славова, а сега по 38% дялове имат и дъщерята й Жени Славова-Новицки, както Ивайло Василев с дружеството “Чалис”.
С около 10% спадат продажбите на другото дружество, собственост на Антон Щерев и Атанас Петров —”Вила Ямбол” (4) (бивш “Винпром Ямбол”). В категорията производителят е известен с марките “Стралджанска мускатова”, “Ямболска мускатова”, “Кайлъшка гроздова”, “Ямболска гроздова”. Вътрешният пазар е почти изцяло определящ за компанията, която през 2017 г. отбелязва символичен износ.
“Вила Ямбол” е голям производител и на вино, като заема 4-а позиция и в тази категория. Продажбите й на вино имат лек превес над тези на концентриран алкохол.
Слаба е била годината за “Винекс Преслав” (6), който отчита 19% общ спад на продажбите на концентриран алкохол. Приходите на компанията в тази категория през 2017 г. са малко над 6.5 млн. лв. при 8 млн. лв. година по-рано. По-голямата част от продажбите са на външните пазари, които намаляват с 21%.
“Винекс Преслав” е голям производител и на вино, но е по-известен с марките си ракия “Преславска гроздова” и бренди “Плиска” и “Преслав”. Компанията всъщност е вторият най-голям износител на концентриран алкохол след “ВП Брандс интернешънъл” с продажби за 3.9 млн. лв. зад граница.
Трети по този показател е “Хладилно консервен комбинат” (8). Старото държавно дружество сега е частно, а мажоритарен собственик е инж. Орхан Муса. В последните две години се изостри интересът към специалните плодови ракии на компанията, които тя произвежда под бранда “Ракия Исперих”. Компанията и тази година запазва осмо място, като отбелязва силна година – над 42% ръст на общите продажби, което се дължи изцяло на износа. Той е основен за нея и формира 97% от продажбите й на обща стойност 3.1 млн. лв.
Производителят на “Троянска сливова”—”Винпром Троян” (7), който отново заема седмата позиция, отбелязва слаба година на външните пазари – 33% спад на приходите от експорт. Това се отразява и на общия резултат, който спада с 5% до 4.4 млн. лв. (при 4.6 млн. лв. година по-рано), въпреки че компанията е повишила продажбите си на вътрешния пазар до 3.7 млн. лв. при 3.6 млн. лв. през 2016 г.
Българското дружество е част от чешката “Рудолф Йелинек” (регистрирана в Холандия), която е най-големият производител на сливови ракии в Западна и Централна Европа.
“ЛВК-Винпром” (9) от Търговище запазва място във водещата десетка, макар и тази година да отбелязва спад на приходите – с 10%, до 1.8 млн. лв. Продажбите си на високоалкохолни напитки компанията осъществява изцяло на вътрешния пазар под марката “Търговище”. Портфолиото й се формира основно от вина, а на твърдия алкохол се падат около 20% от продажбите. Топ продуктът на “ЛВК Винпром” е водката, следвана от ракията.
“Винекс-Славянци” (10) се завръща на последното място в десетката, след като година по-рано бе изместен от “Нордикс” (11). Сега двете компании разменят позиции и това е единственото разместване в топ 10. И двете отчитат значителен спад на приходите. При “Винекс Славянци” той е с почти 11% до 1.3 млн. лв. В сегмента на твърдия алкохол компанията продава “Сунгурларска гроздова ракия” – изцяло на вътрешния пазар, но като цяло тази категория има минимално значение за производителя, чиито приходи се формират основно от вино, и то за износ.
При “Нордикс” пък спадът е с почти 15% до 1.2 млн. лв. и също се дължи на вътрешния пазар. Износът на компанията обаче расте с около 4%, като експортът формира две трети от приходите й. Компанията попадна за пръв път в десетката през 2016 г. след рязък скок на бизнеса. Тя е сред малкото в България с лицензирана дестилерия за производство на малцови и царевични уискита и предлага марките уиски “Хайлайтър”, “Премиер”, “Нордикс Фемили”, “Титаник” и “Сенатор”. “Нордикс” е регистрирана в пловдивското село Труд и е семейна собственост на фамилията Ботушарови.
Малко са промените и надолу в целия топ 25 спрямо година по-рано. Списъкът на дружествата с приходи над 1 млн. лв. се допълва от “Синхрон инвест” (12). В класацията се завърна пък контролираната по-рано от Тодор Батков “Вини Сливен” (13), която мина през процедура на несъстоятелност и вече има нов собственик – регистрираната на Британските Вирджински острови “Колпер дивелъпмънт корп”, зад която не е ясно кой точно стои.
Силна година пък отчита “Винзавод – Асеновград” (15), който повишава продажбите си осем пъти и влиза в класацията на 15-а позиция. Познатата с вината си “Домейн Менада” (25) също за пръв път намира място в топ 25 тази година – на последната позиция.
